Тунел за 15 трилиона паунда може да свърже Ню Йорк и Лондон
Представете си да можете да стигнете от Лондон до Ню Йорк единствено за един час.
Тази видимо невъзможна фантазия може един ден да стане действителност, откакто предложение за създаване на 3,000-километров трансатлантически тунел, свързващ двата града, още веднъж се появи.
Предложението не е ново, само че в миналото се е смятало за невероятно заради голямата дължина и разноските, нужни за построяването му.
Последните достижения в технологиите, в това число вакуумни тръби и пресуризирани транспортни средства, допускат, че това пътешестване може в последна сметка да стане действителност, въпреки и на голяма цена.
Оценките за разноските за построяването на тунел, минаващ през Атлантическия океан, надвишават 15 трилиона паунда.
Ако концепциите за този план се осъществят, това би означавало, че жителите на Лондон могат да се качат на трен до Ню Йорк и да прекосят океана единствено за един час.
Този план би могъл да бъде по-екологичен и да понижи тежкото замърсяване на въздуха, породено от самолетния превоз.
Влаковете биха пътували през вакуумни тунели, където, без противодействие на въздуха, биха могли да доближават скорости до 3,000 благи в час.
Технологията е сходна на тази на влаковете, които швейцарски инженери са тествали и за които се твърди, че могат да трансформират бъдещето на превоза.
През годините голям брой компании са опитвали – и неуспявали – да развият хиперлууп технологията.
Някои от провокациите включват поддържането на вакуумната система, системите за задвижване на капсулите, мащабируемостта, сигурността и икономическата жизненост, наред с други.
Сравнима конструкция с препоръчаните подводни тунели за влакове, въпреки и доста по-малко високотехнологична, е тунелът под Ламанша, който свързва Англия и Франция.
Въпреки че е с дължина 50 км, построяването на тунела под Ламанша лиши шест години.
Тунелът под Ламанша доближава единствено 75 метра под повърхността, само че препоръчаният трансатлантически тунел би могъл да бъде доста по-дълбок.
Подобни хрумвания за подводни тунели се появяват за пръв път още през 1800-те години.
През 1802 година френският минен инженер Албер Матьо-Фавие предлага концепция за тунел сред Франция и Англия, осветяван с маслени лампи, като даже загатва неестествен остров сред двата канала, където да се сменят конете.
Превод: GlasNews.bg
Тази видимо невъзможна фантазия може един ден да стане действителност, откакто предложение за създаване на 3,000-километров трансатлантически тунел, свързващ двата града, още веднъж се появи.
Предложението не е ново, само че в миналото се е смятало за невероятно заради голямата дължина и разноските, нужни за построяването му.
Последните достижения в технологиите, в това число вакуумни тръби и пресуризирани транспортни средства, допускат, че това пътешестване може в последна сметка да стане действителност, въпреки и на голяма цена.
Оценките за разноските за построяването на тунел, минаващ през Атлантическия океан, надвишават 15 трилиона паунда.
Ако концепциите за този план се осъществят, това би означавало, че жителите на Лондон могат да се качат на трен до Ню Йорк и да прекосят океана единствено за един час.
Този план би могъл да бъде по-екологичен и да понижи тежкото замърсяване на въздуха, породено от самолетния превоз.
Влаковете биха пътували през вакуумни тунели, където, без противодействие на въздуха, биха могли да доближават скорости до 3,000 благи в час.
Технологията е сходна на тази на влаковете, които швейцарски инженери са тествали и за които се твърди, че могат да трансформират бъдещето на превоза.
През годините голям брой компании са опитвали – и неуспявали – да развият хиперлууп технологията.
Някои от провокациите включват поддържането на вакуумната система, системите за задвижване на капсулите, мащабируемостта, сигурността и икономическата жизненост, наред с други.
Сравнима конструкция с препоръчаните подводни тунели за влакове, въпреки и доста по-малко високотехнологична, е тунелът под Ламанша, който свързва Англия и Франция.
Въпреки че е с дължина 50 км, построяването на тунела под Ламанша лиши шест години.
Тунелът под Ламанша доближава единствено 75 метра под повърхността, само че препоръчаният трансатлантически тунел би могъл да бъде доста по-дълбок.
Подобни хрумвания за подводни тунели се появяват за пръв път още през 1800-те години.
През 1802 година френският минен инженер Албер Матьо-Фавие предлага концепция за тунел сред Франция и Англия, осветяван с маслени лампи, като даже загатва неестествен остров сред двата канала, където да се сменят конете.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