Ханелор Барон, рецензия в Ню Йорк — изкуството като тих писък на протест
Представете си жена на четиридесет години, майка на две деца, седнала на кухненска маса в Бронкс, обсесивно прогонвайки ужасите си, като сглобява късчета от плат, накъсана хартия и шнур в елегантни колажи, които никой да не вижда.
Hannelore Baron, художничка, толкоз обзета от безпокойствие и душевни терзания, че рядко напускаше къщата, затвори Америка от 20-ти век, където бушуваха митинги, култури се сблъскаха и кръвопролитията продължиха във Виетнам. И въпреки всичко, даже сгушена в леговището си, тя някак си осмозира авангардна хармония и богата цялост от въздействия. Нейната работа хармонизира неспокойната душeвност с това бурно време.
Тя основава изкуство като спокоен вик на митинг – „ методът, по който други хора маршируваха към Вашингтон, или се самозапалваха, или пишат протестни писма, или отиват да убиеш някого ”, изясни тя на сина си със комбинация от отвращение и примирие. „ И евентуално ще има същия резултат, което не значи безусловно нищо. “
Барон направи тези интимни...
Прочетете целия текст »
