Възраждане настоява за Ден на национално помирение!
" Представете си по какъв начин бихте реагирали, в случай че през днешния ден някой съд осъди на гибел за закононарушенията им против България Бойко Борисов, Красимир Каракачанов, Делян Пеевски, Лютви Местан, Иван Костов, Сергей Станишев и още няколко хиляди знайни и незнайни министър-председатели, министри, депутати, кметове, общински съветници и елементарни нарушители. Ако следваме историческия образец от Народния съд през 1945 година, би трябвало след 50 години всички те да бъдат оповестени за цвета на българската нация. " Така стартира отворено писмо на придвижване " Възраждане ". Ето и цялостния му текст:
" Години наред, на датата 1 февруари се отбелязва паметта на жертвите на комунистическия режим. Невинни жертви има, освен това не малко - това е категоричен и неподлежащ на коментар факт. Също по този начин, обаче, са налице и други два обстоятелството – че има наказани нарушители с потвърдени закононарушения и национални предатели, както и че преди 1944 година има също толкоз доста почтени жертви на ръководещия тогава режим. Това са също два, изрично открити обстоятелството, неподлежащи на коментар и би трябвало се спре отричането им.
Костадин Костадинов беше избран отново за ръководител на " Възраждане "
На 3-ти октомври 2020 година в град Видин се организира Вторият конгрес на политическа организация Възраждане. По дневния ред на Втория Конгре...
В България, през 1918 година с Войнишкото въстание стартира една необявена революция. В идващите години се редуват бял гнет и червен гнет - хиляди българи губят живота си единствено поради убежденията си. След 1944 година се героизираха жертвите на царския режим, след 1989 година пристигна ред да се героизират жертвите на комунистическия режим. Правилно ли се постъпва?
Време е да разберем, че в една революция няма спечелили - има единствено победени и това е целият наш народ. Докато има ден единствено на едните жертви, а другите се отхвърлят изцяло, войната, въпреки и към този момент единствено осведомителна, ще продължава да ни разделя. Нима убитите деца в Ястребино и насечените на части и изядени от полицейските кучета телца на децата в Белица не са също толкоз почтени жертви, каквито са проф. Александър Станишев и Иван Бешков, да вземем за пример? Как решаваме, че имаме власт да дефинираме кой е жертва и кой не е?! Нужен ни е Ден на национално помиряване, в който наследниците и на едните, и на другите, да застанат паралелно един до различен и да сведат глави в обща тъга. Дните наизуст би трябвало да сплотяват, не да разединяват. Ето за какво 1 февруари, като ден на жертвите на комунистическия режим, разединява нацията ни.
След Гражданската война в Испания (1936 – 1939), в която умират съвсем един милион испанци, победилият деспот Франко подрежда костите на починалите в съвсем тригодишната борба за испанската столица да се пренесат край Мадрид в Долината на падналите, където е построен голям мавзолей. Едни до други, без ред, са положени комунисти и фалангисти, фашисти и демократи, монархисти и републиканци. Самият Франко пожелава да бъде заровен там, паралелно до тези, които са стреляли против него. Най-отгоре написа следното: „ Те паднаха за Отечеството “! И толкоз.
Днес Испания е затворила изцяло тази страница от предишното си, макар непрежалимите жертви и тежката рана в сърцето на испанската нация. Ние, на собствен ред, още се борим с комунизма и въпреки нашите общи жертви да са десетки пъти по-малко от тези в Испания, продължаваме да ровим костите им и да ги разделяме.
" Възраждане " разгласи: Вече не признаваме държавното управление на ГЕРБ (ВИДЕО)
От " Възражданe " и симпатизантите на партията подписаха документ, с който оповестиха, че към този момент не смятат формалната власт за представителна...
Добре е да извадим поуките като зрели хора.
Ние, българите от Възраждане, сме създали своите заключения. За нас България е над всичко! Всеки, отдал живота си поради убежденията си и Отечеството, заслужава почитание и ние му го отдаваме - без значение в каква идеология е вярвал.
Мир в душите на починалите за България!
Време ни е за Възраждане! "
" Години наред, на датата 1 февруари се отбелязва паметта на жертвите на комунистическия режим. Невинни жертви има, освен това не малко - това е категоричен и неподлежащ на коментар факт. Също по този начин, обаче, са налице и други два обстоятелството – че има наказани нарушители с потвърдени закононарушения и национални предатели, както и че преди 1944 година има също толкоз доста почтени жертви на ръководещия тогава режим. Това са също два, изрично открити обстоятелството, неподлежащи на коментар и би трябвало се спре отричането им.
На 3-ти октомври 2020 година в град Видин се организира Вторият конгрес на политическа организация Възраждане. По дневния ред на Втория Конгре...
В България, през 1918 година с Войнишкото въстание стартира една необявена революция. В идващите години се редуват бял гнет и червен гнет - хиляди българи губят живота си единствено поради убежденията си. След 1944 година се героизираха жертвите на царския режим, след 1989 година пристигна ред да се героизират жертвите на комунистическия режим. Правилно ли се постъпва?
Време е да разберем, че в една революция няма спечелили - има единствено победени и това е целият наш народ. Докато има ден единствено на едните жертви, а другите се отхвърлят изцяло, войната, въпреки и към този момент единствено осведомителна, ще продължава да ни разделя. Нима убитите деца в Ястребино и насечените на части и изядени от полицейските кучета телца на децата в Белица не са също толкоз почтени жертви, каквито са проф. Александър Станишев и Иван Бешков, да вземем за пример? Как решаваме, че имаме власт да дефинираме кой е жертва и кой не е?! Нужен ни е Ден на национално помиряване, в който наследниците и на едните, и на другите, да застанат паралелно един до различен и да сведат глави в обща тъга. Дните наизуст би трябвало да сплотяват, не да разединяват. Ето за какво 1 февруари, като ден на жертвите на комунистическия режим, разединява нацията ни.
След Гражданската война в Испания (1936 – 1939), в която умират съвсем един милион испанци, победилият деспот Франко подрежда костите на починалите в съвсем тригодишната борба за испанската столица да се пренесат край Мадрид в Долината на падналите, където е построен голям мавзолей. Едни до други, без ред, са положени комунисти и фалангисти, фашисти и демократи, монархисти и републиканци. Самият Франко пожелава да бъде заровен там, паралелно до тези, които са стреляли против него. Най-отгоре написа следното: „ Те паднаха за Отечеството “! И толкоз.
Днес Испания е затворила изцяло тази страница от предишното си, макар непрежалимите жертви и тежката рана в сърцето на испанската нация. Ние, на собствен ред, още се борим с комунизма и въпреки нашите общи жертви да са десетки пъти по-малко от тези в Испания, продължаваме да ровим костите им и да ги разделяме.
От " Възражданe " и симпатизантите на партията подписаха документ, с който оповестиха, че към този момент не смятат формалната власт за представителна...
Добре е да извадим поуките като зрели хора.
Ние, българите от Възраждане, сме създали своите заключения. За нас България е над всичко! Всеки, отдал живота си поради убежденията си и Отечеството, заслужава почитание и ние му го отдаваме - без значение в каква идеология е вярвал.
Мир в душите на починалите за България!
Време ни е за Възраждане! "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




