Представете си, че ви е останало да живеете само няколко

Представете си, че ви е останало да живеете единствено няколко минути, може би час, и някак си таман сте научили по кое време ви е съдено да умрете. Какво бихте създали с последния драгоценен час от пребиваването си на земята?

Ако можехте да завършите всичките си каузи за този финален час, осъзнавате ли по какъв начин да го извършите?

И изпускайки последния си мирис, ще бъдете ли задоволени, че сте създали в своя живот всичко допустимо да извършите дълга си пред природата и своя „ Аз ”?

Важен е не толкоз самият финален час, значими са и последните усещания. „ Последните усещания ” основават прехода към бъдещите проявления, в случай че ще има такива.

Освобождението от низшите хармонии не дава нищо, защото в завършек на краищата всичко се не помни и теб още веднъж те връщат в този свят. Забравя се дори, че си желал избавление, да станеш Буда.

В действителния Свят всички космоси участват по едно и също време постоянно вибрирайки, постоянно очаквайки в подготвеност, както синът чака бащата-моряк. В проявения всичко има начало и всичко има край. В Реалния Свят всичко постоянно участва и в един прелестен ден ще ви се разреши да забравите всичко и да го изоставите „ вечно ”.

Свободата е милион пъти по-ценна от освобождението. И в иго свободният човек си остава самичък на себе си стопанин. Например, аз ви давам нещо, да кажем автомобил, в който няма гориво и по тази причина автомобилът не може да потегли. Вашият автомобил има потребност от изключително гориво, само че единствено вие сте в положение да определите какво би трябвало да е горивото и къде да го получите.

Трябва сами да определите по какъв начин да преработите моите хрумвания, с цел да ги извършите свои, принадлежащи единствено на вас. Автомобилът ви не може да работи с особеното гориво, с което работи моят. Аз ви предлагам единствено изходна суровина. Вие сте длъжни да извлечете от нея това, което можете да употребявате. Качвайте се по-смело зад кормилото.

Органичният живот е доста нежен. Във всеки миг планетарното тяло може да почине. То постоянно живее на косъм от гибелта. И в случай че ви провърви да проживеете още един ден, то това е единствено ненадейно даден ви от природата късмет. Ако ви се удаде да проживеете въпреки още един час, може да се смятате за щастливец. Ние живеем от самото си зачатие за сметка на времето, взето назаем.

Живеейки в този свят би трябвало да чувствате гибелта ежесекундно, по тази причина поддържайте делата си в ред дори в своя последния час. Но по какъв начин да разберем кой сигурно ще се окаже финален? За сигурност уреждайте делата си с природата и самия себе си всеки даден ви час от живота, тогава в никакъв случай няма да се окажете застигнати неподготвени. Трябва да образоват индивида на това още в учебно заведение, също както и по какъв начин вярно да диша, да яде, да се движи и да умира. Това би трябвало да стане част от просветителната стратегия. В нея би трябвало да е включено образование по какъв начин да се показва съществуването на „ Аз ”, а също по този начин по какъв начин да се образува съзнанието.

Въпрос: Как да постъпиш в случай че не чувстваш, че нещо е останало незавършено?

Г.И.Г. не дал отговор незабавно. Въздъхнал и дал отговор по този начин:

Попитай се кой ще изпадне в усложнение, в случай че умреш като куче. В момента на гибелта би трябвало изцяло да осъзнаваш себе си и да чувстваш, че си направил всичко допустимо да използваш дадения ти живот в цялата му цялост.

Сега вие не знаете доста за себе си. Но с всеки ден ще ровите все по-дълбоко и по-дълбоко в този чувал с кости и ще научавате от ден на ден детайлности. Ден след ден ще откривате какво не сте съумели да извършите и какво е нужно да се преправи от направеното от вас. Реалният човек изстисква от живота всичко скъпо и споделя: „ Сега мога и да умра ”. Трябва да се стараеш да преживееш живота си по този начин, че в който и да е ден да можеш да си кажеш: „ Днес мога да умра, без да скърбя за нищо ”.

Никога не харчете на вятъра последния час от живота си, тъй като той може да стане за вас най-важният. Разпоредиш ли се неприятно с него, след това може да съжалиш. Душевното неспокойствие, което изпитвате в този момент, може да стане за вас мощен източник за онази мощ, която ще ви приготви за безупречна гибел. Знаейки, че идващият час ще ви е финален, попивайте усещанията от него като същински чревоугодник. Бъдете постоянно подготвени, когато госпожа Смърт ви призове. Майсторът знае по какъв начин да извлече най-ценното от всяко вкусно късче до последната капка. Учете се да сте майстори на живот

Като млад изучавах по какъв начин се създават парфюми. Учех се да екстрахирам от живота неговата есенция, най-тънките му свойства. Във всичко търсете най-ценното, умейте да отделяте най-тънкото от грубото. Който се е научил да извлича есенцията, най-ценното от всеки миг на живота, има в съзнанието си всяко качество.

