Без разсейващи фактори: Защо все повече компании ограничават достъпа до смартфони в офиса?
Представете си, че пристигате в офиса заран и първата ви задача е да оставите персоналния си телефон в специфичен магнитен калъф, който не можете да отворите сами. Макар да звучи извънредно, това към този момент е процедура за от ден на ден чиновници по света. Работодателите вкарват по-строги ограничения против цифровото разпръскване, с цел да защитят корпоративната сигурност и да подобрят фокуса на екипите си.
За Камила Муирури, служителка в отдела за обслужване на клиенти на ID.me - компания за инспекция на цифрова идентичност, този метод в началото наподобява невъобразим.
„ Беше ми мъчно да го преглътна “, споделя тя пред Financial Times, разказвайки за въвеждането на това ново предписание. „ Да имам телефона си до мен е нещо, с което съм привикнала през целия си живот. “
Нейният шеф вкарва това условие за към 290 чиновници в отдела за обслужване на клиенти преди повече от три години. Основната цел е да се подсигурява сигурността на персоналните данни на потребителите на платформата.
Специалните калъфи, в които чиновниците слагат телефоните си, са дребни запечатани чантички, които се отключват единствено посредством магнитна станция. За разлика от шкафчетата, тези калъфи разрешават на чиновниците да държат устройствата си покрай себе си. Така могат да чуят, в случай че има незабавно позвъняване или изключителна обстановка.
Компанията също по този начин позволява отключване на телефоните по време на отмора. Днес Муирури е признателна за тази политика, защото е подобрила връзките си с устройството си. Вече няма потребност от толкоз доста почивки, единствено с цел да ревизира екрана си, а мярката има и непредвиден обществен резултат – предиздвикала е сътрудниците да поддържат връзка между тях, което е сплотило екипа доста.
Специалните калъфи за телефони в началото стават известни като решение за учебните заведения, където се търсят способи за ограничение на цифровата взаимозависимост измежду учениците, оповестява FT. Все повече работодатели следват този образец. Някои компании вкарват тази мярка, с цел да предотвратят приключването на поверителна информация или интелектуална благосъстоятелност – без значение дали съзнателно, или инцидентно. Други ги преглеждат като елементарен метод за ограничение на разсейването и създаване на по-добра дисциплинираност в офиса.
От Yondr – компанията производител на калъфите, които блокират даже мобилния сигнал – споделят, че измежду клиентите им към този момент са съдилища, детски градини, държавни организации, минни компании и бизнеси с скъпа интелектуална благосъстоятелност. Греъм Дугони, създател и основен изпълнителен шеф на Yondr, отбелязва пред Financial Times, че организациите нормално към този момент са опитвали да разчитат на доверието, само че бързо осъзнават, че политика за телефоните на хартия не е същото като действителна среда без устройства.
Проучвания демонстрират, че навикът да се ревизира телефонът по време на диалози може доста да понижи ангажираността на чиновниците. Миналата година основният изпълнителен шеф на JPMorgan Chase Джейми Даймън изрази в писмо до акционерите неодобрение от чиновници, които по време на срещи получават вести или четат имейли, определяйки това като неуважително и загуба на време. В отговор някои компании към този момент изискват телефоните да са обърнати с екрана надолу или изцяло прибрани по време на съвещания.
Търсенето на среда без разпръскване кара даже Royal Court Theatre в Лондон да вкара телефонни калъфи за програмата си за драматурзи. Целта е създателите да се концентрират напълно върху писането, защото при креативен блокаж най-лесно се протяга ръка към екрана.
Работи ли действително възбраната?
Въпреки че някои компании са въодушевени, академичната общественост е по-предпазлива. Ейдриън Чади, доцент по стопанска система в Университета на Саутхемптън, отбелязва пред FT, че доказателствата за нараснала работливост след сходни забрани са лимитирани. Според неговите проучвания мярката може да усъвършенства резултатите при чиновници с рутинни задания, само че при работа, изискваща креативност и характерни познания, рестриктивните мерки постоянно се възприемат отрицателно.
Професор Оуен Уелън от Университета на Голуей в Ирландия стига до друго умозаключение: откакто изследва компания, която е отменила възбраната за телефони, открива, че продуктивността не е намаляла. Напротив, достъпът до устройствата е оказал помощ на чиновниците по-лесно да вземат решение персонални въпроси по време на работа, което има позитивен резултат. В днешно време множеството хора чакат гъвкава граница сред работата и персоналния живот, изключително тези, които се грижат за близки.
