Свинята Вучич скоро ще се гушка с Асад в Москва
Представете си, че през последните 12-13 години съседът ви от жилището вляво всяка вечер пребива жена си, опипва по циците 16-годишната си щерка, прибира се в 3 през нощта с разгулен викове и е вмирисал целия етаж на кисело зеле и евтина пърцуца. Сере и пикае във входа, пука гуми на паркинга. Освен това дава чартърен една стая на двама печени главорези и наркодилъри, от които е пропищял целият квартал. Какво ще извършите?
Вариантите са няколко. Или го спипвате в мазето на 4 очи край бидона с ракия и с ръка на гушата му обяснявате, че тая работа повече няма да я бъде. Или вършиме общ съвет на етажната благосъстоятелност и го измитате по законов ред да си строи барака някъде в „ Христо Ботев “ и да си пали гуми на воля. А може и да си затраете като ощипана девственица и лицемерно да го поздравявате на стълбите, самозалъгвайки се, че съжителствате с обикновено, човешко създание.
Вече трета петилетка комшиите ни от Сърбия затъват все по-дълбоко в хватката на евтиния популист, трансформирал се в безсърдечен деспот Александър Вучич. Ние и европейските ни сътрудници обаче се вършим, че не виждаме какво става на 60 километра от София и 100 от сърцето на континента. Правим си оглушки за цялостното преодоляване на политическата система, сравнимо единствено с достиженията на Лукашенко в Беларус. За държавно следените медии, за паравоенните отряди тежковъоръжен башибозук, напомнящи за гражданската война от 90-те години на предишния век.
Не ни дреме, че директно до границата ни е забит клинът на съветските имперски упоритости и на неудържимата китайска икономическа агресия. Вучич печели избор след избор с нагли фалшификации, замяна на цели секции, пазаруване на съдружници и съперници, намерено и несанкционирано полицейско принуждение.
В Сърбия работи някакъв хибриден режим на евроазиатска автокрация със подвластна правосъдна система, олигархично-клептократски държавни органи, стимулиране на проведената престъпност, където единственият път към обществено-икономически напредък е да ближеш чепиците 48-и номер на очилатия фюрер. Всичко това ние, останалите европейци, поносим тихомълком с два цинични аргумента.
Първият е химерата за така наречен „ непоклатимост на района “ и етническата карта, с която дългучът от Белград не стопира да вика призраците на жертвите от Сребреница. И ние му имаме вяра и го целуваме по олигавените устни, въпреки историята да ни учи, че точно Сърбия е подпалвала балканското буре с барут най-малко 5 пъти предишния век с трагична равносметка от стотици хиляди жертви и десетилетни национални произшествия.
Другият коз на Вучич, в случай че използваме настоящата изразителност на Доналд Тръмп, е половинчатото заричане, че в миналото ще признае без значение Косово. И до момента в който го чакаме да сложи заветния автограф, той размазва студентите по улиците на Бeлград с конна полиция, водни и звукови оръдия и платени нарко-убийци от футболните агитки на Партизан и Цървена звезда. Троши костите на опозиционери и публицисти в мрачните Белградски зандани и продава душата на Европа за рубли и юани.
Днес в Сърбия има единствено една настояща демократична институция – улицата. И тя ще измете очилаткото с постоянно наплютата муцуна в обичаната му Москва да се гушка на чай с Башар Асад. А какво ще им тури в чая ботоксовият хазаин – да са си правили сметката по-навреме.
Вариантите са няколко. Или го спипвате в мазето на 4 очи край бидона с ракия и с ръка на гушата му обяснявате, че тая работа повече няма да я бъде. Или вършиме общ съвет на етажната благосъстоятелност и го измитате по законов ред да си строи барака някъде в „ Христо Ботев “ и да си пали гуми на воля. А може и да си затраете като ощипана девственица и лицемерно да го поздравявате на стълбите, самозалъгвайки се, че съжителствате с обикновено, човешко създание.
Вече трета петилетка комшиите ни от Сърбия затъват все по-дълбоко в хватката на евтиния популист, трансформирал се в безсърдечен деспот Александър Вучич. Ние и европейските ни сътрудници обаче се вършим, че не виждаме какво става на 60 километра от София и 100 от сърцето на континента. Правим си оглушки за цялостното преодоляване на политическата система, сравнимо единствено с достиженията на Лукашенко в Беларус. За държавно следените медии, за паравоенните отряди тежковъоръжен башибозук, напомнящи за гражданската война от 90-те години на предишния век.
Не ни дреме, че директно до границата ни е забит клинът на съветските имперски упоритости и на неудържимата китайска икономическа агресия. Вучич печели избор след избор с нагли фалшификации, замяна на цели секции, пазаруване на съдружници и съперници, намерено и несанкционирано полицейско принуждение.
В Сърбия работи някакъв хибриден режим на евроазиатска автокрация със подвластна правосъдна система, олигархично-клептократски държавни органи, стимулиране на проведената престъпност, където единственият път към обществено-икономически напредък е да ближеш чепиците 48-и номер на очилатия фюрер. Всичко това ние, останалите европейци, поносим тихомълком с два цинични аргумента.
Първият е химерата за така наречен „ непоклатимост на района “ и етническата карта, с която дългучът от Белград не стопира да вика призраците на жертвите от Сребреница. И ние му имаме вяра и го целуваме по олигавените устни, въпреки историята да ни учи, че точно Сърбия е подпалвала балканското буре с барут най-малко 5 пъти предишния век с трагична равносметка от стотици хиляди жертви и десетилетни национални произшествия.
Другият коз на Вучич, в случай че използваме настоящата изразителност на Доналд Тръмп, е половинчатото заричане, че в миналото ще признае без значение Косово. И до момента в който го чакаме да сложи заветния автограф, той размазва студентите по улиците на Бeлград с конна полиция, водни и звукови оръдия и платени нарко-убийци от футболните агитки на Партизан и Цървена звезда. Троши костите на опозиционери и публицисти в мрачните Белградски зандани и продава душата на Европа за рубли и юани.
Днес в Сърбия има единствено една настояща демократична институция – улицата. И тя ще измете очилаткото с постоянно наплютата муцуна в обичаната му Москва да се гушка на чай с Башар Асад. А какво ще им тури в чая ботоксовият хазаин – да са си правили сметката по-навреме.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