Представете си, че можете да се върнете назад във времето

Представете си, че можете да се върнете обратно във времето 4,6 милиарда години и да извършите фотография на нашето Слънце тъкмо когато се ражда. Как би изглеждало?

Е, можете да получите визия от това превъзходно ново изображение, получено от галактическия телескоп Джеймс Уеб (JWST).

Към центъра на този обект, наименуван HH212, се появява звезда, която евентуално е на не повече от 50 000 години.

Сцената щеше да наподобява съвсем по същия метод, когато нашето Слънце беше на сходна възраст.

Всъщност не можете да видите искра от самата протозвезда, тъй като е скрита в компактен, въртящ се диск от газ и прахуляк.

Всичко, което получавате, са розово-червените струи, в които тя изстрелва полярни противоположни направления.

Телескопът Webb прави изобретение „ JuMBO “ в Орион Защо намирането на извънземен живот в този момент е „ единствено въпрос на време “ Машина за 10 милиарда $ в търсене на края на мрака

HH212 се намира в Орион, покрай трите блестящи звезди, които съставляват " пояса " на митичния ловджия, който дава името на съзвездието. Разстоянието от Земята е към 1300 светлинни години.

Физиката допуска, че тези трагични приключвания на газ са средството, посредством което зараждащата се звезда контролира раждането си.

" Тъй като топката от газ в центъра се уплътнява надолу, тя се върти. Но в случай че се върти прекомерно бързо, ще се разлети, тъй че нещо би трябвало да се отърве от ъгловия подтик ", изясни проф. Марк Маккогриан.

" Смятаме, че това са струи и изходящи потоци. Смятаме, че до момента в който целият материал се свива надолу, магнитните полета се притеглят дружно и по-късно част от материала влиза през дискът се улавя от магнитни полета и се изхвърля през полюсите. Ето за какво назоваваме тези структури биполярни ", сподели старши теоретичен консултант на Европейската галактическа организация пред BBC News.

Розово-червеният цвят значи съществуването на молекулярен водород. Това са два водородни атома, свързани дружно (по-скоро като " HH " в името на протозвездата). Ударните талази се движат през изходящите потоци, енергизират ги и ги карат да светят блестящо в тази фотография на Webb, която е снимана най-вече на инфрачервена дължина на вълната от 2,12 микрона (това е втората част от името на протозвездата!).