Гравитацията алгоритъм ли е? Нова теория предизвиква физиката
Представете си, че всяка звезда, планета и даже вие самите сте част от грандиозна компютърна стратегия. Звучи ли като сюжет от научнофантастичен филм? Но тъкмо това е смелата концепция, която физикът Мелвин Уопсън от Университета в Портсмут предлага в новата си публикация, оповестена в списание AIP Advances.
Според Уопсън, гравитацията не е толкоз физическа мощ, колкото резултат от алгоритмичен развой на компресиране на информация, сходно на метода, по който компютрите понижават размера на файловете, с цел да спестят място. Неговата идея се основава на обстоятелството, че Вселената действа като великански дигитален компютър, където всяка парченце информация е от голяма важност. В своята работа Уопсън предлага нов „ втори закон “ —- не на термодинамиката, а на осведомителната динамичност. Вместо топлота или сила се разказва по какъв начин информацията се държи в структурата на Вселената. Според този закон, Вселената търси ред освен на физическо равнище, само че и на осведомително. Идеята е елементарна, само че радикална: всичко, което възприемаме като гравитация, е механизъм, посредством който информацията се „ компресира “, тъй че Вселената да остане постоянна и „ да не се претрупа “. Тази доктрина резонира с по-широката философска и научна полемика за симулативната природа на действителността, стартирана през 2003 година от философа Ник Бостром. Според неговата догадка, напредналите цивилизации биха могли да основават симулации, толкоз реалистични, че биха се различавали от действителната Вселена единствено на равнище дълбока физика. Самият Уопсън отива по-далеч: през 2022 година той допуска, че даже генетичният код на вирусите, по-специално на COVID-19, демонстрира осведомителни модели, които могат да бъдат обяснени с новия му закон.
Според Уопсън, всеки дребен откъс от пространството съдържа осведомителни единици, сходни на пикселите в компютърна игра. Те са тези, които оформят структурата на действителността, променяйки нашето схващане за материята, силата и пространството. Тези кафези, сходно на детайлите на изчислителна система, „ избират “ оптималните способи за запазване на информацията —- и точно в този подтекст гравитацията има смисъл като алгоритмична подреждаща мощ.
Разбира се, не всеки в научния свят споделя ентусиазма. Критиците ни припомнят, че невероятните хрумвания изискват невероятни доказателства. И въпреки концепцията на Уопсън да е завладяваща, тя въпреки всичко е по-скоро предполагаем модел, в сравнение с доказана физическа доктрина. Освен това, в случай че в действителност живеем в симулация, основателите ѝ биха могли съзнателно да скрият всички „ бъгове “, което прави тестването на сходна догадка съвсем невероятно.
Въпреки рецензиите, теорията на Уопсън продължава да провокира диспути. В края на краищата, това ни връща към фундаменталния въпрос, който тревожи човечеството от хилядолетия: какво е действителността? И в действителност ли всичко, което виждаме, е просто добре написан код?
