Представете си, че ви остава един ден живот, какво ще

Представете си, че ви остава един ден живот, какво ще вършиме? А в този момент си представете, че имате една година живот или по-малко? Какво ще извършите? Дали ще се постараете да прекарате повече време със фамилията си, обезверено ще се пробвате да намерите лекарство за казусът или просто ще се примирите. Теранс Стенли Фокс е изправен пред този избор. Диагностициран е с рак и защото заболяването е в последна фаза, пред него няма доста благоприятни условия – да чака своя край или да се опита да напусне света с достолепие и малко повече вяра.

Ако беше избрал първото, то най-вероятно нямаше да си спомним доста, само че Тери Фокс взема решение, че в последните дни от живота си може да направи доста повече от самосъжаление и очакване неговото време да изтече.

Тери маратонец, баскетболист и се надявал до последно, че ще може да играе професионално. В университета се счита за бъдеща спортна звезда, само че не всичко върви по проект. През 1977 година Тери е диагностициран с остеоросаркома и десният му крайник е ампутиран. Мечтите за спорт стартират да бледнеят, само че спортистът към момента не се предава. Лекарите основават протеза, с която да взе участие в маратоните, а в колежа стартира да играе баскетбол на инвалиден стол. По пътя си съумява да завоюва към 3 национални шампионата.

В началото даже не е считан за евентуален състезател по баскетбол, а треньорите му предложили да стартира да тренира крос-кънтри маратони, като по този начин може да усъвършенства височината на тялото си и да впечатли с по-сериозна физическа интензивност. Това дава резултати във времето, само че през 1976 година Тери катастрофира. Въпреки, че съумява да се оправи, продължава да усеща болки в коляното, само че защото баскетболния сезон стартира избира да ги пренебрегва. Едва след година схваща, че има рак, който най-често стартира точно от колената. Лекарите са безапелационни, че болестта му няма нищо общо с злополуката, само че Тери в никакъв случай не си прости за грешката. Диагнозата дава 50% късмет за живот, а имайки поради лекуването и идващите проблеми, Тери не виждал причина да се отчайва толкоз доста.

През цялото време на терапия, Тери следи по какъв начин неговите съседи по легло страдат и се борят със болестта, някои губят борбата.

Нощта, преди Тери да легне на операционната маса и да се чуди дали в действителност ще има на следващия ден, хирурзите му дават публикация за Дик Траум – човек, който приключва маратона в Ню Йорк с ампутиран крайник. Веднага щом се разсънва от упойката, Тери към този момент има нов проект – той ще сътвори 14-месечна стратегия, с чиято помощ да влезе във форма и да бъде подготвен за надпреварата. Истината е, че Тери има доста по-различен проект, той няма да бяга маратона в Ню Йорк, а желае да помогне на хората, които страдат от същото заболяване. По време на неговото лекуване, здравната система влага доста малко средства за проучване и борба с подлото заболяване, а това води до загубата на човешки животи. Вместо да се ограничи с бягането на 42 километра, Тери има проект да пробяга цялата дължина на Канада, като се надява, че ще притегли вниманието на обществото и ще завоюва повече пари за проучването.

Тери стартира своята подготовка, само че протезата не се опитомява толкоз елементарно, кракът му страда, а за зла неволя и здравият се натоварва повече. Тренировките са с дълготрайност от 20 минути и по-късно минава прагът на болката си и не може да продължи. На 2 септември 1979 година Тери приключва 27-километрово съревнование, разумно е, че е на последно място с разстояние от 10 минути, само че това не го отчайва. Хората ръкопляскат, някои плачат и не имат вяра на протичащото се знамение. Освен страстта измежду фенове и участници, Тери осъзнава още нещо – има задоволително сили и кракът му (здравият), в този момент може да се оправи в действителност добре.

Младежът споделя своите проекти и признава, че желае да завоюва Канада на своя страна, а още повече – на вярната страна в борбата с рака. Семейството му не е очаровано, майка му не има вяра на проекта и счита, че Тери ще пострада повече, в сравнение с да завоюва. Младежът е отчаян, само че неговата концепция е задоволително ярка, с цел да болести останалите. Години по-късно майка му ще си спомня, че Тери е очаквал тя да бъде първият човек, който ще го поддържа и ще повярва, а не противоположното.

Планът на Фокс е, че след края на маратона ще успее да изкара 1 милион $, в един миг е вдигнал триумфа на 10 милиона $, а най-после решил, че в случай че всеки канадец даде 1 $, то най-вероятно ще може да има средства даже за побеждаване на болеста. Във въпросния интервал Канада има близо 24 милиона поданици.

