Рисков бюджет без реформи: Фискалният съвет
Представеният от постоянното държавно управление проектобюджет за 2023 година страда от доста дефекти. В проектобюджета не са планувани действителни структурни промени и оптимизации - нито във връзка с приходите, нито при разноските, написа в. Сега.
Има отвод от приходни ограничения с огромен резултат, до момента в който се вкарват нови условия към междинния бизнес с дребен резултат и висока административна тежест. Планирани са прекомерно високи дефицити на касова основа до 2025 година, а дългът пораства прекомерно бързо.
Това са част от изводите в оценката на Фискалния съвет на направения проектобюджет за 2023 година Фискалният съвет е съвещателен орган, който по закон прави без значение наблюдаване и оценка на бюджетната рамка.
Като цяло фискалният съвет смята оценката за упования напредък от 1,8% на Брутният вътрешен продукт за оптимистична. Рисков съгласно специалистите е и заложеният растеж на приходите в размер на 4,7 милиарда лева по отношение на 2022 година на фона на оценката на служебния кабинет за растеж от 1 милиарда лева
Основният фактор за този по-висок растеж на приходите е заложеното от Асен Василев второ заплащане по проекта за възобновяване в размер на 1,4 милиарда лева, което обаче може да не пристигна до края на годината, предизвестява Фискалният съвет. Рискът за това е огромен поради многото неприети законопроекти по проекта и предстоящи промени.
Не е обезпечено и че в хазната действително ще постъпят плануваните 669,8 млн. лева в допълнение от привеждането на 100% от дивидентите на държавните сдружения. Дори тези пари да се регистрират счетоводно като облага, действително парите може още да не са постъпили в сдруженията, предизвестява съветът.
На фона на залагането на рискови доходи има отвод от анулацията на сякаш краткотрайни ограничения като понижената ставка на 9% на Данък добавена стойност за ресторантьорски, кетъринг и туристически услуги, спортни уреди, книги, бебешка храна. По тази линия се губят като доход за хазната 243 млн. лева Фискалният съвет смята, че тази мярка би трябвало да бъде преразгледана. Не реализира задачата си и нулевата ставка за Данък добавена стойност при хляба и хлебните произведения, което се равнява на минус в постъпленията в размер на 82,7 млн. лева 110 млн. лева спад в приходите от Данък добавена стойност ще има поради повишение на прага за регистрация от 50 000 на 100 000 лева
В разходната част Фискалният съвет поддържа политиката по увеличение на приходите на педагогическите експерти, както и осъвременяването на пенсиите, само че при вторите се акцентира, че би трябвало да се търси промяна в пенсионно-осигурителния модел, тъй че справедливостта и устойчивостта на системата да бъдат обезпечени. Въвеждането на финансово бюджетиране, основано на ясни цели, още веднъж остава за бъдеще време, акцентира фискалният съвет.
Въпреки удържането на недостига на начислена основа под 3%, което е изискване за участие в Еврозоната, при съставянето на бюджета е нарушено друго фискално ограничаване - дефицитът да не надвишава 3% и на касова основа. За 2023 това условие е изпълнено, само че в прогнозата за 2024 и 2025 година се плануват по-високи дефицити - 3,7% и 3,9%. Дефицитите водят и до бърз растеж на дълга, макар че общото равнище остава доста под разрешените 60% от Брутният вътрешен продукт, акцентира фискалният съвет.
При достигнато равнище от 20% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година, към 2025 година се планува дългът да е достигнал 29,1% от Брутният вътрешен продукт. За обслужването на този повишен дълг към 2025 година ще са нужни 1,7 милиарда лева разноски за лихви против 600 млн. лева през 2020 година Според фискалния съвет е редно при отчитането на разноските с цел съблюдаване на фискалното ограничаване до 40% от Брутният вътрешен продукт да се включат още веднъж европейските средсва, които са били целеустремено изключени, тъй като сега картината се изкривява.
Нарастване на дълга.
Има отвод от приходни ограничения с огромен резултат, до момента в който се вкарват нови условия към междинния бизнес с дребен резултат и висока административна тежест. Планирани са прекомерно високи дефицити на касова основа до 2025 година, а дългът пораства прекомерно бързо.
Това са част от изводите в оценката на Фискалния съвет на направения проектобюджет за 2023 година Фискалният съвет е съвещателен орган, който по закон прави без значение наблюдаване и оценка на бюджетната рамка.
Като цяло фискалният съвет смята оценката за упования напредък от 1,8% на Брутният вътрешен продукт за оптимистична. Рисков съгласно специалистите е и заложеният растеж на приходите в размер на 4,7 милиарда лева по отношение на 2022 година на фона на оценката на служебния кабинет за растеж от 1 милиарда лева
Основният фактор за този по-висок растеж на приходите е заложеното от Асен Василев второ заплащане по проекта за възобновяване в размер на 1,4 милиарда лева, което обаче може да не пристигна до края на годината, предизвестява Фискалният съвет. Рискът за това е огромен поради многото неприети законопроекти по проекта и предстоящи промени.
Не е обезпечено и че в хазната действително ще постъпят плануваните 669,8 млн. лева в допълнение от привеждането на 100% от дивидентите на държавните сдружения. Дори тези пари да се регистрират счетоводно като облага, действително парите може още да не са постъпили в сдруженията, предизвестява съветът.
На фона на залагането на рискови доходи има отвод от анулацията на сякаш краткотрайни ограничения като понижената ставка на 9% на Данък добавена стойност за ресторантьорски, кетъринг и туристически услуги, спортни уреди, книги, бебешка храна. По тази линия се губят като доход за хазната 243 млн. лева Фискалният съвет смята, че тази мярка би трябвало да бъде преразгледана. Не реализира задачата си и нулевата ставка за Данък добавена стойност при хляба и хлебните произведения, което се равнява на минус в постъпленията в размер на 82,7 млн. лева 110 млн. лева спад в приходите от Данък добавена стойност ще има поради повишение на прага за регистрация от 50 000 на 100 000 лева
В разходната част Фискалният съвет поддържа политиката по увеличение на приходите на педагогическите експерти, както и осъвременяването на пенсиите, само че при вторите се акцентира, че би трябвало да се търси промяна в пенсионно-осигурителния модел, тъй че справедливостта и устойчивостта на системата да бъдат обезпечени. Въвеждането на финансово бюджетиране, основано на ясни цели, още веднъж остава за бъдеще време, акцентира фискалният съвет.
Въпреки удържането на недостига на начислена основа под 3%, което е изискване за участие в Еврозоната, при съставянето на бюджета е нарушено друго фискално ограничаване - дефицитът да не надвишава 3% и на касова основа. За 2023 това условие е изпълнено, само че в прогнозата за 2024 и 2025 година се плануват по-високи дефицити - 3,7% и 3,9%. Дефицитите водят и до бърз растеж на дълга, макар че общото равнище остава доста под разрешените 60% от Брутният вътрешен продукт, акцентира фискалният съвет.
При достигнато равнище от 20% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година, към 2025 година се планува дългът да е достигнал 29,1% от Брутният вътрешен продукт. За обслужването на този повишен дълг към 2025 година ще са нужни 1,7 милиарда лева разноски за лихви против 600 млн. лева през 2020 година Според фискалния съвет е редно при отчитането на разноските с цел съблюдаване на фискалното ограничаване до 40% от Брутният вътрешен продукт да се включат още веднъж европейските средсва, които са били целеустремено изключени, тъй като сега картината се изкривява.
Нарастване на дълга.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