Представете си млад и амбициозен човек. Той е талантлив маркетинг

Представете си млад и упорит човек. Той е надарен маркетинг експерт, интелигентен, изобретателен и подготвен да даде всичко от себе си. Започва работа в една от огромните компании в България с голямо предпочитание и ентусиазъм. Казват му: „ Тук ще имаш опция да се развиваш! Това е място, където хората порастват и се учат! “ Звучи ужасно, нали?

Но единствено след няколко месеца той стартира да вижда алените знамена. Свободата му за творчество е сведена до най-малко. Мениджърите не желаят да чуят нови хрумвания – споделят му: „ Така постоянно сме го правили “. Работните му задания се усилват, само че самопризнание няма. Няма благодарности. Няма даже едно „ Свърши добра работа! “. И най-лошото? Никой не му дава противоположна връзка, само че непрекъснато чува по собствен адрес рецензии от типа на: „ въобще не се оправя добре “, " този скоро би трябвало да го махнем “, „ нещо не пасва на културата “. 

Така той взема решение да се опита да промени нещата. Говори с мениджърите и споделя опасенията си, като се надява, че те ще го поддържат, откакто на изявлението за работа са му споделили, че постоянно може да се обърне към тях, в случай че има проблем. Отговорът? „ Просто би трябвало да се адаптираш. Трябва да спечелиш уважението на сътрудниците си. От теб зависи. “ Но по какъв начин се „ заслужава “ почитание в среда, в която трудът не се цени? Въпреки това, той стиска зъби. Работи крепко. Дава най-хубавото от себе си. Година по-късно идва моментът за покачване. Той е приключил голямо количество работа. Доказал се е. Уверен е, че това е неговият миг. Но не е. Повишението отива при някой с по-малко опит. Някой, който просто „ има положителни връзки “ с управлението.