)
Да почукаш на вратите на небето: Могат ли душите на починалите да помагат и как да се обърнем към тях в трудни моменти По женски
Представете си, че можете да възстановите връзката с ваш непосредствен, който към този момент не е сред живите. Какви въпроси бихте му задали или защо бихте го помолили?
Традицията да се търси помощ от умрелите е доста антична. Хората постоянно се обръщат към светци или към свои починали родственици. Правим го инстинктивно, без доста да разсъждаваме, в най-тежките моменти от живота, когато няма към кого другиго да се обърнем. Мнозина описват за удивителни случаи, в които на помощ – насън или нескрито – им се е притекъл обичан умрял човек: майка, татко, баба или дядо. И постоянно това е бил индивидът, с който приживе е съществувала мощна прочувствена връзка. Това се случва изключително постоянно, когато въображаемо се обръщаме към този човек с недоволство и обезверен вик за помощ. Така през целия си живот ние безшумно зовем за помощ в сложни минути и тя идва.
Как тъкмо се случва това, науката не може да изясни. Съществува съмнение, че подсъзнанието ни дава препоръки посредством облиците на обичаните ни покойници. Препятствията изчезват, заболяванията отминават, случва се чудотворно избавление от безнадеждна обстановка. Това е необяснимо, също като вярата и безконечната обич, които сплотяват живи и мъртви.
Екатерина Чуйкова – таен психолог, регресолог, рунолог и Рейки Мастер Учител, споделя по какъв начин умрелите могат да ни оказват поддръжка и по какъв начин можем да „ почукаме на вратите на небето “.
В процеса на своята процедура открих единствено едно пояснение на този феномен, споделя специалистът пред TheDay. Не изисквам за безспорна истина, само че бих желала да споделя своите наблюдения и прозрения. Как в действителност получаваме помощ от умрял човек?
През живота си човек претърпява голям брой събития и изпитва необятен набор от страсти. Всяка страст е сила. Ние акумулираме тази сила в своето подсъзнание, тяло и душа.
В момента на гибелта единственото, което остава с душата и което тя взима със себе си в идващото прераждане, е преживеният и съзнателен опит. Това учи регресологията и този факт може да бъде доказан посредством образци от „ пътешествията “ на клиенти. Емоциите, спомените, претърпените събития и тяхната сила остават във фантома на индивида. Това е като осведомителна флашка, на която е записана историята на съответния човек, неговият облик, мемоари и усеща.
Съществуването на този облик се поддържа в нашата памет. Когато фамилията си спомня за своя умрял дядо да вземем за пример, тези мемоари енергийно поддържат неговия „ облик “.
Тези „ флашки “ остават в „ осведомителната библиотека “ – общото енергийно-информационно пространство, където се съхранява информация за всичко и всички. Това е самобитен енергийно-информационен интернет, към който се свързва нашето подсъзнание.
Когато виждаме умрял човек насън или се обръщаме към него в миг на тъга, нашето подсъзнание прави чудеса. Свързвайки се с енергийната конструкция на роднината, ние си спомняме какъв брой умен и мощен е бил този човек и неговият съвет придобива тежестта на истина. Вслушваме се в него и се решаваме на избрани дейности. Ако умрелият провокира у нас мощно възприятие на обич и то е било взаимно, то сега на послание усещаме тази сила на грижа и добрина. И ни става по-леко.
На процедура нашето схващане се свързва с осведомителния призрак на умрелия и се реализира продан, сходен на този, който сме имали с него приживе. Кой аспект разрешава на покойника да ни оказва помощ?
Родологията учи процесите на взаимоотношение в границите на фамилията сред всички негови членове. На енергийно равнище този продан също е осезателен. Различни енергийни практики за работа с рода демонстрират какъв брой съществено може да се промени положението на човек преди и след подобен опит. Човек усеща през тялото си прилив на сила и поддръжка. Идва осъзнаването, че не си самичък и зад теб стоят безчет родственици от всички генерации. В психически проект това е сериозна опора за възобновяване в спешни обстановки.
Да се обръщаме за поддръжка към умрелите в сложни моменти е изцяло рационално и подходящо. Можете да го вършиме по този начин, както умеете, и там, където се чувствате удобно.
Единственото, на което бих желала да обърна внимание, добавя Екатерина, е, че една от дилемите в живота ни е да намерим опора в самите себе си. Трябва да се научим да намираме излаз от всяка обстановка.