На 15 октомври 1979 година Тери изпраща писмо на Канадското общество, което се бори или е претърпяло болестта. Обяснява своя проект и се кълне, че ще го приключи, в случай че би трябвало ще се влачи по земята през последните благи, само че ще види финалът и задачата си осъществени. Отново идват подозрения, никой не е сигурен, че неработоспособен може да пробяга Канада по дължина. За да го поддържат, експертите поискали експертиза от доктор, който да удостовери, че това начинание не заплашва живота му. Обстойна здравна инспекция демонстрира, че сърцето му е увеличено доста и рисковете са високи.

С обещанието, че Тери ще спре незабавно щом усети проблеми, лекарите дават единодушието си за това начинание. Второто изпратено писмо е до огромните корпорации, от които се изисква единствено един автомобил и обувки за тичане. Поискани са пари и за протеза, която ще е подобаваща за начинанието и нищо повече. Ford изпращат специфичен микробус, Imperial Oil са подготвени да поемат разноските, Adidas изпращат специфични обувки за тичане. Условието на Тери е, че няма да хвали съответна компания и няма да изяснява какъв брой положителни са техните артикули. Единствената реклама е, че тяхното съоръжение ще се вижда по време на цялото осъществяване. Нито една компания няма да печели пари от спомагателна реклама.

На 12 април 1980 година Тери Фокс стартира своя маратон от източната част на Канада, покрай Свети Джон и Лабрадор. Потапя десния си крайник в Атлантическия океан, цялостни две бутилки с океанска вода и потегля. Идеята била, че едната бутилка ще бъде изсипана в Тихия океан, а другата ще остане вечно като сувенир. Пътешествието стартира през Британска Колумбия. Тери е извикал Дъг Алуорд, който да го поддържа по време на дългото странствуване. Дъг ще кара до него и ще готви.

Още на първия ден е изправен пред тежки ветрове, дъжд и снежна стихия. Въпреки неналичието на хора и внимание, когато идва в първия град, жителите вършат подаяние от 10 хиляди $. До Нова Скотия се развиват много проблеми и мнозина се сърдят на Тери, че саботира пътят им. На 17 април идва братът на Тери – Дарел, който ще продължи пътуването с Дъг, с цел да бъде буфер и да няма напрежение. На 10 юни Тери напуща Меритаймс и се насочва към Квебек, защото неговата скромна група не приказва френски, а водачите непрекъснато са го избутвали от пътя. Пристига в Монтреал на 22 юни и към този момент е минал към 8000 километра и е събрал повече от 200 хиляди $. Само два месеца след началото на тестването, с изключение на хората, които са се постарали да вгорчат живота на маратонеца, се появяват и доста други забавни персони.

Първият е Исадор Шарп – създателят на хотели „ Четири сезона “. Исадор губи сина си от меланома през 1978 година (около една година след диагностицирането на Тери), Шарп дава храна и предлага отмора на екипа на Тери във всеки един хотел. Тъй като доста малко хора дават дарения, Исадор дава обещание по 2 $ на миля и кара доста други компании да се включат в същото подаяние. Основателят на хотелската верига се свързва с над 1000 други корпорации и най-после звъни на Асоциацията за битка с рака да пристигна в Отава по време на националния празник и да събира дарения. Тери остава в Монреал няколко дни и скоро още веднъж потегля на своя поход.

Фокс минава границите на Онтарио в последната събота на юни. На входа на града го посреща оркестър и хиляди поданици, които са се наредили на улицата, с цел да го поддържат. Полицията на града прави специфичен конвой и го следва докрая на цялата провинция. Въпреки жестоките температури, Тери изминава по 42 километра дневно. В Отава го чака губернатор Ед Шреяр, министър-председателят Пиер Треду и още доста други уредници на спортни събития. Пред повече от 16 хиляди фена, Тери рита първата футболна топка в мач на Канадската лига и е посрещнат с оваци като същински воин. Маратонецът ще напише всичко това в дневника си и ще се усеща доста по-добре.

Сензацията към Тери стартира да се задълбочава. Телевизиите наблюдават неговия напредък, от ден на ден лекари и оживели от тежката диагноза се появяват в ефир и дават публичност на тихия палач. Всеки ден има най-малко една телевизия или радио, която гледа до каква степен е стигнал Тери.

На 11 юли, Фокс идва в Торонто и навалица от 10 хиляди души го посреща. Докато тича към площада на града, хора се включват и тичат с него. Сред групата е и звездата от хокея – Дарил Ситлър. На площада Ситлър дава своя тениска от мача на звездите. Събрани са близо 100 хиляди $ за един ден. Тери е извикан да хвърли и първата топка на бейзболния мач в Торонто.

