Представете си, че в края на 1939 по БиБиСи върви

Представете си, че в края на 1939 по БиБиСи върви графа " Хитлерови следобеди ". Немислимо, или? По БНР обаче през днешния ден има " Путинови следобеди ". Да, Хитлер не е Путин. Но горчивите уроци от историята би трябвало да се напомнят.

Представете си Англия през септември 1939 година. Хитлер към този момент е нападнал Полша, Англия е подкрепила тази страна и оповестила война на Германия. Не е ясно по кое време, дали и по какъв начин ще има директен боен конфликт сред двете огромни европейски сили - вярата е, че пред решимостта на Англия и Франция Хитлер ще се усмири без да се стига до тотална международна война. 
Редакцията предлага
Но представете си и това: че по БиБиСи, публичното радио на Англия, има графа " Хитлерови следобеди ". В тези излъчвания водещи - открити последователи на нацизма - канят английски фашисти, аристократи с връзки в германските служби, обладани и недообладани от Хитлер почитатели и последователки, учени с тектонски уклон, расисти и всевъзможни други, които желаят да се вършат на забавни, закачайки се към нацизма като политическо събитие. Представете си също по този начин, че абдикиралият крал Едуард VIII и изключително захласнатата от нацистите му брачна половинка Симпсън са чести посетители на предаването, които подлагат на критика формалната политика на страната и приканват за " мир "  и възобновяване на съдействието с Третия Райх в енергийната сфера. 

Някой би споделил, че това би бил един " същински демократизъм "  и една демократична народна власт би трябвало да е постоянно толкоз отворена към " другата позиция ". Истинските демократични демократи от рода на Невил Чембърлейн и Уинстън Чърчил обаче не са допускали нито " Хитлерови следобеди "  по радиото, а още по-малко биха толерирали пораженчески и " миротворчески "  речи от президента. И това е по този начин, тъй като сред демократична народна власт и откровена идиотия има доста огромна разлика. Гьобелс не е разбирал това и е считал, че демокрацията е идиотски режим, тъй като дава принадлежности на съперниците си да я съборят. Но е бъркал.

Представете си в този момент другата свободна народна власт - САЩ, оцеляла през Втората международна война. Годината е 1940 и войната е още надалеч от Америка. Ако Рузвелт беше се поддал на изолациониските настроения, преобладаващи в страната, то той несъмнено не би пращал военна помощ на Англия, а единствено " филантропична ". " Нито един патрон от Съединени американски щати за Европа "  сигурно щеше да е заглавието на някоя от неговите известни радио вечери до камината, в които той се е обръщал към американската аудитория. Не е ли това най-демократичното държание за един президент - да следва изолационизма на болшинството? Ако това беше държанието му обаче, през днешния ден нямаше да обсъждаме демокрацията, а от фасадите на постройките щяха да висят я фашистки, я руски флагове.

Представете си в този момент Съединени американски щати директно след нападението над Пърл Харбър от декември 1941. Представете си, че Рузвелт стартира да търси дипломатическо решение с Япония, а по американските медии тече спор сред " двете гледни точки " - дали Америка да се бори, или не. Ако това се беше случило, демокрацията още веднъж щеше най-вероятно да е изчезнала под напора на тоталитарните и милитаристични империи.

Тези сюжети, въпреки и надалеч обратно в историята, има какво да ни кажат за актуалната българска политика. Ако създадем аналогията, ние сме след момента, в който Хитлер към този момент е нападнал Полша. Историята в никакъв случай не се повтаря едно към едно обаче и блицкригът на Владимир Путин се провали - войната се проточи и скоро ще навърши година.

По БНР обаче не престават регулярните " Путинови следобеди ", в които систематично и без отклоняване се излагат причини в интерес на съветската експанзия, виновността за нея се хвърля върху " Запада "  и се вещаят мрачни прокоби за краха на самия Запад. Това се случва в случай, че като страна сякаш осъждаме експанзията на Русия и подкрепяме Украйна в нейната отбрана, в това число и военно. (Всъщност ние от началото на спора даваме и военна помощ като част от Европейски Съюз, а на комерсиална основа изнасяме съществени количества оръжие в посока Украйна.)

Путиновите следобеди по БНР са единствено най-видимата част на айсберга - на процедура във всяка сериозна телевизия се търси някакъв баланс на сякаш " нашата " и Путиновата позиция за войната. Този баланс най-после обърква хората във връзка с границата сред двете.

В някакъв смисъл България е и в обстановката на Съединени американски щати от 1940 година. Изолационистки настроения доминират и у нас, само че президентът Радев - нашият " Рузвелт "  - вместо да следва образеца на действителния воин и да се чуди по какъв начин най-ефективно да подкрепи военно нападната страна, самичък се провъзгласил за " миротворец ",  громи " военолюбците ", искащи да пращаме военна помощ за Украйна, пробва да възвръща газовите ни доставки от Русия по един или различен метод.

За страдание, цяла Европа е може би в обстановката на Съединени американски щати след офанзивата над Пърл Харбър. Както тази хавайска база, по този начин и Украйна са последната спънка пред съветските имперски войски да почукат напряко на вратата на европейските ни съдружници от НАТО и Европейски Съюз, а и на нашата врата. " Това в никакъв случай няма да се случи ", незабавно ще съобщи някой от участниците в Путиновите следобеди. Лошото е, че причини за такава убеденост няма - съвременна Русия нито има остатък от здрав разсъдък, нито пък ресурсните ѝ дефицити са толкоз огромни, с цел да не може да си разреши още една експанзия, в случай че тази се окаже сполучлива.      

В този смисъл президентът Радев би трябвало деликатно да прочете радио-беседите на Рузвелт с американските жители и да се замисли дали неговите лични изявления и дейности не са в действителност тъкмо противоположното на тях. Това, несъмнено, би било потребно, в случай че България желае да остане свободна народна власт, макар тестванията на войната.

Аналогиите са слаби причини и са рискови. Путин не е Хитлер. Но военната експанзия на Путин и тази на Хитлер, както и въздействието им върху международния правов ред са на процедура идентични. Както и презрението им към демокрацията. Това пренебрежение не трябва да се крие зад подправени искания за независимост на словото. Затова припомнянето на някои горчиви уроци е потребно и през днешния ден.    

****

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.