Изчезващ вид: жена, която прави лютеница, туршия и кисело зеле и не се срамува от това
Представете си “Джурасик парк ”, само че за дами, които считаме, че са изчезващ тип.
Зад огражение номер 1 виждате вуйна Пенка. Тя е прекарала целия си живот, работейки на поточна линия в един цех, а в свободното си време е забъркала в казана на двора допустимо най-вкусната лютеница, която в миналото сте опитвали. С рецепта, излъчена от потомство на потомство, от една баба на друга, с простички подправки, за които в никакъв случай не бихме се сетили и една съществена загадка - щипка обич и щипка “меря всичко на око ” . Тя маха зад ограждението с напуканите си от труд ръце, забърсва чело и продължава неуморно да бърка лютеницата. Да, онази лютеница, която ти правеше мустаци, когато беше дребна. Онази алена селска разядка от чушки, домати и патладжани, която едно време просто наричахме лютеница.
iStock
Зад ограждение номер 2 виждате баба Радка . Излегнала се е на един фотьойл като кралица и плете ли, плете. И не е инцидентно, че го раздава царската - тя е кралицата на царската туршия (и на всички други типове туршии, в случай че би трябвало да сме точни). Хрупкави, кисели, сочни, с усет на зима, на детство, на преспи сняг, бумтяща печка и софра, цялостна с обичани хора и обичани мемоари. Да… това е онази туршия, която събираше всички към масата едно време. Българската вкусотия, без която не можехме “да оцелеем ” зимата.
Thinkstock
Зад ограждение номер 3 срещаме съседката Валя. Да, тази “досадната ”, която постоянно поздравява, от вкъщи ѝ постоянно ухае на нещо преди малко изпечено, а зимата се носи едно ухание… не напълно прелестно за някои. Да, това е съседката Валя, която поставя кисело зеле за зимата. Дразнеща е, нали? Че кой в днешно време ще има търпението, желанието и кроманьонските вкусови рецептори, с цел да яде кисело зеле? Страх! Ужас! Отвращение! Ето за какво е изчезващ тип! Но на Бъдни вечер и Коледа всички ядете сарми и въздишате, нали? Ами това кисело зеле да не идва от положителните феи кръстници, които го омагьосват през нощта и го поръсват с еднорози и дъги? Не - вършат го дами като съседката Валя.
iStock
Слава богу, че ние не сме изчезващ тип като тях. Казваме си с облекчение и подминаваме огражденията. Хубаво е, че всички ние сме съвременни, градски и доста забързани дами. Хубаво е, че сме еко, био, веган, безглутеново, с повече чиа и по-малко елда. Хубаво е, че сме диджитъл технократи, микро инфлуенсъри и онлайн номади.
Но си е по-хубаво да си вършим лютеница, туршия и кисело зеле. И да не се срамим от това.
P.S. Зимата иде. Скоро пускат бидони на промоция.
iStock
Ако сме ви въодушевили за едно бързо завръщане към корените, ето няколко хитри трика за идеалната лютеница, кисело зеле и други вкусотии в буркани:
Зад огражение номер 1 виждате вуйна Пенка. Тя е прекарала целия си живот, работейки на поточна линия в един цех, а в свободното си време е забъркала в казана на двора допустимо най-вкусната лютеница, която в миналото сте опитвали. С рецепта, излъчена от потомство на потомство, от една баба на друга, с простички подправки, за които в никакъв случай не бихме се сетили и една съществена загадка - щипка обич и щипка “меря всичко на око ” . Тя маха зад ограждението с напуканите си от труд ръце, забърсва чело и продължава неуморно да бърка лютеницата. Да, онази лютеница, която ти правеше мустаци, когато беше дребна. Онази алена селска разядка от чушки, домати и патладжани, която едно време просто наричахме лютеница.
iStock Зад ограждение номер 2 виждате баба Радка . Излегнала се е на един фотьойл като кралица и плете ли, плете. И не е инцидентно, че го раздава царската - тя е кралицата на царската туршия (и на всички други типове туршии, в случай че би трябвало да сме точни). Хрупкави, кисели, сочни, с усет на зима, на детство, на преспи сняг, бумтяща печка и софра, цялостна с обичани хора и обичани мемоари. Да… това е онази туршия, която събираше всички към масата едно време. Българската вкусотия, без която не можехме “да оцелеем ” зимата.
Thinkstock Зад ограждение номер 3 срещаме съседката Валя. Да, тази “досадната ”, която постоянно поздравява, от вкъщи ѝ постоянно ухае на нещо преди малко изпечено, а зимата се носи едно ухание… не напълно прелестно за някои. Да, това е съседката Валя, която поставя кисело зеле за зимата. Дразнеща е, нали? Че кой в днешно време ще има търпението, желанието и кроманьонските вкусови рецептори, с цел да яде кисело зеле? Страх! Ужас! Отвращение! Ето за какво е изчезващ тип! Но на Бъдни вечер и Коледа всички ядете сарми и въздишате, нали? Ами това кисело зеле да не идва от положителните феи кръстници, които го омагьосват през нощта и го поръсват с еднорози и дъги? Не - вършат го дами като съседката Валя.
iStock Слава богу, че ние не сме изчезващ тип като тях. Казваме си с облекчение и подминаваме огражденията. Хубаво е, че всички ние сме съвременни, градски и доста забързани дами. Хубаво е, че сме еко, био, веган, безглутеново, с повече чиа и по-малко елда. Хубаво е, че сме диджитъл технократи, микро инфлуенсъри и онлайн номади.
Но си е по-хубаво да си вършим лютеница, туршия и кисело зеле. И да не се срамим от това.
P.S. Зимата иде. Скоро пускат бидони на промоция.
iStock Ако сме ви въодушевили за едно бързо завръщане към корените, ето няколко хитри трика за идеалната лютеница, кисело зеле и други вкусотии в буркани:
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