Представете си класна стая, в която учениците викат и се

Представете си класна стая, в която учениците викат и се замерват с писалки, до момента в който учителката крещи: “Не мога да се надвиквам с 25 индивида! “, и се пробва да преподаде отегчителния даже за самата нея урок. Горе-долу в тази обстановка се озова Министерството на образованието и науката през последните седмици при представянето на новите образователни проекти и стратегии - първите хрумвания за действителни промени, произлизащи от дълго чакания нов Закон за учебното обучение. Те бяха подложени на пресечен огън от учители, родители и медии, а основаната всеобща неуравновесеност се оказа плодородна почва и за всевъзможни клюки и операции. Министерството се оказа некомпетентно да надвика всички в създалата се нервност и да отбрани предложенията си съответно. В резултат на това се отхвърли в придвижване и под напън от някои планове, преди въобще да изясни за какво ги стартира. Това слага въпроса какво въобще ще остане от промените до края на публичните разисквания. Допълнително масло в огъня наляха нападките на просветителната комисия в Народното събрание, която хвърли цялата отговорност на министерството, макар че то извършва философията на признатите от депутатите промени. Словесните престрелки сред институциите единствено затвърдиха чувството за тотално комплициране и за това, че страната за следващ път не знае какво прави. И на назад във времето неизяснени останаха значителните въпроси, а точно какво се случва, за какво, какви цели се гонят.

Базовите познания до Х клас, след това – каквото те вълнува

 Най-ожесточена опозиция към новите проекти срещна предлагането за понижаване на броя на наложителните часове по предмети като биология, физика, химия, география в гимназиалния стадий, което беше показано като “драстично орязване на часове “ и даже интрига за увеличение на неграмотността измежду учениците. Всъщност философията на новия учебен закон е базовите познания по обособените предмети да се получават до Х клас, когато завършва първият гимназиален стадий, а в ХI и ХII клас да се акцентира на профилирането. Последните две години наложително ще се учат единствено български, математика, гражданско обучение и двата непознати езика и ученикът може да избере да вземем за пример профил биология или пък история и да учи доста повече часове по този предмет, в сравнение с да вземем за пример в този момент. Може да си избере и непознат език или пък математика, с което часовете му по тези предмети да станат още повече. Въпрос на избор. Да, в действителност, отсега нататък някои възпитаници ще учат по-малко часове незадължителните в последните класове предмети, само че от това надали биха настъпили съдбовни последствия, защото настоящето им наложително проучване не постоянно води до придобиването на действителни познания.

  “Достойнствата на смяната са, че най-сетне сега, когато образованието по Конституция престане да бъде наложително – на 16 година децата ще приключват самостоятелен стадий на учебно обучение, заверен с съответен документ за компетентности на 16-годишни жители “, разяснява пред Mediapool Мария Донкова от фондация “Пайдея “, която от години следи проблемите в образованието. Според нея има риск, поради основаната нервност, в последна сметка да се отстъпи от и без друго скромните промени, да се получат изкривени в крачка правила и да бъде призната доста наложителна подготовка в стадия, на който учебното обучение към този момент не е наложително, като в същото време бъдат настроени едни против други другите групи учители по предмети.

Измерват ли се знанията в часове и стихотворения?

  “Повърхностно е да се счита, че повече часове значат повече познания “, разяснява Асен Александров, шеф на 51 СОУ " Елисавета Багряна " в София – едно от най-напредничавите и мечтани от родители и възпитаници учебни заведения. “Стават луди диспути дали някое стихотворение ще влезе в образователната стратегия или не, сякаш, в случай че влезе, учениците наложително ще го научат. Въпросът е учителят по какъв начин ще разпали интереса, по какъв начин ще преподаде материала “, добавя той. “По-добре учениците да приключват в ХII клас с едни по-задълбочени знания по четири предмета, в сравнение с както беше в този момент от всичко по малко за всички “, разяснява той. Александров уточни, че до момента всичко е било уеднаквявано, а отсега нататък се дава опция за конкуренция сред учебните заведения на база другите профили, които ще предложат.

