Възможно е временно програмно правителство. Но цената за участниците ще е висока
Предсрочният парламентарен избор на 2 април очерта. Първото място е за ГЕРБ с преднина от съвсем 2% пред " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ). Лидерите на главните партии, с дребни изключения, още не са коментирали резултатите. " Дневник " направи анкета измежду политолози какви са аргументите за резултата и каква може да е развръзката. Пръв отговори проф. доктор Евгений Дайнов, учител по политически науки в Нов български университет.
С каква тактичност ГЕРБ съумя да победи обединението " Продължаваме Промяната " - " Демократична България "?
- С ре-персонификацията на ГЕРБ. За пръв път от доста време Бойко Борисов излезе напред като ГЕРБ и заглуши своите съпартийци, до момента в който ПП-ДБ предлагаха групови фотоси. При тези, към които бе ориентирана тази тактичност - т.е. предпочитащите " там горе " да има един водач - това реализира стремежи резултат. Плюс непрекъснатото делегитимиране, благодарение на Радев и служебното държавно управление, на ръководството на " Продължаваме промяната ".
Санкциите по закона " Магнитски " явно не трогват огромна част от българските гласоподаватели. Нито разкритията за откраднатите пари от автомагистрали, чекмеджета, подкупи, услуги на Русия, Барселонагейт. Какво е обяснението Ви?
- Поради примитивната политическа просвета на задоволително доста българи, сработи посланието: " Крадем, само че вършим нещо - а и вас можем да допуснем към трапезата ". Освен това в интерес на ГЕРБ продължава да работи желанието на доста българи да живеят във феодална среда (всеки да си има господар) - предпочитание, никнещо на почвата на неналичието на лични достижения и злоба към постигналите.
Къде сгрешиха партиите на смяната? Защо не проработи обединяването им?
- Основната неточност беше изпускането на " историческия прозорец ": при обединяване незабавно след свалянето на държавното управление на Петков, ясна победа беше обезпечена. Два избора по-късно в тематиката за обединяването се демонстрираха нотки на изтощение.
Извън това, не виждам неточности в акцията. Просто за следващ път в последните 150 години тези българи, които желаят България да е подредена европейска страна, не се оказаха задоволително многочислени. Затова сме тази провинциално-ориенталска страна, която сме.
Имаше ли значение предизборната акция? Как я преценявате?
- Всички забележими акции (на " ИТН " бе невидима), с изключение на тази на Българска социалистическа партия, стигнаха до получателите си. От тази позиция, акциите бяха добре направени. Обичайния кампаниен безпорядък личеше най-вече при БСП; останалите не попаднаха в това състояние, този път.
Войната на Русия против Украйна беше ли фактор на тези избори? Как тъкмо повлия?
- Не може да не е била фактор, само че не повлия очевидно. По-важно е друго. Голяма част от партиите си внушиха, че крайните пропутински настроения са толкоз публикувани измежду популацията, че не трябва да бъдат пресрещани с рецензия. Тази бездейност, несъмнено, легитимира антидемократичното говорене и легитимира " Възраждане " и пропутинските настроения.
Изборите се взеха решение от тези 60%, които отхвърлиха да гласоподават. Как тези хора могат да бъдат извадени от апатията, по какъв начин може да се преодолее разочарованието им? Въобще опита ли се някой?
- Дали е незаинтересованост или някаква фрустрация и отменяне - това занапред би трябвало да се изследва. Онова, което е явно, е, че досегашното политическо говорене - колкото и да е друго то при другите политици - не стига до тези хора. Някой би трябвало да проговори на тях по този начин, че да се задвижат в политически смисъл.
Боряна Димитрова: Мълчанието на политиците е проблематично
" Възраждане " победи Движение за права и свободи с малко. За какво е симптом това?
- За повторението на обстановката сред Движение за права и свободи и " Атака " преди десетилетие и половина. Няма оригиналност.
Има ли съгласно Вас действителна опция за постоянно държавно управление и на каква цена?
- Има: програмно държавно управление с 5-6 целта, след осъществяването на които да приключи своето битие. Прецедент е държавното управление на Попов, което в края на 1990 година събра дружно непримиримите врагове Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили, с цел да започва стопански промени. Цената ще бъде висока за участващите, само че би била още по-висока, в случай че отново няма държавно управление.
Евгений Дайнов: Трябва да има държавно управление, само че не какво да е
Фигурата на водача на ГЕРБ Бойко Борисов по какъв начин ще рефлектира върху бъдещите съвещания за кабинет?
- Зависи от това в какво положение на духа се намира той. Ако гледа дълготрайния си интерес, ще бъде кооперативен и порядъчен. Ако се върне в положението " тия ги удрям всичките постоянно " - ще бъде, какъвто е нормално. А за държавно управление - вид " Попов " неговата кооперативност е conditio qua non.
Ако първите две партии създадат държавно управление, по какъв начин ще им се отрази това на локалните избори?
