Предсрочното освобождаване на Иван Гешев и свеждането на конституционната реформа

Предсрочното освобождение на Иван Гешев и свеждането на конституционната промяна в общественото й показване в последно време предпочитано, което се оповестява от политици пред камерите, повдига въпроси до каква степен изговорените хрумвания вземат решение проблемите със зависимостите в работата на прокуратурата по главната й функционалност - следствието и обвиняването за осъществени закононарушения, и до каква степен се уреждат междупартийни връзки, наричани за съзвучие правосъдна промяна. " Дневник " беседва по тези въпроси с някогашния прокурор Андрей Янкулов, който познава проблемите от практиката, също така е В момента той работи в Антикорупционния фонд, беше номиниран и за вътрешен министър в пърния вид на кабинет " Денков ".

Динамичният поток на новините постанова да стартира с последната: какво ви приказва назначението за изпълняващ длъжността основен прокурор на Борислав Сарафов - заместника на Гешев, който в границите на няколко дни от пръв парещ бранител на шефа си се обърна на безжалостен негов съперник?

- Първо, съгласно мен трябваше пленумът на Висшия правосъден съвет да избере изпълняващ длъжността основен прокурор.

Второ, явна е бързината, която демонстрира прелиминарен план и съгласуваност в дейностите на членовете на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, освен да отстранят предходния основен прокурор, само че и да назначат комфортен подобен за политическото статукво в актуалните явно турбулентни времена.

Трето, допустимо е да се окаже, че краткотрайно изпълняващият длъжността основен прокурор ще я заема за задоволително нескончаем интервал, в случай че не се реализира някакво единодушие за преформатиране на правосъдната система.

От през вчерашния ден насам възбудено се разисква въпросът - дали настояването на депутатски имунитети от Гешев остава годно или би трябвало да се внася още веднъж?

- Освобождаването на основния прокурор няма противоположна мощ - всички негови актове в това му качество са годни като актове на основен прокурор и няма потребност да бъдат преповтаряни от идващия.

Проблемите на прокуратурата са породени от морални дефицити и персонални зависимости на управлението и основния прокурор, или се дължат повече на несъответстващо устройство и неприятно ръководство на институцията прокуратура?

- Проблемите са сложни. Фигурата на основния прокурор в настоящия ѝ тип, нормативно избран посредством Конституцията и Закона за правосъдната власт, е един от тях, тъй като тя инкорпорира у себе си огромна официална и неофициална власт. Причините за какво това е по този начин би трябвало да се търсят освен в устройството на прокуратурата или правосъдната власт като цяло, на които преди всичко се натъртва при полемиките каква да бъде промяната, само че също по този начин, в пълномощията, които прокуратурата упражнява, на които съвсем не се обръща внимание.
Първо, основният прокурор управлява институцията, която е събрала в себе си несъразмерна неконтролирана и небалансирана власт по отношение на следствието на закононарушения и обвиняването за тях, което изрично не дава отговор на европейския стандарт за ефикасна и обективна система на наказателно правораздаване.

Ако условно идентифицираме две функционалности на досъдебната фаза по наказателни каузи - по следствие и обвиняване - българската прокуратура упражнява огромна неконтролирана и небалансирана власт и по двата съставния елемент . Със в този момент настоящия Наказателно-процесуален кодекс, скоро ще станат 20 години, беше общопризнат немският модел на цялостен надзор на прокурора върху следствието - с съвсем нулева самостоятелност на в действителност осъществяващите следствието органи (най-често от полицията) и без никаква конкуренция от съдия-следовател.

Министърът на правораздаването: Отваря се късмет да осигурим една реформирана прокуратура

Успоредно с това обаче, нашият закон дава и цялостен монопол на прокурора върху функционалността по обвиняване, т.е. решението дали да се повдигне обвиняване, по кое време и защо, което напълно не е по този начин в Германия (както и на доста други места), където има засилени благоприятни условия за правосъден надзор, когато прокурорът отхвърля да се проверява някакъв случай или пък да повдигне обвиняване по разследван случай.

Второ, въпреки и новата Конституция да се опита да извади прокуратурата от доста публични връзки, в които тя няма никакво място в една демократична страна, зачерквайки нейния така наречен " общ контрол за правда " върху администрацията, някак по инерция и в резултат на не изключително съответно написани пълномощия в Закона за правосъдната власт, тя продължи да го упражнява де факто, само че единствено когато и доколкото желае.

