Редки неврологични заболявания, които променят представата ни за реалността
Представете си какво би било да можехте да чувствате страстите на близките – удоволствието и болката им. Или пък да бяхте уверени, че макар всички доказателства за противоположното, сте мъртви.
Съществуват няколко редки неврологични болести, засегнали дребен брой хора през годините. Класическата книга на Оливър Сакс „ Мъжът, който взе жена си за шапка ” ни показва много странни здравословни положения, само че те са едвам върхът на айсберга. Ето и някои от останалите:
1. Синдром на Котард
Господин Б. е 65-годишен пенсиониран преподавател без фамилна обремененост от психологични разстройства, който внезапно стартира да изпада в неприятно въодушевление, стопира да изпитва наслаждение, спи и се храни по-малко и развива възприятието, че е неспособен. По-късно халюцинира, че органите му са спрели да действат и че къщата му ще се срути. След опит за самоубийство, той стартира да има вяра, че е мъртъв.
Г-н Б. страда от заболяване, познато като синдрома на Котард (синдрома на ходещия труп), който кара страдащите от него да се считат за мъртви. Противно на всякаква логичност, половината от пациентите с това положение пък мислят, че са безсмъртни. Лечението включва антидепресанти, антипсихотици и електроконвулсивната терапия.
2. Прозопагнозия
Писателят и невролог Оливър Сакс си спомня историята за мъж, който „ взел жена си за шапка ”. Той имал заболяване, което му пречело да разпознава лица – прозопагнозия или „ лицева слепота ”. (Самият Сакс страдал от лека форма на това разстройство.)
В взаимозависимост от сериозността на случая, човек може да срещне компликация при разпознаването на познати лица, различаването на непознати или различаването на лица от предмети. Прозопагнозия нормално настава вследствие на инсулт, само че към 2,5% от пациентите се раждат с това положение.
3. Огледална синестезия
В епизод на телевизионното предаване Invisibilia, жена, поискала да остане анонимна, споделя, че когато вижда по какъв начин един човек прегръща различен, самата тя се усеща прегърната; когато види някого да се наранява, усеща болката на същото място като пострадалия; не може да гледа по какъв начин хората се хранят, тъй като има възприятието, че й тъпчат храна в устата.
Дамата страда от рядко заболяване, наречено огледална синестезия. То я кара физически да „ усеща ” това, което усещат хората към нея. Макар че е родена с това положение, други го получават вследствие на инсулт или ампутация на крак (което може да докара до усещане на „ фантомния ” крайник). Първият случай на това заболяване е документиран през 2005 година, като от този момент са известни единствено шепа такива.
4. Заблуда/Синдром на Капграс (заблуда на двойниците)
След като ражда, 36-годишна жена развива заблудата, че синът й и други членове на фамилията й са сменени с двойници-мошеници. Тя страда от разстройството в продължение на 5 години, като всяко лекуване, препоръчано от лекарите, се проваля. В последна сметка дамата се подлага на електроконвулсивна терапия и психиатричните й признаци отминават.
Жената страдала от по този начин наречената илюзия на Капграс (или синдром на Капграс), която кара пациентите да мислят, че околните им са за сменени от подправени двойници, роботи или извънземни. Заболяването се среща при хора с параноидна шизофрения, само че от време на време и при пациенти с мозъчна контузия или деменция. По-разпространена е при дамите, в сравнение с при мъжете (в съответствие 3:2).
