Сладководната вода изчезва със застрашителна скорост: как тихомълком изтласкваме континентите в океана
Представете си, че имате голяма банкова сметка, наследена от предците ви. Не знаете точния й размер, само че тя наподобява неизчерпаема. Години наред неразумно харчите тези средства, без да мислите за попълването им. И един ден получавате уведомление: сметката не просто понижава, а бързо се изпразва, а вие към този момент живеете на заем. Приблизително в такава обстановка се намира нашата планета със своите ресурси от прясна вода.
Ново огромно изследване, учредено на сателитни наблюдения през последните 22 години, рисува тревожна картина. Земята губи питейна вода с невиждани темпове. Това не е просто следващото чучело за климатичните промени. Това е смразяваща, учредена на обстоятелства диагноза, която демонстрира, че се приближаваме до сериозната граница. Учените от Държавния университет в Аризона и техните сътрудници от целия свят бият паника: в случай че не се вземат незабавни ограничения, за милиарди хора последствията ще бъдат пагубни.
Суша Не е просто суша, а световно изсушаване
Нека преминем напряко към числата, тъй като те приказват по-силно от всевъзможни прилагателни. Всяка година сушата на нашата планета се усилва с повърхност, два пъти по-голяма от тази на Калифорния. Но най-страшното от всичко е нарушаването на световното равновесие. Дълго време съществуваше конвенционален паритет: някъде нещо се губеше, някъде се печелеше. Сега темповете, с които сухите райони стават все по-сухи, надалеч надвишават темповете, с които влажните региони стават все по-влажни. Планетата освен преразпределя водата, само че и я губи в международен мащаб.
Да се замислим за следното: 75% от международното население живее в 101 страни, в които запасите от прясна питейна вода непрекъснато понижават през последните две десетилетия.
И това е на фона на плануваното повишаване на международното население през идващия половин век. Хората стават от ден на ден, а водата – все по-малко. Това към този момент не е научен проблем на бъдещето, а действителност, с която живеем сега.
Глобална карта на дълготрайните трендове на TWS по данни от GRACE/FO Главният провинен за това е невидимият зложелател подземен
Когато приказваме за загубата на сладководна вода, незабавно се сещаме за топенето на ледниците и пресъхването на реките. Да, това са значими фактори. Но най-шокиращото изобретение на това изследване се крие по-дълбоко – в дословния смисъл на думата. Оказва се, че 68% от всички загуби на прясна питейна вода на сушата се дължат на подпочвените води.
Какво значи това? Подземните води са нашият стратегически запас, тези „ доверителни фондове “, които природата е натрупала в продължение на хиляди години. Те са скрити от погледа, по тази причина се отнасяме към тях като към безконечен запас. Пробиваме кладенци, с цел да напояваме полетата, да доставяме мегаполисите, изключително в сухи години, и не мислим за следствията.
И тук идва парадоксът, който ни озадачава: по какъв начин изпомпването на вода от подземния свят може да повлияе на равнището на международния океан? Много просто. Тази вода, извлечена от затворените подземни резервоари, влиза в световния кръговрат: употребява се в селското стопанство, изпарява се, вали и най-после се влива в реките и моретата. От „ хранилището “ на сушата тя минава в „ общия съд “ на океана. Вече е открито, че приносът на този развой за повишение на морското ниво е по-голям от комбинирания резултат на топенето на ледовете на Гренландия и Антарктида. Ние безусловно помпаме континентите в океана.
Картографиране на местоположението и съществуването на рисковите стойности на сушата и влагата. Горещите точки на картата на обезводняването
Проблемът не е отмерено разнесен по цялата планета. Учените са разпознали четири великански района на „ мегазасушаване “, където процесът е най-интензивен. Забележително е, че всички те се намират в Северното полукълбо:
Северна Америка (Югозападна и Централна Америка): Тук се намират освен жизненоважните аграрни региони на Съединените щати, само че и великански мегаполиси като Лос Анджелис и Мексико сити, както и пустинни оазиси като Лас Вегас и Финикс. Съществуването им зависи напълно от водата, която става все по-оскъдна. Аляска и Северна Канада: Земя с видимо безконечни снегове. Но тук ледниците и безконечната заледеност се топят с цялостна мощ, а тогавашните влажни селскостопански региони на Канада стартират да изпитват дефицит на влага. Северна Русия: Огромни територии в Сибир и Далечния изток също страдат от топенето на снеговете и безконечната заледеност, което трагично трансформира локалната хидрология. Огромната дъга от Близкия изток до Евразия: Това е може би най-тревожният район. Той включва арабските пустини с техните мегаполиси (Дубай, Кайро), най-важните житници в света (Северна Индия, Севернокитайската равнина) и умиращите морета – Каспийско и Аралско. Европейските столици като Париж и Берлин също са в тази рискова зона.
Глобалният принос на водните маси за повишение на морското ниво Преломен миг и какво следва по-нататък?
Изследователите считат, че сериозната точка е настъпила през 2014-2015 година, по време на извънредно мощния климатичен феномен Ел Ниньо. Тогава системата се е провалила: засушаванията са станали по-екстремни, потреблението на подпочвени води се е нараснало фрапантно, а изсъхването на континентите е изпреварило по темпове топенето на ледниците.
Наблюдава се и друго необичайно събитие: преди 2014 година горещите точки на засушаване бяха съсредоточени най-вече в Южното полукълбо, само че по-късно те се трансферираха в Северното полукълбо. Това навежда на мисълта, че климатичната система на планетата е навлязла във фаза на неустойчивост и старите модели към този момент не постоянно работят. Например, обратно на прогнозите, единствено тропиците не престават да стават непрекъснато по-влажни. Това акцентира какъв брой значими са непрекъснатите сателитни наблюдения в действително време – без тях просто нямаше да видим тези трагични промени.
И по този начин, какво да вършим? Авторите на проучването акцентират, че в тази обстановка всички би трябвало да работят. Борбата с изменението на климата е световна и доста мудна задача. Но има нещо, което може да се направи тук и в този момент. Това е използването на рационални политики за ръководство на подземните води. Трябва да спрем да се отнасяме към тях като към безконечен запас. Необходимо е да се вкарат квоти за потреблението им, да се разработят технологии за поддържане във влажни години и, най-важното, да се откри интернационално съдействие.
В последна сметка подземните водоносни хоризонти не признават държавни граници. Проблемът на един район неизбежно се трансформира в проблем на прилежащия. И в случай че желаеме да запазим водата – а оттова и продоволствената сигурност и световната непоклатимост – за бъдещите генерации, е време да закрием неразумно разхитената си „ водна сметка “ и да преминем към режим на икономии и рационално ръководство. В противоположен случай ни чака планетарен банкрут.