 Един от страховете, изразени в това число на родители през последните седмици, е неналичието на гаранция, че учебното заведение ще предложи в наложително избираемата подготовка тъкмо предмета, по който детето им желае да профилира. Александров разсейва тези страхове: “Училищата би трябвало да разгласят авансово профилите, които имат намерение да предложат, и те ще се знаят още при кандидатстването в първия гимназиален стадий. Така който се интересува от математика, ще се насочи към учебно заведение с математически профил. Освен това в случай че в обещано учебно заведение няма интерес към биология, а ученикът реши, че желае да се профилира по този предмет, той може да се реалокира в друго учебно заведение във втория гимназиален стадий - ХI и ХII клас. Александров разяснява, че тази опция за подвижност е хубава, защото в десети клас ученикът е кадърен да направи умишлен избор, до момента в който в седми клас изборът е по-скоро на родителя. Освен това се покачва конкуренцията сред учебните заведения, които ще се стараят повече да задържат към този момент привлечените възпитаници след седми клас, а в това време да пернат учениците от други учебни заведения за втория гимназиален стадий.

Манипулацията – “затваря се входа към непознати университети “

 Истерията от към “орязания “ брой часове беше доразвита с информации, че хорариумът по някои предмети ще се окаже непълен за вход в непознати университети. Донкова изяснява за какво тези изказвания са несъстоятелни и какво стои зад тази операция. Тя разяснява, че новият образователен проект за гимназиалния стадий не работи за езиковите гимназии. “Просто тъй като техният неповторим модел на образование не може свястно да се раздели на две по границата на наложителната възраст за образование и нито имат интерес да си пуснат учениците след Х клас да си избират друго профилирано образование,без да са приключили към този момент започнатото, нито имат интерес да одобряват в ХI клас нови възпитаници, които нямат характерната основа от VIII-Х клас ", изяснява неправителственият специалист.

  “За страдание в желанието си да капитализират колкото е допустимо повече публично внимание за своята идея, тъй като, въпреки и доста положителни учебни заведения, те са малцина, (35-40 от 2700), езиковите гимназии се пробваха да показват своя проблем непочтено като “МОН затваря вратите на непознатите университети за българските възпитаници “. Това изказване е просто погрешно “, разяснява Донкова. “Но какъв брой родители използваха уменията си за сериозно мислене, които са изцяло задоволителни с цел да установяват този факт? “ Да се сетят за тестванията, нямащи нищо общо с гимназиалното ни обучение, които децата им държат за банкет в американски университети, да се сетят, че приемът на децата в множеството непознати университети завършва всъщност преди още да е приключил първият период на ХII клас и остава от процедурата единствено децата да си показват дипломите, които получават 5 месеца по-късно и така нататък “, добави тя. По думите й това е пагубно за честността на публичния спор към новия образователен проект. “Ако не вярвате – направете анкета след родителите на гимназисти. 2/3 са твърдо уверени, че “реформата на МОН ще загради пътя на децата им към непознати университети “ и съвсем всички, които мислят по този начин, считат също, че “това се прави преднамерено, тъй като за българските университети няма задоволително студенти “, разяснява тя. Александров също счита, че терзанията по-скоро са в обособените гилдии учители, защото “абсолютно сигурните им часове към този момент не са толкоз сигурни “. “Примерно учителят по история си прави сметка – от пети до 12 клас на мен ми трябват 700 часа, с цел да си попълня норматива, обаче в този момент сигурните часове са 620. Биха могли да станат и 800, в случай че има интерес към този профил, обаче биха могли да си останат и 620, в случай че не е профилиращ. Осигуряването на часове за всички гилдии във всички учебни заведения води до безусловно уеднаквяване на образованието във всички учебни заведения, на което аз съм съперник “, уточни той.

