Представете си една проста ситуация: вие и ваш колега влизате

Представете си една елементарна обстановка: вие и ваш сътрудник влизате в уеб страницата на дадена самолетна компания едновременно, с цел да си купите билет за един и същи полет. Местата са едно до друго, класата на обслужване е една и съща. Но цената на вашия екран е с 15% по-висока. Грешка в системата? Едва ли. По-вероятно е преди малко да сте се сблъскали с бъдещето на търговията – персонализираното ценообразуване, при което изкуственият разсъдък взема решение какъв брой тъкмо да платите.

Това, което наскоро изглеждаше като сюжет от киберпънк разказ, бързо се трансформира в действителност. Заявките на компании като Delta AirLines за потреблението на изкуствен интелект при ценообразуването не са частен опит, а върхът на айсберга. Под водата се крие една фундаментална смяна в стопанската система: прекосяваме от свят на идентични ценови етикети към действителност, в която цената на даден артикул се дефинира не от индустриалните му разноски, а от вашата цифрова диря. Нека разгледаме по какъв начин работи този механизъм, за какво е толкоз прелъстителен за бизнеса и дали е допустимо да се противопоставим на невидимия търговец, живеещ в Глобалната мрежа.

Сбогом, етикетче с цената: по какъв начин се върнахме обратно във времето с новия кръг технологии

Парадоксално, само че най-модерното ценообразуване, основано на изкуствен интелект, е връщане към най-архаичните форми на търговия. Преди стотици години цената е била резултат от договаряне. Търговецът е преценявал купувача с взор – облеклата му, метода му на говорене, степента на обезсърчение – и е посочвал сумата. Успехът на договорката е зависел от интуицията и уменията за водене на договаряния на двете страни.

Индустриалната гражданска война и появяването на универсалните магазини, като известния магазин на Джон Уонамейкър във Филаделфия, приключват ерата на тази индивидуалност. През 1876 година той вкарва коренно изобретение: етикет с закрепена цена. Това е било гениално: клиентите към този момент не са се страхували, че ще бъдат излъгани, а магазинът не е имал потребност да наема умели договарящи – елементарните касиери са били задоволителни. Този модел – елементарен, почтен и пряк – господства съвсем век и половина.

И по този начин, какво се промени? Защо бизнесът внезапно реши да се откаже от тази толкоз комфортна система? Отговорът се крие в две софтуерни революции: появяването на огромните данни и развиването на изкуствения разсъдък. Старият магазинер можеше да прави оценка единствено това, което вижда. Днешният изкуствен интелект вижда всичко: историята на покупките ви, геолокацията, поръчките за търсене, поведенческите модели и даже от какво устройство влизате в уеб страницата. Машината ни връща към дните на пазарлъка, само че с една съществена разлика: в този момент продавачът държи всички козове.

Анатомия на „ идеалната “ цена: по какъв начин изкуственият разсъдък наднича в портфейла ви

За всеки бизнес персонализираното ценообразуване е нещо като „ заветен граал “. Икономистите го назовават „ ценова дискриминация от първа степен “. – Възможността да таксуваш всеки клиент с оптималната сума, която той е подготвен да даде. Някога това беше научен модел, само че през днешния ден изкуственият разсъдък го прави плашещо действителен.

Как работи това? Алгоритъмът основава вашия подробен дигитален портрет почти по следния метод.

История на разноските. Финансовите колоси не крият, че проучват транзакциите, с цел да „ усъвършенстват ценовите тактики “. Те знаят в кои магазини пазарувате, какъв брой постоянно ходите на скъпи заведения за хранене и дали сте склонни към импулсивни покупки. Поведение в мрежата. Бисквитките и историята на браузъра ви споделят какви артикули сте сравнявали, на какви отстъпки сте реагирали, какъв брой време сте мислили, преди да купите. Местоположение. Физическото ви местонахождение е мощен маркер за приходите. Спешност и подтекст. Търсите хотел в последния миг? Цената ще е по-висока. Поръчвате доставка на храна в дъждовна вечер? Бъдете готови за „ по-високо търсене “.

Събирайки тези данни, изкуственият разсъдък не просто дефинира цената на даден артикул. Той дефинира цената за вас. Високата цена към този момент не значи безусловно високо качество. Тя може да значи единствено, че по мнението на логаритъма вие сте кредитоспособен и не прекомерно деликатен клиент.

Дигиталната самоотбрана: можете ли да отвърнете на удара?

Когато разпоредбите на играта са толкоз асиметрични, наподобява, че потребителят е жертван. Въпреки това не можем да сме изцяло безсилни. Съществуват способи за „ цифрова хигиена “, които оказват помощ да скриете портрета си от всевиждащото око на логаритмите.

Завръщане към аналоговото. Най-сигурният метод да не оставяте следи е да употребявате пари в брой. Хартиените пари са изцяло анонимни. Това не е апел да се откажете от банковите карти, а да осъзнаете, че всяка безкасова транзакция е принос към вашата цифрова история. Маскиране на информацията. Редовното изчистване на кеша и бисквитките не е градска легенда, а съществена отбрана. Както удостоверява проучване на Федералната комерсиална комисия на Съединени американски щати, най-новият изкуствен интелект интензивно употребява тези данни. Използването на режим „ тайно “ и деактивирането на следенето на геолокацията също затрудняват работата на логаритъма. Изпреварване на кривата. ИИ е фокусиран върху сключването на договорката. От това може да се възползвате. Сложете артикул в кошницата и… затворете раздела. Много постоянно след известно време ще получите имейл с предложение за отстъпка. Забавяне от няколко дни може да ви спести прилична сума пари. Показвате колебливост, а системата се пробва да ви притисне по най-лесния вероятен метод – като понижи цената.

Диалогът, който не може да бъде отлаган

Персонализираните отстъпки и бонуси са приятни. Но персонализираното ценообразуване е нещо напълно друго. Това е непрозрачна система, която подкопава доверието в самото разбиране за цена и прави уязвими хората с по-малко механически знания.

Индивидуалните отбрани са значими, само че те няма да решат казуса на редовно равнище. Намираме се на прага на нова икономическа епоха и в този момент е моментът за необятен публичен спор. Трябва ли да се разреши на фирмите да употребяват персоналните ни данни, с цел да манипулират цените? Нуждаем ли се от закони, изискващи бистрота на логаритмите?

Докато търсим отговорите, едно е несъмнено: в цифровия свят гратис сирене има единствено в клопката за мишки, а за удобството на безналичните заплащания плащаме с информация. И тази информация дефинира цената на всичко, което купуваме, от ден на ден и повече с всеки минал ден.