Представете си едно малко китно градче, заобиколено от чудно зелени

Представете си едно малко китно градче, заобиколено от чудно зелени планини, набраздени от величествени скали. Разхождате се по приятна пешеходна уличка, гъмжаща от хора. Всички те са щастливи и усмихнати. Деца носят балони във всевъзможни форми, младежи бодро стават от многочислени кафенета, възрастни двойки се държат за ръце, пременени в най-хубавите си облекла отпреди 30 години. Тълпата върви в една посока, усеща се празнично въодушевление и трескаво очакване…
Погълнати от всеобщото неспокойствие, вървите дружно с тези хора. Стигате до чудно прекрасен площад, където всички стопират, затаили мирис. Хората са впили взор в един контур, извисяващ се над тълпите. С гордо вдигната глава и величествено изправени плещи, той като провидение приковава очите и сърцата в себе си.
Продължават да прииждат от ден на ден и повече хора, като че ли призовани от невидима магия. В един миг се оказвате един до друг със стотици други. Виждате единствено и само колоса на фона на величествените скали, които като че ли се смаляват пред неговата мощна външност.
Когато големият площад се оказва стеснен, с цел да побере всички поклонници, нещо стартира да се случва. Излизат други всякакви добре облечени дами и господа, само че техните облекла не са изтупани от нафталина в дрешника. Великанът като че ли строго ги следи, само че е единствено той, хората не ги виждат. Гостите се изреждат да приказват нещо, само че гласовете им заглъхват под всеобщия шепот на тълпата, наподобяващ молитва за избавление.
В един миг, като че ли с цел да затвърдят чувството за набожен фетиш, всички коленичат. В отговор се чува мощен залп, отекващ от скалите. И внезапно небето се разтваря! Пищни пламъци прорязват към този момент потъмнялото небе и осветляват площада. Цветната детонация озарява лицата на хората, отразява се в очите на дребни и огромни. Времето като че ли стопира и въпреки площадът да е събрал стотици хора, като че ли там остава единствено величественият контур, окъпан от светлината…
Изведнъж всичко завършва. Наоколо мръква, хората се разотиват и ние разбираме, че не се намираме в идиличен баснословен град, където всички са щастливи. Не сме станали очевидци на някакво свещено свещенодействие и небето не се е разтворило, с цел да отговори на молитвите ни. Колосът е единствено каменен двойник на един от дълго време убит човек. И въпреки в действителност да е боготворен, той към този момент не може да помогне на никой.
На идващия ден за празника ще припомнят единствено боклуците, останали по градския площад. Хората още веднъж ще надянат старите си облекла и ще крачат с приведени глави и плещи под строгия взор на забравения към този момент воин. До идната година, когато те още веднъж ще насочат към него светнал взор, цялостен с вяра.