Така се оказа, че в едни случаи по свое лично убеждение прокурор може да тръгне да ревизира даже маркировката на пешеходните пътеки и да издава наставления какво да се направи, а в други да е кьорав и ням за всевъзможни безобразия, вършени от един или различен административен орган.

Нататък идва и проблематичното устройство на правосъдната власт. Много е дъвкано мощното състояние на основния прокурор във Висшия правосъден съвет (където се избират прекомерно доста членове в йерархична връзка с него) и опцията му да въздейства върху кариерата на всеки един прокурор.

Тези условия, съчетани с оформилата се просвета на послушание и отвращение за борба с управлението след смачкването още от времето на Никола Филчев (главен прокурор в интервала 1999 -2006г.) на всякаква достоверна вътрешна съпротива, дадоха на основния прокурор необезпокояваното фактическо господство върху институцията.
Съвкупността от изброените съществени фактори - функционални и устройствени, трансфораха основния прокурор в прекомерно мощна фигура във властовата настройка у нас. Разбира се, би трябвало да се регистрира, че в страна с фасадна народна власт всяка една сходна институционална власт постоянно може да бъде следена през неофициални принадлежности, както прекомерно ясно видяхме в последните седмици. Такъв вид надзор върху основния прокурор обаче не може да бъде цел в една правова страна.

Как оценявате концепцията за унищожаване на длъжността основен прокурор и децентрализация на прокуратурата? Двете хрумвания взаимносвързани ли са?

- Трябва да е ясно, че даже и напълно да се отстрани длъжността основен прокурор, това няма да отстрани казуса с несъразмерната власт на прокуратурата в резултат на неконтролираните и небалансирани прокурорски пълномощия по наказателните каузи и намесата ѝ в най- разнообразни публични връзки вън от наказателния развой.

Конституционната промяна: към този момент хрумвания пред камери, а в ролята на вестоносец - Пеевски

Сложната задача по какъв начин да бъде ръководена прокуратурата, с цел да работи по-добре, не може да бъде решена с елементарното унищожаване на позицията на основния прокурор. В някакъв кратковременен проект това евентуално би довело до усмиряване на моментното олицетворявано от фигурата му публично и политическо напрежение, както и неналичието на единствено един върховен началник евентуално би могла да докара до някакво разконцентриране на съсредоточената на едно място огромна власт. Проблемите обаче, каквато теза се пробвах да развия по-рано, са доста по-дълбоки и надалеч не са свързани с единия основен прокурор.
Всъщност основен въпрос е и каква тъкмо е визията за ръководство на прокуратурата без основен прокурор. Добре, основен прокурор няма да има, само че какво следва от това? Каква ще бъде ролята на ръководещия орган в лицето на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет (или както ще се нарича), каква - на ръководителите на двете висши, на апелативните, окръжните и районните прокуратури, по какъв начин ще бъдат уредени управническите им пълномощия при неналичието на обединен началник на централно равнище, дали и по какъв начин ще се преуреждат настоящите все още йерархични връзки и прочие Това са значимите неща, само че нищо такова не е обществено споделяно като идея.

Вероятно логиката диктува, че, да, премахването на фигурата на основния прокурор би трябвало да значи вдишване по пътя към засилена децентрализация на прокуратурата. Гледам с огромен песимизъм на такива хрумвания.

Децентрализацията на прокуратурата е визия за промяна, която почива на неправилното съгласно мен схващане, че в случай че въздействието на формалните лостове за вътрешен надзор върху прокурорските решения се понижи, то и прокуратурата ще проработи по-добре, тъй като това ще освободи прокурорите. Обаче би трябвало ясно да си дадем сметка, че в случай че ще се върви към децентрализация на прокуратурата, т.е. фрапантно понижаване на вътрешния надзор, това неизбежно значи, че ще би трябвало неведнъж да се ускори външният.

​​​​​​​Защото в случай че оставим прокурорската власт още по-неконтролирана, тогава опциите за произвол ще бъдат още по-големи. Така освобождението на прокурора от " гнета " на горестоящия му елементарно може да се изроди в нещо, което изобщо не е било цел.

Европейски мостри със относително децентрализирани прокуратури има - да вземем за пример в Италия горестоящите прокурори имат малко власт върху тези под тях в йерархията. Обаче това е съпроводено с изчерпателен правосъден надзор върху решенията на освободения от йерархично въздействие прокурор.

Защото все някой би трябвало да може да управлява " децентрализирания " прокурор и това е безусловно несъмнено за правовата страна състояние - не може да има безконтролна власт.

