Професорка връща пишещите машини в класната стая като отговор на ИИ
Представете си класна стая, цялостна със студенти, които пишат на ръчни пишещи машини, а всяко довеждане докрай на ред е съпроводено от звънтящ тон.
Сцената е от университета Корнел в Съединени американски щати, където преподавателката по немски език Грит Матиас Фелпс вкарва извънредно упражнение – един път на учебен срок студентите пишат задания на пишещи машини, без екрани, без онлайн речници, без инспекция на правописа и даже без клавиш за заличаване, оповестява Associated Press.
Инициативата стартира напролет на 2023 година, откакто Фелпс вижда, че доста студенти разчитат на генеративен изкуствен интелект и онлайн преводачи, с цел да предават безупречно завършени задачи.
„ Какъв е смисълът да го чета, в случай че по този начин или другояче е вярно и не сте го написали сами? Можехте ли да го създадете без компютър? “, споделя тя пред AP.
Целта ѝ е студентите да усетят по какъв начин се написа, мисли и учи без цифрови помощни средства – в ера, преди технологиите да станат неизменима част от образованието. За задачата тя събира десетки остарели пишещи машини от антикварни магазини и онлайн платформи и основава така наречен „ аналогово “ задание – писане на немски език в час, без компютри и телефони.
Студентите, които вземат участие в упражнението, описват, че в началото са били комплицирани от работата с пишещи машини.
„ Нямах визия какво се случва. Бях виждала пишещи машини във филмите, само че никой не ти изяснява по какъв начин работят “, споделя 19-годишната Катрин Монг, първокурсничка в курса по немски.
Преподавателката показва на място по какъв начин се употребява машината – по какъв начин се слага хартията и по какъв начин се натискат клавишите с нужната мощ. В класната стая даже участват и децата ѝ, на 7 и 9 години, които оказват помощ като „ техническа поддръжка “ и наблюдават да няма потребление на телефони.
Студентите споделят, че неналичието на цифрови разсейвания ги кара да се концентрират повече върху текста. Без клавиш за заличаване те обмислят думите си по-внимателно, а вместо да разчитат на Гугъл или ChatGPT, си оказват помощ един на различен – процедура, която преподавателката предизвиква.
„ Докато пишех есето, трябваше да поддържам връзка доста повече “, споделя второкурсникът по компютърни науки Ратчафон Лертдамронгвонг. „ Бях заставен да мисля самичък, вместо да се поверявам на изкуствения разсъдък или търсачките. “
Подобни практики стават все по-чести в университетите, където преподаватели се връщат към изпити с химикал и хартия или устни изпитвания, с цел да лимитират опциите за потребление на AI при писмени задания. Независимо от метода, образованието явно търси нов баланс сред технологиите и достоверното мислене в ерата на изкуствения разсъдък.
Сцената е от университета Корнел в Съединени американски щати, където преподавателката по немски език Грит Матиас Фелпс вкарва извънредно упражнение – един път на учебен срок студентите пишат задания на пишещи машини, без екрани, без онлайн речници, без инспекция на правописа и даже без клавиш за заличаване, оповестява Associated Press.
Инициативата стартира напролет на 2023 година, откакто Фелпс вижда, че доста студенти разчитат на генеративен изкуствен интелект и онлайн преводачи, с цел да предават безупречно завършени задачи.
„ Какъв е смисълът да го чета, в случай че по този начин или другояче е вярно и не сте го написали сами? Можехте ли да го създадете без компютър? “, споделя тя пред AP.
Целта ѝ е студентите да усетят по какъв начин се написа, мисли и учи без цифрови помощни средства – в ера, преди технологиите да станат неизменима част от образованието. За задачата тя събира десетки остарели пишещи машини от антикварни магазини и онлайн платформи и основава така наречен „ аналогово “ задание – писане на немски език в час, без компютри и телефони.
Студентите, които вземат участие в упражнението, описват, че в началото са били комплицирани от работата с пишещи машини.
„ Нямах визия какво се случва. Бях виждала пишещи машини във филмите, само че никой не ти изяснява по какъв начин работят “, споделя 19-годишната Катрин Монг, първокурсничка в курса по немски.
Преподавателката показва на място по какъв начин се употребява машината – по какъв начин се слага хартията и по какъв начин се натискат клавишите с нужната мощ. В класната стая даже участват и децата ѝ, на 7 и 9 години, които оказват помощ като „ техническа поддръжка “ и наблюдават да няма потребление на телефони.
Студентите споделят, че неналичието на цифрови разсейвания ги кара да се концентрират повече върху текста. Без клавиш за заличаване те обмислят думите си по-внимателно, а вместо да разчитат на Гугъл или ChatGPT, си оказват помощ един на различен – процедура, която преподавателката предизвиква.
„ Докато пишех есето, трябваше да поддържам връзка доста повече “, споделя второкурсникът по компютърни науки Ратчафон Лертдамронгвонг. „ Бях заставен да мисля самичък, вместо да се поверявам на изкуствения разсъдък или търсачките. “
Подобни практики стават все по-чести в университетите, където преподаватели се връщат към изпити с химикал и хартия или устни изпитвания, с цел да лимитират опциите за потребление на AI при писмени задания. Независимо от метода, образованието явно търси нов баланс сред технологиите и достоверното мислене в ерата на изкуствения разсъдък.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