Страховете на учителите са основателни

 Донкова разяснява, че страховете на учители имат своите учредения. Тъй като образователните стратегии не са оповестени, преподавателите се притесняват, че с по-малко часове ще би трябвало да покрият същия образователен материал, което от 1993 насам се е случвало 2-3 пъти. Страхуват се и за работните си места, които директно зависят от покриването на нормативите за брой часове. “Имаме демографска рецесия и макар “светлите вероятности за нови работни места, тъй като доста учители ще се пенсионират скоро “ истината е, че общият брой на работни места за учители понижава всяка година. Това от една страна. Добавете към него и обстоятелството, че в България “реформа е равно на редуциране на разноски “ и че в образованието 80% от разноските са за труд и ще разберете за какво експертите гледат с четири очи от кой шубрак ще изскочи замаскираната истина за съкращенията, които предстоят “, уточни Донкова. Александров счита, че до всеобщи съкращения няма да се стигне обаче точно поради огромния брой преподаватели в пенсионна възраст.

Можеше и още автономност

 На този декор в учителската колегия има страхове от смяната и даваната повече автономност, само че някои шефове като Асен Александров желаят да имат даже повече независимост. Учебните проекти в гимназиален и прогимназиален стадий са на равнище клас. Тоест едно учебно заведение за всеки клас би трябвало да има избран брой часове по даден предмет до Х клас. “На мен би ми се желало тези образователни проекти да са на равнище стадий. Тоест ние да решим по какъв начин да разпределим часовете от пети до седми клас и от осми до десети “, разяснява Александров. Такава опция е дадена в новия закон, само че единствено за т.нар новаторски учебни заведения, за какъвто статут би трябвало да се кандидатства и да бъде предпазено каква е нововъведението. “Бих желал по-голяма независимост във връзка с организацията на образователния развой. Например - в моето учебно заведение, а и в доста други, след седми клас имаме три паралелки, които стартират така наречен предварителен клас. Тази година им направихме тест по непознат език и те демонстрираха резултати от 20 до 91 точки. Тоест някои от учениците не знаеха съвсем нищо от езика, а други го владееха на равнище А2 и даже В1. В този случай аз бих групирал тези възпитаници в три групи съгласно равнището на уменията им по британски език и всяка група ще си върви с самостоятелен ритъм “, уточни той.

  “Сега пишем седмично разписание на равнище период и там е казано, че часовете по физическо са 3 часа на седмица. Но аз бих го направил по различен метод – от април до юни да са 4 часа, когато времето е хубаво и могат да спортуват на двора, а зимата да са два, тъй като имаме единствено един салон, а има учебни заведения, в които въобще няма салон “, даде образец Александров. Друго негово предложение е да се вкарват нови предмети. “Например, в случай че учебното заведение е с профил история, може да вкара предмет ХІХ век, в който да се учат историята, философията, музиката и литературата на епохата и по този метод се вършат междупредметните връзки и децата могат да усетят атмосферата “, сподели той. Това са неща, които се вършат по света, само че изискват много по-голяма независимост и отговорност от шефа. В някои страни няма такова твърдо разбиране клас – едни възпитаници посещават едни предмети, други – други и разнообразни деца са дружно в другите часове. “Много разгадавам, че новаторските учебни заведения ще предложат по-голяма независимост. А тези, които нямат смелостта сами да го създадат ще видят работещи практики от тях и след време също ще ги приложат “, разяснява Александров.

За синдикатите и оценяването на учебници

 Иначе измежду измененията има и откровени недомислици. “Като да вземем за пример - По силата на коя логичност синдикатите ще съгласуват базата данни с оценители на учебници? “, пита Мария Донкова. “По силата на коя тъкмо характерна експертиза синдикатите ще се изричат дали предложените от районните инспекторати учители-оценители са толкоз положителни експерти, колкото ги е оценил инспекторатът? И какво ни пази от заплахата в базата данни от оценители на учебници на мястото на учителите да се окажат единствено синдикални водачи? “, разяснява Донкова. “Синдикатите в образованието са станали някакви корпоративни групи, които се занимават с всичко друго (ПР, ръководство на Учителски пенсионен фонд, интернационален и народен конгресен туризъм, асимилиране на европейски фондове, доставки на платени професионални квалификации и пр.), само че не и със статуса на българските учители (здравен, обществен, професионален, с етичните въпроси на специалността, които са доста и голям брой други присъщи за проф. организации дейности) ", показва тя.

Инфо: www.mediapool.bg