Ипотека и инсулт съсипват живота на мъж, който днес живее в колата си
Представете си животът ви да се преобърне и да осъзнаете, че сте изгубили всичко, което сте имали. И то единствено за няколко години. Това се случва със Станислав Белчев.
През 2006 година ипотекира жилището си. Тегли 30 хиляди лв. заем от банката, с цел да ремонтира дома си. Няколко години по-късно получава инсулт и към този момент не може да изплаща заема си. Така се оказва на улицата и от две години домът на Станислав е неговият автомобил. Няма пари дори за медикаменти. Всеки ден води „ битка за живот”.
Апартаментът му е продаден на търг от частен правосъден реализатор. След шока от случилото се умира и майка му. Разведен е и, въпреки че има и брат, и наследник, не търси помощ от тях. Така той остава безусловно самичък: „ Брат ми знае. Много добре знае. Хич не се интересува от мене. Синът ми си гледа работата в Слънчев бряг. Не им се дразня. Сърдя се на себе си!”.
От банката са безапелационни, че неведнъж са предложили на Станислав облекчение на изискванията по заема. След като не са се договорили подхващат изпълнителни дейности. „ Фактически, те вместо да потърсят застрахователя, застрахователят да заплати, те минават на по-лесното и си вадят изпълнителен лист”, безапелационен е Станислав.
В момента бездомният мъж води каузи както против частния правосъден реализатор, по този начин и против застрахователя. Делата обаче се бавят към този момент 4 години: „ В България човек към този момент му е чудно какво може. При съществуването, че имам контракт, че в контракта има това, това, това ме изкараха, че аз съм отговорен. Единствената моя неточност е,че не съм знаел, че съм могъл при съдията преди да им издадат изпълнителен лист да кажа, че не съм склонен и надлежно да потвърдя тяхната виновност. На нищо не се надявам към този момент. Надявам се на двата метра подземен. Ей на това се надявам”.
Днес живее със 190 лв. на месец инвалидна пенсия и разчита на милостта на инцидентни минувачи. Като Антонела Молалийска, която всеки ден паркира колата си до неговата: „ Помагам му. Други хора също. Носим му нещичко храна, някое одеяло. Пък и да го изслушаш отново си е нали благосклонност към него. Ако това е истина, тогава не е заслужено. Защото той не е отговорен, че се е разболял”.
Станислав е безапелационен, че ще търси правата си до дъно – в случай че би трябвало, и в Страсбург. Съжалява единствено за едно – че за случаи като неговия няма наказани съдии.
През 2006 година ипотекира жилището си. Тегли 30 хиляди лв. заем от банката, с цел да ремонтира дома си. Няколко години по-късно получава инсулт и към този момент не може да изплаща заема си. Така се оказва на улицата и от две години домът на Станислав е неговият автомобил. Няма пари дори за медикаменти. Всеки ден води „ битка за живот”.
Апартаментът му е продаден на търг от частен правосъден реализатор. След шока от случилото се умира и майка му. Разведен е и, въпреки че има и брат, и наследник, не търси помощ от тях. Така той остава безусловно самичък: „ Брат ми знае. Много добре знае. Хич не се интересува от мене. Синът ми си гледа работата в Слънчев бряг. Не им се дразня. Сърдя се на себе си!”.
От банката са безапелационни, че неведнъж са предложили на Станислав облекчение на изискванията по заема. След като не са се договорили подхващат изпълнителни дейности. „ Фактически, те вместо да потърсят застрахователя, застрахователят да заплати, те минават на по-лесното и си вадят изпълнителен лист”, безапелационен е Станислав.
В момента бездомният мъж води каузи както против частния правосъден реализатор, по този начин и против застрахователя. Делата обаче се бавят към този момент 4 години: „ В България човек към този момент му е чудно какво може. При съществуването, че имам контракт, че в контракта има това, това, това ме изкараха, че аз съм отговорен. Единствената моя неточност е,че не съм знаел, че съм могъл при съдията преди да им издадат изпълнителен лист да кажа, че не съм склонен и надлежно да потвърдя тяхната виновност. На нищо не се надявам към този момент. Надявам се на двата метра подземен. Ей на това се надявам”.
Днес живее със 190 лв. на месец инвалидна пенсия и разчита на милостта на инцидентни минувачи. Като Антонела Молалийска, която всеки ден паркира колата си до неговата: „ Помагам му. Други хора също. Носим му нещичко храна, някое одеяло. Пък и да го изслушаш отново си е нали благосклонност към него. Ако това е истина, тогава не е заслужено. Защото той не е отговорен, че се е разболял”.
Станислав е безапелационен, че ще търси правата си до дъно – в случай че би трябвало, и в Страсбург. Съжалява единствено за едно – че за случаи като неговия няма наказани съдии.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