У нас " на нож " се посреща всяко едно предложение за засилен правосъден надзор върху прокурорските решения - превръщало съдията в прокурор, на съдията не му било работа да се бърка на прокурора и прочие Достатъчно е единствено да си напомним, че дълго време пеналистите у нас всеобщо отричаха полезността на въвеждането на правосъден надзор даже върху прокурорските отводи от формиране на следствие и това най-сетне се случи (макар и частично) след дългогодишни експлицитни рекомендации от всевъзможни интернационалните институции.

Представете си какво би станало, в случай че се каже, че правосъден надзор неизбежно би трябвало да се вкара и върху решението на прокурора да не упрекна, на още по-силно съображение в случай че няма да има даже вътрешноинституционален.

Ако сегашната Върховна касационна прокуратура /ВКП/ се трансформира просто в трета инстанция на институцията и надлежно сегашната служба основен прокурор се преформатира в административен началник на ВКП, каквито ръководители са окръжните и апелативните прокурори, не може ли да се запазят контролните функционалности на по-горните прокурори? За да не се постанова да се вкарва - както казахте, изчерпателен правосъден надзор над прокурорските актове?

- Няма никакво значение дали основният прокурор ще стартира да се назовава по различен метод, в случай че се резервира рационална степен на подчиненост в организацията.

Важното е да не се премине към някакви екзотики на изцяло преформатиране на прокуратурата по пример, който обаче по този начин или другояче ще бъде общопризнат единствено отчасти, уверен съм, в случай че се пристъпи към усилване на така наречен " децентрализация ".

Кое е рационалното решение съгласно вас, с цел да се избегне сегашната роля на основния прокурор, само че да не се стигне до произвол на ниските равнища?

- За мен има няколко базисни положения на нужната правосъдна промяна по отношение на прокуратурата в частност, изложени не по значимост. От основно значение по всеки от съставените елементи е да се употребява голямото благосъстояние, което имаме поднесено на тепсия - опитът и експертизата на институции от съюзите, от които сме част - Съвета на Европа и Европейския съюз.

Първо, би трябвало да се откри нужният баланс сред властта на прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет и основния прокурор (или както и да се назовава ръководещият прокуратурата) при ръководството на институцията. В момента везната клони изрично към основния прокурор, най-малкото тъй като той управлява гилдия, която се състои единствено от негови някогашни и бъдещи подчинени, а това е изцяло безсмислено.
Със усилването на въздействието на публичната квота в прокурорската гилдия, в която наложително да не влизат прокурори, това би могло да се реализира. Но тук би трябвало да се внимава и за противоположния риск - през тази квота, избирана от Народното събрание, може да се ускори рисковото политизиране на институцията.

За задачата Венецианската комисия предлага потребление на механизми като да вземем за пример номиниране на претенденти от външни на партиите публични организации и ограничение на избора на депутатите до такива номинации. Например в Румъния с сходен развой на номинация от едни и избор от други се назначават даже ръководещите антикорупционната организация.

Трябва да ни е ясно въпреки всичко, че съвършен вид няма, изключително в нашите условия. Тенденцията на дългогодишна отрицателна селекция за управителните постове в прокуратурата, която е един от главните ѝ проблеми, би могла да се пресече и обърне само през по-добре функционираща прокурорска гилдия на Висшия правосъден съвет . Т.е. първо би трябвало да се случи преформатирането на Висш съдебен съвет и едвам в случай че той в резултат на това проработи по-добре, можем да чакаме качествена смяна в прокуратурите от всички равнища.

Надежда Йорданова прикани правосъдния съвет да не избира нов основен прокурор преди конституционните промени

Второ, би трябвало да се намерят удачните процедурни благоприятни условия за надзор и баланс на прокурорската власт по наказателните каузи, най-малкото при основни решения като: отхвърли от формиране на наказателно произвеждане и отхвърли да се повдигне обвинение; преустановяването на придвижването на наказателното дело; забавянето на развиването на следствието.

Трето, функционалностите на прокуратурата вън от наказателния развой би трябвало да бъдат оптимално лимитирани.

Четвърто, проблемите с несъразмерния педантизъм на наказателния развой и остарялата материалноправна уредба на някои закононарушения в Наказателния кодекс, за които от прокуратурата приказват от години, са факт. Те също би трябвало да бъдат адресирани, в случай че желаеме по-ефективна и обективна система на
наказателно правораздаване.

Процес или " незабавно замазване ": Христо Иванов разгласи визията за правосъдна промяна (обновена)
Всичко, което би трябвало да знаете за: