Защо ни трябват само секунди, за да харесаме или отхвърлим някого
Представете си, че влизате в стая, цялостна с непознати хора. Някой ви поглежда за първи път – може би предстоящ сътрудник, учител или човек, с който занапред ще работите. Само за няколко секунди в неговото схващане към този момент се оформя мнение за вас. Без дълъг диалог, без да ви познава същински, той към този момент е направил своята първа преценка. Това е силата на първото усещане.
Първото усещане служи като “ментална рамка ” . Хората са склонни да интерпретират идващите дейности на индивида през тази рамка. Например, в случай че първото усещане е позитивно, даже дребни неточности по-късно ще се извиняват и поясняват благосклонно. Ако първото усещане е негативно, мозъкът постоянно търси доказателства за потвърждаване на това в началото чувство – събитие, наречено confirmation bias.
Психолозите назовават този феномен “ефектът на първото усещане ” и той се образува в границите на първите 7–30 секунди от срещата. Мозъкът ни, съвсем без съзнателна интервенция, преценя други хора по признаци като: стойка и език на тялото, звук на гласа и интонация, изражение на лицето, облекла и външен тип.
Първото усещане е един от най-бързите психически процеси в човешкото другарство. Нашият мозък е „ програмиран “ да прави бързи оценки – това е било значимо за оцеляването на хората в предишното. Само за секунди ние преценяме дали някой наподобява отзивчив, убеден, благонадежден или противоположното – дистанциран и нерешителен
Тези оценки се образуват от голям брой дребни сигнали: метода, по който човек влиза в стаята, стойката на тялото му, изражението на лицето, погледа, тона на гласа и даже метода на обличане. Често даже не осъзнаваме, че обръщаме внимание на всички тези елементи, само че мозъкът ни ги обработва стремително.
Именно по тази причина първото усещане има толкоз огромно значение. То постоянно служи като самобитен „ филтър “, през който възприемаме индивида отсега нататък. Ако първото усещане е позитивно, сме по-склонни да тълкуваме държанието му в добра светлина. Ако е отрицателно, неумишлено започваме да търсим доказателства, които удостоверяват това в началото чувство.
Но какво се случва, когато първото усещане е неприятно?
Всеки е попадал в сходна обстановка. Може би сте били обезпокоени на първа среща или изявление. Може би сте споделили нещо неудобно или сте изглеждали по-затворени, в сравнение с в действителност сте. Понякога една къса среща може да остави усещане, което не отразява действителната ви персона.
Добрата вест е, че въпреки първото усещане да е мощно, то не е изцяло непроменимо.
Психолозите показват, че хората могат да трансформират първичното си мнение, в случай че получат задоволително нова информация . Това обаче изисква време и поредност. Ако човек последователно демонстрира друго държание – повече неприкритост, убеденост или подготвеност – първичната оценка стартира да се трансформира.
Важно е и нещо друго: хората реагират позитивно на откровеност. Ако човек признае, че е бил обезпокоен или че първата среща не е предходна по този начин, както е желал, това постоянно основава чувство за човещина и достоверност.
Лошото първо усещане може да бъде поправено, само че нормално изисква повече изпитание, в сравнение с основаването на положително още през цялото време.
Затова първото усещане остава толкоз значимо. То не дефинира дефинитивно какъв е индивидът, само че може да зададе посоката, по която ще се развият връзките. Понякога една усмивка, убеден взор или деликатно чуване са задоволителни, с цел да основат чувство за доверие още в първите минути.
И въпреки всичко, първото усещане е бързо и от време на време подвеждащо. Затова, с изключение на да се стремим да оставяме положително усещане, е потребно и да си подсещаме да не съдим другите прекомерно преждевременно. Зад първите няколко секунди постоянно стои доста по-сложна и забавна човешка история.
Българска телеграфна агенция