Връщайки се към опита на ID.me, управлението признава пред FT, че в началото е имало сериозна опозиция и чувство за съмнение. През първите шест месеца постоянно е имало нарушавания, само че през днешния ден проблемите са преодолени. Препоръчва се на фирмите, които обмислят сходна мярка, да бъдат доста ясни в връзката със чиновниците, да обяснят търпеливо аргументите и да бъдат поредни при използването на разпоредбите.
За Камила Муирури, служителка в отдела за обслужване на клиенти на ID.me - компания за инспекция на цифрова идентичност, този метод в началото наподобява невъобразим.
„ Беше ми мъчно да го преглътна “, споделя тя пред Financial Times, разказвайки за въвеждането на това ново предписание. „ Да имам телефона си до мен е нещо, с което съм привикнала през целия си живот. “
Нейният шеф вкарва това условие за към 290 чиновници в отдела за обслужване на клиенти преди повече от три години. Основната цел е да се подсигурява сигурността на персоналните данни на потребителите на платформата.
Специалните калъфи, в които чиновниците слагат телефоните си, са дребни запечатани чантички, които се отключват единствено посредством магнитна станция. За разлика от шкафчетата, тези калъфи разрешават на чиновниците да държат устройствата си покрай себе си. Така могат да чуят, в случай че има незабавно позвъняване или изключителна обстановка.
Компанията също по този начин позволява отключване на телефоните по време на отмора. Днес Муирури е признателна за тази политика, защото е подобрила връзките си с устройството си. Вече няма потребност от толкоз доста почивки, единствено с цел да ревизира екрана си, а мярката има и непредвиден обществен резултат – предиздвикала е сътрудниците да поддържат връзка между тях, което е сплотило екипа доста.
Специалните калъфи за телефони в началото стават известни като решение за учебните заведения, където се търсят способи за ограничение на цифровата взаимозависимост измежду учениците, оповестява FT. Все повече работодатели следват този образец. Някои компании вкарват тази мярка, с цел да предотвратят приключването на поверителна информация или интелектуална благосъстоятелност – без значение дали съзнателно, или инцидентно. Други ги преглеждат като елементарен метод за ограничение на разсейването и създаване на по-добра дисциплинираност в офиса.
От Yondr – компанията производител на калъфите, които блокират даже мобилния сигнал – споделят, че измежду клиентите им към този момент са съдилища, детски градини, държавни организации, минни компании и бизнеси с скъпа интелектуална благосъстоятелност. Греъм Дугони, създател и основен изпълнителен шеф на Yondr, отбелязва пред Financial Times, че организациите нормално към този момент са опитвали да разчитат на доверието, само че бързо осъзнават, че политика за телефоните на хартия не е същото като действителна среда без устройства.
Проучвания демонстрират, че навикът да се ревизира телефонът по време на диалози може доста да понижи ангажираността на чиновниците. Миналата година основният изпълнителен шеф на JPMorgan Chase Джейми Даймън изрази в писмо до акционерите неодобрение от чиновници, които по време на срещи получават вести или четат имейли, определяйки това като неуважително и загуба на време. В отговор някои компании към този момент изискват телефоните да са обърнати с екрана надолу или изцяло прибрани по време на съвещания.
Търсенето на среда без разпръскване кара даже Royal Court Theatre в Лондон да вкара телефонни калъфи за програмата си за драматурзи. Целта е създателите да се концентрират напълно върху писането, защото при креативен блокаж най-лесно се протяга ръка към екрана.
Работи ли действително възбраната?
Въпреки че някои компании са въодушевени, академичната общественост е по-предпазлива. Ейдриън Чади, доцент по стопанска система в Университета на Саутхемптън, отбелязва пред FT, че доказателствата за нараснала работливост след сходни забрани са лимитирани. Според неговите проучвания мярката може да усъвършенства резултатите при чиновници с рутинни задания, само че при работа, изискваща креативност и характерни познания, рестриктивните мерки постоянно се възприемат отрицателно.
Професор Оуен Уелън от Университета на Голуей в Ирландия стига до друго умозаключение: откакто изследва компания, която е отменила възбраната за телефони, открива, че продуктивността не е намаляла. Напротив, достъпът до устройствата е оказал помощ на чиновниците по-лесно да вземат решение персонални въпроси по време на работа, което има позитивен резултат. В днешно време множеството хора чакат гъвкава граница сред работата и персоналния живот, изключително тези, които се грижат за близки.
Връщайки се към опита на ID.me, управлението признава пред FT, че в началото е имало сериозна опозиция и чувство за съмнение. През първите шест месеца постоянно е имало нарушавания, само че през днешния ден проблемите са преодолени. Препоръчва се на фирмите, които обмислят сходна мярка, да бъдат доста ясни в връзката със чиновниците, да обяснят търпеливо аргументите и да бъдат поредни при използването на разпоредбите.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




