Представата ни за Апостола на свободата Васил Левски едва ли

Представата ни за Апостола на свободата Васил Левски надали щеше да бъде същата, в случай че до нас не бе достигнало едно доста количество от неговото писмено завещание под формата на писма, мемоари, бележки, а даже и едно стихотворение. Разглеждайки това, което Левски е оставил след себе си, можем да придобием една по-ясна концепция за обществено-политическите му възгледи, невероятната сила, която влага в работата си и трезвия взор към битката за избавление. Неслучайно и последващи генерации революционери ще търсят очакване в  Дякона и неговите мъдри завещания.

1. „ Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си. “

2. „ Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му послужвам до гибел и да работя по националната воля. “

3. „ Целта ни в Българско е приятелство с всекиго, без да гледаме на религия и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас дружно за живот и независимост човешка. “

4. „ Чисто националният мъж дава всичко, па и себе си жертва. “

5. „ Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. “

6. „ Гледай националната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш! “

7. „ От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои съгласно нас в нашите задружни сили. Против тях не може упорствувам и най-силната буря. “

8. „ Аз съм се заречен на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. “

9. „ Ето близо е към този момент времето да потвърдим на душманите, че българинът не ще бъде към този момент плебей, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите цивилен правила, той в един момент с всичко ще стане на прахуляк и пепел. “

10. „ И ние сме хора и желаеме да живеем човешки: да бъдем изцяло свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония. “