Когато напуща Онтарио, хокейната звезда Боби Ор го настина и му дава чек за 25 хиляди $. Във всеки идващ град, Тери получава опция да приказва на разнообразни събития и да събира още средства за щедрост. Не постоянно нещата вървят добре, някои медии описват за проблемите, които е имал със своя най-хубав другар по време на пътуването. Някои вестници пишат, че той тичал, тъй като към момента бил на нож с лекарите, които са сложили неверна диагноза. Негативизмът не го отчайва, всеки ден се събират пари и Тери не се отхвърля от своята цел.

Проблемът е, че ежедневен маратон е прекалено много, даже и за най-големите спортисти. Човек с един крайник среща още повече натоварване и проблеми. Тери не стопира да бяга даже на рождения си ден, постоянно се постанова да поправя протезата си. Здравият му крайник е в мазоли. Един през целия ден страда от крампи в глезена, само че още веднъж не се отхвърля.

Тери се опасява, че в случай че спре, най-вероятно няма да може да продължи и няма да успее да приключи тестването си. Лекарите също следят положението му и постоянно звънят, с цел да спре в идващия град и да бъде прегледан. Маратонецът стопира за първи път покрай Заливът на Бурите на 1 септември, откакто изпитва съществени болки в гърдите и има усложнение с дишането. За първи път моли неговия Дъг да го закара до болничното заведение. Лекарите вършат няколко прегледа и най-после оповестяват неприятната вест – раковото заболяване на Тери се е върнало и се е разпростряло в неговите бели дробове.

На идващият ден в една прочувствена конференция споделя, че няма да продължи своята идея и след 143 дни и 5373 километра (3339 мили) е заставен да се откаже. През цялото време има спортисти, които желаят да пробягат останалата отдалеченост вместо него, само че Тери отхвърля, единствено той има право да приключи маратона.

В края на маратона си, Тери съумява да събере 1.7 милиона $. Една седмица по-късно компанията CTV прави събитие, с което продължава да натрупа дарения и да подкрепя потърпевшите от рака. 5-часовото събитие събира сумата от 10.5 милиона $. Сред хората има и такива, които подаряват 1 милион $. Британска Колумбия и Онтарио са оповестили, че ще основат свои лични проучвателен институти, които ще носят името на Фокс. Дарения се събират и през цялата зима, като през април към този момент е събрана сума от 23 милиона $.

Хора от целия свят изпращат картички и помощи на Тери, който се бори със болестта, в един миг е получил повече писма, в сравнение с пощата е изпращала в цяла Канада за ден. Пощальоните доста добре знаели къде да занесат писмо, адресирано единствено с „ Тери Фокс, Канада “.

През септември 1980 година Фокс е награден на специфична гала с ордена на Канада. Той е най-младият човек, който го е получавал. Спортната зала на славата в Канада записва името му, а също така е връчена и премията „ Атлет на годината “. Тери е индивидът, който основава положителната вест в Канада през 1980 година – това също е премия. Медиите ще бъдат безапелационни, че това е най-успешното събитие за събиране на дарения в историята на Канада.

Тери несъмнено е бил благополучен от вниманието и поддръжката, която получава, въпреки всичко не приключва своя маратон, само че съумява да събере съвсем по $ от всеки канадец. В болничното заведение е посрещнат като звезда, само че всяка последваща терапия е по-жестока, а ракът не желае да си тръгне. Канада се моли за знамение, папа Йоан Павел II изпраща депеша, с която твърди Тери, че се моли за него всяка вечер. Лекарите стартират да прибягват до пробни медикаменти, които може да оказват помощ за лекуването, само че без резултат.

Тери Фокс е признат в болничното заведение по неотложност с пневмония и болки в гърдите на 28 юни 1981 година В 4 часа и 35 минути изпада в кома и малко по-късно умира. Канадският воин напуща този свят, доказвайки, че светът може да бъде по-добър и по-силен, а за задачата не би трябвало доста, единствено един човек!

Правителството на Канада смъква флаговете в цялата страна. Министър-председателят на Канада открива дебатите в Народното събрание с молба за минута безмълвие и следните думи:

„ Много рядко през живота на една страна ще се прояви един самоуверен дух на човек, който да сплоти всички хора и да ни накара да отбележим него и по-късно да тъжим за живота му. Няма да мислим за него като човек, надвит от ориста, а за човек-пример и успех над човешкия дух оттатък всички неволи. “

На погребението на Тери има 40 родственици и 200 госта, излъчва се по националната телевизия. Канадците заливат организациите, които събират пари за щедрост в неравната борба с рака. Твърди се, че на погребението си, Тери публично е извършил своята фантазия – събрал е доста повече от 24 милиона $. Неговата история въодушевява Канада и продължава да печели сърцата на дребни и огромни. През 1999 година е разгласен за най-великия канадец, изпреварвайки редица спортни спортисти и други звезди. И за край, можем да кажем, че не се изисква доста, с цел да се промени света, задоволителна е волята на един човек, вярата в положителното и желанието за смяна. Нищо друго, безусловно нищо!