Той не е кадърен да се отнася със света като някой дивак.

Възможно е в последните мигове живот да нямате избор къде и с кого да бъдете, само че ви остава изборът до каква степен скъпо ще ги проведете. Умението да извличаш скъпото от живота е умеенето да извличаш от храната, въздуха и усещанията субстанциите, нужни за построяването на висшите тела. Ако желаете да извлечете от живота най-ценното за себе си, във всички случаи то би трябвало да служи на висшето богатство, а за себе си е задоволително да оставите напълно малко. Да работиш над себе си поради богатството на другите е хитроумен прийом да получиш най-хубавото от живота за самия себе си. Ако не бъдете задоволени от своя финален час, значи няма да бъдете удовлетворени и от целия си живот. Да умреш, значи да преминеш през нещо, което е невероятно да се повтори още веднъж. Да губиш на вятъра нашето скъпоценно време значи да се лишиш от опцията да извличаш най-ценното от живота.

Да преживееш в този свят от началото до края значи още едно проявяване на Абсолюта. Всички велики философи са се приготвяли доста грижливо за идването на последния си час. А в този момент ще ви дам упражнение за подготовка за последния ви час на земята. Постарайте се да не изопачите нито една дума от препоръчаното упражнение.

Упражнение

Огледайте преди малко миналия час, като че ли ви е бил последният час на земята и преди малко сте осъзнали, че сте умрели. Попитайте се, удовлетворени ли сте от последния час от своя живот?

А в този момент се съживете още веднъж и си поставете за цел в течение на идващия час (ако ви провърви да го проживеете) да извлечете от живота малко повече, в сравнение с сте съумели в предходния.

Определете къде и по кое време е трябвало да сте по-осъзнати, къде да деянията повече вътрешен огън

А в този момент отворете по-широко очите си: под това разбирам – отворете се за по-големи благоприятни условия, бъдете мъничко по-смели, в сравнение с сте били в предходния час. Понеже знаете, че това е последният ви час и няма какво да губите, постарайте се да наберете геройство въпреки и в този момент. Разбира се, единствено без нелепости.

Опознайте се по-добре, погледнете машината си като че ли отстрани… Сега, когато умираш, не си коства да мислиш по какъв начин да съхраниш репутацията си, своя авторитет.

И нататък, чак до действителния финален час, упорито се стремете да получите колкото може повече от скъпото в живота, развивайте интуицията си. Всеки час изразходвайте най-малко няколко мига да оцените независимо миналия час, по-късно се настройте да извлечете още повече от потребното в идващия час.

Ако преглеждаме всеки час като обособена единица живот, правете всичко по силите си да употребявате всяка единица живот най-пълно. Заставете се да намерите пътя, превръщащ всеки идващ час в освен това от предходния, осъзнавайки в същото време, че би трябвало да се погрижите за насъбраните до този миг задължения. Нарастването на самоусещането или самоосъзнаването на „ Аз ”, както и умеенето да управлявате себе си ще промени работата на машината, която ви се изплъзва; и това повишаване ще бъде знак за действителни промени. И няма безусловно никакво значение какво си мисли машината за това.

… Да преживееш останалия ти живот, репетирайки час по час гибелта си, напълно не е патология. Никой не може да получи от живота повече от болния от рак, който почти знае по кое време ще почине. И в случай че грижливо е обмислил по какъв начин би желал да изразходи остатъка от живота си, няма да стартира да го трансформира от корен, обаче може да си разреши да отпътува някъде, където постоянно е желал да отиде, само че което не би направил в привичните условия.

Човекът, който знае че скоро ще почине, ще се постарае да употребява оптимално всеки останал му час живот. Именно това е имал поради Христос, казвайки че последните дни ще настъпят скоро – дните преди Страшния Съд. Ние всички стоим пред Съда, само че ни съдят не другите, а ние сами даваме дефинитивна оценка на живота си. Не би трябвало да се проваляме на най-важния изпит, на който най-сериозният арбитър е нашият „ Аз ”.

Всеки миг, взет в отделност, съставлява парченце от безконечното Творение. Следователно всеки миг можем да извличаме най-тънките вещества, които можем да назовем „ есенцията на живота ”.

