Представете си бъдещето. Къде се намира то според вас? Виждате

Представете си бъдещето. Къде се намира то съгласно вас? Виждате ли се по какъв начин крачите към него? Може би е зад тила ви. Може би даже е над вас.
 
А какво да кажем за предишното? Представяте ли си да погледнете през рамо, с цел да го видите?
 
Как ще отговорите на тези въпроси ще зависи от това кой сте и от кое място идвате. Начинът, по който си представяме бъдещето, е повлиян от културата, в която израстваме, и езиците, които приказваме.
 
За доста хора, израснали в Обединеното кралство, Съединени американски щати и огромна част от Европа, бъдещето е пред тях, а предишното е зад тях. Хората в тези култури нормално възприемат времето линейно. Те виждат себе си като непрестанно движещи се към бъдещето, тъй като не могат да се върнат в предишното.
 
В някои други култури обаче местоположението на предишното и бъдещето е обърнато. Аймара, южноамериканска локална група от хора, живеещи в Андите, дефинират бъдещето зад тях, а предишното пред тях.
 
Учените изучаваха жестовете на народа аймара. Изследователите видяха, че когато аймара приказва за своите предшественици, те жестикулират пред себе си, което демонстрира, че предишното е начело. Въпреки това, когато бяха запитани за бъдещо събитие, жестът им като че ли показваше, че бъдещето се възприема като откъм гърба.
 
Анализът на това по какъв начин хората пишат, приказват и жестикулират за времето допуска, че аймара не са сами. Говорещите на Даридж, арабски акцент в Мароко, също наподобява си показват предишното като начело и бъдещето откъм гърба.
 
Бъдещето не постоянно би трябвало да е зад или пред нас. Има доказателства, че някои говорещи мандарин показват бъдещето надолу, а предишното като нагоре. Тези разлики допускат, че няма универсално местонахождение за предишното, сегашното и бъдещето. Вместо това хората построяват тези показа въз основа на тяхното образование и обграждане.
 
Разбиранията по тематиката освен въздейства къде виждаме позицията на бъдещето. Показател е и за това по какъв начин виждаме себе си да стигнем до там.

В Обединеното кралство и Съединени американски щати хората нормално се възприемат като ходещи с лица, ориентирани напред към бъдещето. За маорите от Нова Зеландия обаче фокусът на вниманието, когато се движат във времето, не е бъдещето, а предишното. Маорската сентенция Kia whakatōmuri te haere whakamua се превежда като „ Вървя обратно в бъдещето с очи, вперени в предишното “.
 
За маорите това, което е пред нас, се дефинира от това, което може или е било забелязано. Маорите считат предишното и сегашното за известни и виждани концепции, тъй като те към този момент са се случили. Миналото се счита, че е пред човек, където очите му могат да го видят.
 
Бъдещето обаче се счита за незнайно, тъй като към момента не се е случило. Смята се, че е зад вас, тъй като към момента не се вижда. Маорите се възприемат като вървящи обратно, а не напред в бъдещето, тъй като техните дейности в бъдещето се управляват от уроци от предишното. Изправяйки се пред предишното, те могат да пренесат тези уроци напред във времето.

Различни подходи
 
Учените не са сигурни за какво другите хора показват предишното, сегашното и бъдещето по друг метод. Изследванията демонстрират, че хората, които четат и пишат отляво надясно, рисуват времеви линии, в които предишното е отляво, а бъдещето е отдясно, отразявайки техните модели на четене и писане.
 
Въпреки това хората, които четат отдясно наляво, като арабскоговорящите, постоянно рисуват времеви линии със събития от предишното отдясно и бъдещето отляво. Посоката на четене обаче не може да изясни за какво някои хора, които четат ляво-дясно, считат бъдещето за „ изостанало “.
 
Друга доктрина е, че културните полезности могат да повлияят на ориентацията ни към бъдещето. Културите се разграничават по степента, в която ценят традицията. Изследователите имат вяра, че вашата пространствена идея за бъдещето може да се дефинира от това дали вашата просвета натъртва на традициите от предишното или се концентрира върху бъдещето.
 

В културите, които подчертават на смисъла на напредъка, смяната и модернизацията, бъдещето нормално е пред тях – да вземем за пример Обединеното кралство и Съединени американски щати. Въпреки това, в култури, които отдават висока стойност на традицията и историята на предците, като да вземем за пример в Мароко и локални групи като маорите, предишното е в центъра на вниманието и затова нормално е начело.
 
Тези разлики могат да имат отражение и върху самодейностите за справяне с световните провокации. Ако бъдещето не постоянно е пред нас, тогава познатите изрази за „ продължение напред “ и „ оставяне на предишното зад тила “ може да нямат резонанс за доста хора.
 
Може би обаче, в случай че успеем да се поучим от представянето на времето на други култури, може да сме в положение да преформулираме нашето схващане за някои от най-належащите проблеми в света.
 
Вървейки към бъдещето, с взор понякога през рамо към предишното, може да докара до по-справедливо бъдеще за всички.
 
Превод: GlasNews.bg