- Няма по какъв начин да създадат класическа управническа коалиция; и двете партии знаят това доста добре. Единственото допустимо държавно управление е горепосоченото, контрактувано и подкрепено от двете първи сили, само че без ярки техни представители вътре в него.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
С каква тактичност ГЕРБ съумя да победи обединението " Продължаваме Промяната " - " Демократична България "?
- С ре-персонификацията на ГЕРБ. За пръв път от доста време Бойко Борисов излезе напред като ГЕРБ и заглуши своите съпартийци, до момента в който ПП-ДБ предлагаха групови фотоси. При тези, към които бе ориентирана тази тактичност - т.е. предпочитащите " там горе " да има един водач - това реализира стремежи резултат. Плюс непрекъснатото делегитимиране, благодарение на Радев и служебното държавно управление, на ръководството на " Продължаваме промяната ".
Санкциите по закона " Магнитски " явно не трогват огромна част от българските гласоподаватели. Нито разкритията за откраднатите пари от автомагистрали, чекмеджета, подкупи, услуги на Русия, Барселонагейт. Какво е обяснението Ви?
- Поради примитивната политическа просвета на задоволително доста българи, сработи посланието: " Крадем, само че вършим нещо - а и вас можем да допуснем към трапезата ". Освен това в интерес на ГЕРБ продължава да работи желанието на доста българи да живеят във феодална среда (всеки да си има господар) - предпочитание, никнещо на почвата на неналичието на лични достижения и злоба към постигналите.
Къде сгрешиха партиите на смяната? Защо не проработи обединяването им?
- Основната неточност беше изпускането на " историческия прозорец ": при обединяване незабавно след свалянето на държавното управление на Петков, ясна победа беше обезпечена. Два избора по-късно в тематиката за обединяването се демонстрираха нотки на изтощение.
Извън това, не виждам неточности в акцията. Просто за следващ път в последните 150 години тези българи, които желаят България да е подредена европейска страна, не се оказаха задоволително многочислени. Затова сме тази провинциално-ориенталска страна, която сме.
Имаше ли значение предизборната акция? Как я преценявате?
- Всички забележими акции (на " ИТН " бе невидима), с изключение на тази на Българска социалистическа партия, стигнаха до получателите си. От тази позиция, акциите бяха добре направени. Обичайния кампаниен безпорядък личеше най-вече при БСП; останалите не попаднаха в това състояние, този път.
Войната на Русия против Украйна беше ли фактор на тези избори? Как тъкмо повлия?
- Не може да не е била фактор, само че не повлия очевидно. По-важно е друго. Голяма част от партиите си внушиха, че крайните пропутински настроения са толкоз публикувани измежду популацията, че не трябва да бъдат пресрещани с рецензия. Тази бездейност, несъмнено, легитимира антидемократичното говорене и легитимира " Възраждане " и пропутинските настроения.
Изборите се взеха решение от тези 60%, които отхвърлиха да гласоподават. Как тези хора могат да бъдат извадени от апатията, по какъв начин може да се преодолее разочарованието им? Въобще опита ли се някой?
- Дали е незаинтересованост или някаква фрустрация и отменяне - това занапред би трябвало да се изследва. Онова, което е явно, е, че досегашното политическо говорене - колкото и да е друго то при другите политици - не стига до тези хора. Някой би трябвало да проговори на тях по този начин, че да се задвижат в политически смисъл.
Боряна Димитрова: Мълчанието на политиците е проблематично " Възраждане " победи Движение за права и свободи с малко. За какво е симптом това?
- За повторението на обстановката сред Движение за права и свободи и " Атака " преди десетилетие и половина. Няма оригиналност.
Има ли съгласно Вас действителна опция за постоянно държавно управление и на каква цена?
- Има: програмно държавно управление с 5-6 целта, след осъществяването на които да приключи своето битие. Прецедент е държавното управление на Попов, което в края на 1990 година събра дружно непримиримите врагове Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили, с цел да започва стопански промени. Цената ще бъде висока за участващите, само че би била още по-висока, в случай че отново няма държавно управление.
Евгений Дайнов: Трябва да има държавно управление, само че не какво да е Фигурата на водача на ГЕРБ Бойко Борисов по какъв начин ще рефлектира върху бъдещите съвещания за кабинет?
- Зависи от това в какво положение на духа се намира той. Ако гледа дълготрайния си интерес, ще бъде кооперативен и порядъчен. Ако се върне в положението " тия ги удрям всичките постоянно " - ще бъде, какъвто е нормално. А за държавно управление - вид " Попов " неговата кооперативност е conditio qua non.
Ако първите две партии създадат държавно управление, по какъв начин ще им се отрази това на локалните избори?
- Няма по какъв начин да създадат класическа управническа коалиция; и двете партии знаят това доста добре. Единственото допустимо държавно управление е горепосоченото, контрактувано и подкрепено от двете първи сили, само че без ярки техни представители вътре в него.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