Представете си субстанцията „ въздух ” или субстанцията „ усещания ”. Накрая, нарисувайте въображаемо субстанцията „ миг ”. Да, това фактически са вещества, даже миговете от времето.

Ако сме способни да извличаме по-тънките вещества от по-грубите, то рано или късно ще ни се наложи да заплатим за това. Този закон се назовава Закон за Равновесието. Затова ще ни се наложи да се научим да плащаме неотложно за полученото от живота. Само в този случай няма да имаме задължения. Да плащаш неотложно – това е по този начин нареченото „ действително правене ”. „ Да правиш ” – е да мислиш, да чувстваш, да се движиш, само че „ действителната интензивност ” – е да плащаш неотложно.

Да правиш – може да значи единствено едно: да извличаш квинтесенцията от всеки миг живот и по едно и също време да разплащаш всички задължения към природата и себе си, само че единствено при съществуването на „ Аз ” можеш да платиш неотложно.

Реалният живот е не смяна на интензивността, а смяна на качеството на интензивността. Съдбата си е орис. Всеки от нас би трябвало да откри своето място в общия ред на нещата. Все още не е късно да го извършите в този момент, въпреки да сте пропилели по-голямата част от живота си в заспалост. Започвайки от през днешния ден можете да започнете да се приготвяте за гибелта, и в това време да повишавате качеството на живота си. Но не протакайте с началото, може пък в действителност да ви е останал единствено още един час живот.

Въпрос: Можем ли да го споделим с другите? Струва ми се значимо това, което чухме довечера.

Можете да го повторите буквално, само че до момента в който не го извършите за себе си, то няма да значи нищо за другите. Съществуването е оръдието или инструментът за действието. Поразмишлявайте над тази тематика и ще разберете за какво е по този начин.

Въпрос: Следователно, ние не можем да платим задълженията си, в случай че не съществуваме и „ Аз ”-ът отсъства?

– А откъде-накъде ще ви е нужно да плащате? За какво? Ако животът е единствено случайност, тогава няма смисъл да продължава. Това напълно не значи, че би трябвало да приключите живота си със самоубийство. Напротив, би трябвало да положите всички старания да живеете. Посредственият човек постоянно живее, просто носейки се по течението. Той не просто спи, той е изцяло мъртъв. За да живееш действително, е належащо да съдействаш на напъните на природата, да вземаш от живота интензивно, а не да действаш пасивно – каквото се получи.

Извличайки най-ценното от живота, би трябвало да умеете да управлявате желанията си. Проверете до каква степен почтена е самопреценката ви. Вгледайте се по-внимателно в себе си и ще откриете какъв брой удивителни способи има да бъдеш неутрален. Всеки път въображаемо отбелязвайте другите моменти на появяването на желанията. Действайте както преди, само че единствено наложително осъзнавайте тяхното наличие. Прелейте в света част от кръвта си, само че от по-висок проект.

В края на всеки час, оценили изгодата му, си представете, че се събуждате в напълно чужд за вас свят, спрямо предходния час. Следва да отбележим, че привидното продължение на живота от предходния час в реалност се трансформира ежечасно, въпреки предметите и хората да ни наподобяват същите. С времето ще се научите да се виждате като фантом от някаква субстанция, преминаващ от единия свят в другия като натрапен посетител на природата.

Оценете от такава позиция всичко, което вършиме в живота си. Виждайки резултатите от всичките си напрегнати старания в предишното, замислете се за изгодата им в този момент, в последния час от живота ви. Онези, които са заети с Работа са мъртви за този свят и в същото време доста по-живи от всички останали в него. Работата… Нещо необичайно, незабележимо, само че за мнозина животът без нея е невъобразим.

В нормалното схващане животът е суетност на суетите. Колкото и огромно да наподобява достижението съгласно земните мащаби, рано или късно се обръща в загуба. Времето стрива на прахуляк даже песъчинките. Даже най-значителните в историята хора са били забравяни. За да разберем същинските благоприятни условия на земния живот, би трябвало да намерим и достигнем в него това, което фактически ще ни бъде потребно в Реалния Свят.

Внимателно разгледайте живота на всички велики хора, които са командвали армии и са властвали над другите. Каква им е изгодата от всичките им велики каузи в този момент, след гибелта? Даже по време на живота им всички тези каузи са били не повече от празни сънища. Ние сме тук не с цел да възхваляваме сами себе си и да възнаграждаваме себе си; най-отвратителното в посредствения човек е умеенето му колкото може по-скоро да удовлетворява плътта си.

