Учени откриха на дъното на океана „супермагистрала“, която е свързвала цялата планета в продължение на милиони години
Представете си морските дълбини. Какво ви идва мислено? Вечен мрак, смазващо налягане, мразовит мраз и цялостна изолираност. Свят, който е толкоз отдалечен и непознат, че наподобява като обособена планета, скрита в дълбините на нашата лична. Дълго време науката поддържаше този облик – на разнородни, откъснати от света оазиси на живота.
Но в случай че нещата не стоят по този начин? Ами в случай че под водния пласт се намира не архипелаг на самотата, а една единна, световно обвързвана система? Едно скорошно изследване, оповестено в влиятелното списание Nature, не просто загатва за това – то дава безапелационни доказателства. Оказа се, че дъното на международния океан е пронизано от невидима транспортна мрежа, по която животът пътува неусетно в продължение на милиони години.
Струпване на мъжки човеци от типа Ophioderma rubicundum върху мозъчен корал, Мексикански залив Генетичният паспорт на океана
Как може да се потвърди сходна световна връзка? Учените, ръководени от Изследователския институт на Музея „ Виктория “, са избрали съвършените „ куриери “ – офиури или змийски опашки. Тези същества, сходни на морските звезди, само че по-грациозни и пъргави, са същински ветерани на планетата. Те са се появили преди съвсем половин милиард години, претърпели са динозаврите и са се заселили в безусловно всички кътчета на океана: от топлите крайбрежни води до мрачните абисални равнини на дълбочина няколко километра. Тяхното навсякъде разпространяване и античност ги вършат идеални маркери за следене на световните миграции.
Изследователите са се заели с херкулесова задача, почтена за детективски разказ. Те са събрали генетичен материал от близо 2700 офиура от 48 музея по света. Много от тези екземпляри са събирали прахуляк по рафтовете в продължение на десетилетия, защото са били получени по време на 332 експедиции в предишното. С помощта на актуален ДНК разбор учените съумяха да разчетат „ генетичния паспорт “ на всеки субект. Най-малките разлики в генома работят като времеви печати: те демонстрират преди какъв брой време популациите са се разделили и по какви пътища са мигрирали.
Резултатът е замайващ. Оказва се, че офиурите, живеещи край крайбрежията на Австралия, са близки родственици на северноатлантическите си събратя. Представете си – два типа, разграничени от цяло полукълбо, са генетично по-близки един до различен, в сравнение с доста жители на прилежащи плитки рифове.
Тайните течения: по какъв начин работи дълбоководната автомагистрала
Как животните без перки и крила съумяват да прекосят океаните? Тайната се крие в два фактора: специфичната биология и стабилността на дълбоководната среда.
За разлика от плитките води, където животът е строго разграничен от температурните бариери (тропическите риби няма да оцелеят в Арктика), на дълбочина от няколко километра изискванията са съвсем идентични по цялата планета – студени, тъмни и постоянни. Тук няма внезапни сезонни съмнения, което значи, че няма спънки за едно постепенно, само че несъмнено заселване.
Самите офиури избират точно това. Техните ларви са богати на хранителен жълтък, който ги трансформира в самобитна „ жива консерва “. Те могат да се носят месеци и даже години в бавните, само че мощни дълбоководни течения. Това не е автомагистрала, а по-скоро мрежа от надеждни междуселски пътища, които постепенно, само че несъмнено водят пасажерите до най-отдалечените кътчета на планетата. Така се е оформила тази световна супермагистрала, свързваща Исландия с Тасмания.
Парадоксът на дълбините: световната мрежа е в заплаха
И тук поражда един огромен абсурд. От една страна, океанските дълбини са необикновено устойчива и взаимосвързана система, която поддържа оцеляването и разпространяването на типовете в продължение на милиони години. От друга страна, точно тази взаимосвързаност я прави извънредно уязвима в наши дни.
Д-р Тим О’Хара, водещ създател на проучването, назовава тази среда „ необикновено нежна “. Защо? Представете си, че по тази световна автомагистрала стартират „ пътни работи “ – да вземем за пример под формата на дълбоководен рандеман на потребни изкопаеми. Унищожаването на екосистемата в една точка може да провокира резултата на доминото, който ще обхване цялата мрежа. Замърсяването или унищожаването на дадена популация в един район може да наруши генетичния поток, който свързва цели континенти.
Изменението на климата съставлява не по-малка опасност. Затоплянето на повърхностните води трансформира циркулацията на международния океан и по този начин може да наруши или даже да спре самите „ секрети течения “, които служат за превоз на ларвите. Глобалната автомагистрала може просто да спре да действа.
Зелена офиура – Ophiarachna incrassata Съкровища по рафтовете: непредвидената роля на музеите
Това изобретение е освен пробив в океанологията, само че и блестящо увещание за цената на фундаменталната просвета и музейните сбирки. Познанието, което промени метода, по който мислим за планетата, не е добито благодарение на нов съвременен батискаф, а посредством усърдна работа с мостри, които са чакали от десетилетия.
Това е химн на „ бавната просвета “ в ерата на бързите резултати. Всеки флакон със алкохол, всеки ръчно написан етикет се оказва скъп откъс от една голяма мозайка. Без интернационалното съдействие на десетки музеи и университети сглобяването на тази картина щеше да бъде невероятно.
В последна сметка това проучване ни споделя нещо доста значимо. Дълбоките океански води не са непознат свят. Той е неразделна, жива и дишаща част от нашата планета, чието здраве е директно обвързвано с нашето. И в този момент, когато знаем за съществуването на тази скрита подводна мрежа, имаме още по-голяма отговорност да я опазим. В края на краищата е доста по-лесно да разрушиш една световна автомагистрала, в сравнение с да я построиш. Природата се е занимавала с това в продължение на стотици милиони години.