Починалите не би трябвало да се трансформират в съществена опора, те са поддръжка и помощ в моменти на уязвимост. Нашата задача е да реализираме автономия и положение на признателност към тях за техните познания, опит, обич и времето, което са прекарали с нас.
Традицията да се търси помощ от умрелите е доста антична. Хората постоянно се обръщат към светци или към свои починали родственици. Правим го инстинктивно, без доста да разсъждаваме, в най-тежките моменти от живота, когато няма към кого другиго да се обърнем. Мнозина описват за удивителни случаи, в които на помощ – насън или нескрито – им се е притекъл обичан умрял човек: майка, татко, баба или дядо. И постоянно това е бил индивидът, с който приживе е съществувала мощна прочувствена връзка. Това се случва изключително постоянно, когато въображаемо се обръщаме към този човек с недоволство и обезверен вик за помощ. Така през целия си живот ние безшумно зовем за помощ в сложни минути и тя идва.
Как тъкмо се случва това, науката не може да изясни. Съществува съмнение, че подсъзнанието ни дава препоръки посредством облиците на обичаните ни покойници. Препятствията изчезват, заболяванията отминават, случва се чудотворно избавление от безнадеждна обстановка. Това е необяснимо, също като вярата и безконечната обич, които сплотяват живи и мъртви.
Екатерина Чуйкова – таен психолог, регресолог, рунолог и Рейки Мастер Учител, споделя по какъв начин умрелите могат да ни оказват поддръжка и по какъв начин можем да „ почукаме на вратите на небето “.
В процеса на своята процедура открих единствено едно пояснение на този феномен, споделя специалистът пред TheDay. Не изисквам за безспорна истина, само че бих желала да споделя своите наблюдения и прозрения. Как в действителност получаваме помощ от умрял човек?
През живота си човек претърпява голям брой събития и изпитва необятен набор от страсти. Всяка страст е сила. Ние акумулираме тази сила в своето подсъзнание, тяло и душа.
В момента на гибелта единственото, което остава с душата и което тя взима със себе си в идващото прераждане, е преживеният и съзнателен опит. Това учи регресологията и този факт може да бъде доказан посредством образци от „ пътешествията “ на клиенти. Емоциите, спомените, претърпените събития и тяхната сила остават във фантома на индивида. Това е като осведомителна флашка, на която е записана историята на съответния човек, неговият облик, мемоари и усеща.
Съществуването на този облик се поддържа в нашата памет. Когато фамилията си спомня за своя умрял дядо да вземем за пример, тези мемоари енергийно поддържат неговия „ облик “.
Тези „ флашки “ остават в „ осведомителната библиотека “ – общото енергийно-информационно пространство, където се съхранява информация за всичко и всички. Това е самобитен енергийно-информационен интернет, към който се свързва нашето подсъзнание.
Когато виждаме умрял човек насън или се обръщаме към него в миг на тъга, нашето подсъзнание прави чудеса. Свързвайки се с енергийната конструкция на роднината, ние си спомняме какъв брой умен и мощен е бил този човек и неговият съвет придобива тежестта на истина. Вслушваме се в него и се решаваме на избрани дейности. Ако умрелият провокира у нас мощно възприятие на обич и то е било взаимно, то сега на послание усещаме тази сила на грижа и добрина. И ни става по-леко.
На процедура нашето схващане се свързва с осведомителния призрак на умрелия и се реализира продан, сходен на този, който сме имали с него приживе. Кой аспект разрешава на покойника да ни оказва помощ?
Родологията учи процесите на взаимоотношение в границите на фамилията сред всички негови членове. На енергийно равнище този продан също е осезателен. Различни енергийни практики за работа с рода демонстрират какъв брой съществено може да се промени положението на човек преди и след подобен опит. Човек усеща през тялото си прилив на сила и поддръжка. Идва осъзнаването, че не си самичък и зад теб стоят безчет родственици от всички генерации. В психически проект това е сериозна опора за възобновяване в спешни обстановки.
Да се обръщаме за поддръжка към умрелите в сложни моменти е изцяло рационално и подходящо. Можете да го вършиме по този начин, както умеете, и там, където се чувствате удобно.
Единственото, на което бих желала да обърна внимание, добавя Екатерина, е, че една от дилемите в живота ни е да намерим опора в самите себе си. Трябва да се научим да намираме излаз от всяка обстановка.
Починалите не би трябвало да се трансформират в съществена опора, те са поддръжка и помощ в моменти на уязвимост. Нашата задача е да реализираме автономия и положение на признателност към тях за техните познания, опит, обич и времето, което са прекарали с нас.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