Болшинството от хората намират купища оправдания да не работят над себе си. Те са пленени изцяло от слабостите си. Но в този момент става дума не за тях, а за вас. Разберете ме вярно, аз не се нуждая от почитатели, аз по-скоро съм заинтригуван да намеря положителни уредници, същински воини на новия свят. Разбирам слабостта на организацията, тъй като в дадения случай не приказваме просто за организация, която да е инициативна.

Напомням още един път, научете се да преживявате всеки ваш час с най-голяма изгода. Съставете си обстоен проект за последния час от живота. За да разберете по какъв начин би трябвало да се почине, ще ви се наложи да пуснете дълбоки корени в живота, единствено тогава ще можете да умрете като човек, не като куче. Обаче не всекиму е обещано да почине. Можете да станете тор за планетата, само че това не значи в действителност да умрете. Да умреш за този свят вечно – е чест. За такава чест се заплаща със съзнателна работа и предумишлено страдалчество. Това право би трябвало да се проработи.

Опитайте се релативно ясно да си визиите своя финален час на земята. Напишете нещо като сюжет за този финален час, като че ли е сюжет за филм. Попитайте се: „ Така ли желая да се разпоредя с последния си час? ” Ако отговорът не ви удовлетвори, преписвайте сюжета, до момента в който ви хареса.

Погледнете на живота като на бизнес. Времето е парите, с които живеете. Когато сте пристигнали в този свят, ви е била отпусната избрана сума, която не можете да превишите. Времето е единствената валута, с която плащате за живота. Сега виждате какъв брой неуместно сте пропилели по-голямата ѝ част.

Вие даже не сте постигнали основната цел на живота – да си починете. Провалили сте се като предприемачи, като консуматори на живота – сте се самоизмамили. Цял живот сте предполагали, че всичко се раздава гратис, а в този момент ненадейно сте разкрили, че не е гратис.

Все отново, има ли метод да възстановите въпреки и в миналото загубите? Проверете, дали са непрекъснати или краткотрайни загубите за банковата ви сметка? Изгубили ли сте, или сте вложили сполучливо? Ако сте похарчили всичките си пари за ваканции, тогава не ви остава нищо друго, с изключение на горест по предишното.

В продължение на доста години сте харчили времето си като от банкова сметка, открита за вас от родителите ви. Но не щеш ли положението е изразходено, изгорели сте и осъзнавате, че сте останали сами и че няма на кого да разчитате. Няма към този момент време в банковата сметка. Сега ще би трябвало да заработвате всеки час от живота си. През целия си живот сте се държали като дете и сте харчили времето си като младоженци.

Основният ни зложелател, пречещ да използван нужните старания, е безнадеждността. Знам, ще намерите доста предлози и оправдания да не се подготвяте за последния си час. Навикът е огромна мощ, само че започнете ли един път, можете да се научите да вършиме всякога от ден на ден и повече.

Не губете времето си на вятъра, заставяйте се минимум един час дневно да полагате старания, другояче ще изгубите всичко добито. Мислете за подготовката на последния си час като за балетни занятия – би трябвало да се занимаваш цялостен живот. На мен дневно за това упражнение ми отиват четири часа, а в младостта си му посвещавах два пъти повече.

Георги Гурджиев

Системата на съветския мистик Гурджиев e странна комбинация от разнообразни учения, религии, езотерични вярвания, логика на психиката и философия.

Георги Иванович Гурджиев е определян като мъдрец, мистик, нравствен преподавател и композитор от арменско-гръцки генезис. Ражда се на 13 януари 1866 година в Александропол, част от Руската империя. Поне по този начин настояват формалните източници. Но точната година на раждането на духовния преподавател остава загадка и до през днешния ден и варира от посочената 1866, през 1872, та чак до 1877 година

Гурджиев израства в регион с мултиетническо население – арменци, руснаци, кавказки гърци, грузинци, турци, кюрди и овладява свободно няколко езика – арменски, гръцки, съветски и турски. В ранните си години поддържа връзка от близко с локалния духовник на съветската черква и научава доста за християнската религия. Запален е и чете старателно научна литература. Впоследствие любознателният юноша стартира да става очевидец на феномени, които не могат да бъдат обяснени нито от религията, нито от научните трудове. Именно това се трансформира в повратна точка на живота му. Той се убеждава, че съществува освен това – нещо надълбоко прикрито и мистериозно. Това разбиране става и основа за основаването и разпространяването на неговото обучение.