Косиелни и проклятието на капитаните на Арсенал
Предсезонните проблеми в Арсенал не престават да нарастват с новините, че капитанът Лоран Косиелни – основният, не просто някой си от оная луда история с група от петима капитани или нещо от сорта – е отказал да пътува за лятното турне в Съединени американски щати.
На повърхността това е изненадващо. Косиелни е модел за експерт, необичаен източник на мира в другояче безредната отбрана на „ артилеристите”. В тима е от девет години. Феновете го обичат. От всички проблеми в защита, които клубът си мислеше, че ще би трябвало да взема решение това лято, този наподобява като да пристигна като гръм от ясно небе.
Един по-задълбочен взор обаче ще ни покаже, че ситуацията в действителност е изцяло обяснимо. Просто тъй като Арсенал не е имал постоянен капитан от Патрик Виейра насам, а от този момент са минали съвсем 15 години.
Никой не би могъл в миналото да дефинира тъкмо какъв брой значима фигура е капитанът, но в тази ситуация на лондончани неговата власт стартира да понижава, откогато лентата бе предадена от Виейра – естествения правоприемник на Тони Адамс – на Тиери Анри. Да, Анри бе и си остава един от най-хубавите футболисти в историята на клуба, само че евентуално не бе точният човек за длъжността.
В състава тогава участваха по-естествени водачи като Жилберто Силва и Йенс Лееман, тъй че даването на лентата на Анри се усещаше леко като примамката за отблъскване на интереса от континенталните грандове, като скрито самопризнание, че без него Арсенал е приключил курса.
За да сме почтени, нападателят бе удивителен в първия си сезон в тази нова роля. Стана голмайстор и счупи върха на клуба за брой голове за всички времена. Във втория си обаче бе разсипан и след това се озова в Барселона, при все това бе заречен в никакъв случай да не го прави. Което ни довежда до…
УИЛИАМ ГАЛА
Гала беше добър бранител, дано изясним това. Както обаче сподели неговият огромен митинг посредством намусено сядане на терена на Бирмингам Сити, той евентуално не бе най-точният човек, който да води един некомпетентен тим през комплициран временен интервал.
Жилберто Силва също беше в клуба в този миг и даже в предходния сезон в действителност бе носил много лентата при травмата на Анри. Арсен Венгер обаче по някаква причина се спря на Гала. Жилберто си потегли на идващия сезон и френският защитник нахока младите си съотборници в пресата. Правилно бе лишен от капитанството, санкциониран и заместен от…
СЕСК ФАБРЕГАС
Този избор някак си бе логичен. Съставът на Арсенал имаше единствено трима членове на над 30 години – Гала, Мануел Алмуниа и Микаел Силвестр (ха-ха-ха). Беше цялостно с доста млади и вълнуващи играчи, така че нямаше какъв да е по-добър водач за тях от най-обещаващия. Сеск Фабрегас беше удивителен и точка. Да.
После обаче скъса връзки през декември и бе отписан до края на сезона. В идващия стана голмайстор на тима, но Барселона разгласи гласно желанията си да го върне и, макар че халфът подписа нов контракт на старта на 2010/11, на идващото лято си потегли. Кой е на ред?
РОБИН ВАН ПЕРСИ
Той вкара толкоз доста голове, че Арсенал реши… да го продаде на Манчестър Юнайтед, та да завоюва противникът шампионската купа. Много рационално. Наистина.
ТОМАС ВЕРМАЛЕН
Томас Вермален беше отличен съвсем до момента в който не му връчиха лентата. Спадът във формата му съответства тъкмо с новата му роля и отговорност. Белгиецът изгуби титулярното си място, откакто Венгер се спря на тандема Косиелни – Пер Мертезакер, след това получи поредност от травми и най-после, по някаква още неразбираема причина, Барса реши да го купи като Фабрегас.
МИКЕЛ АРТЕТА
До огромна степен индивидът на шефовете. Лесният избор. Принцесата с салам и кашкавал, без кетчуп. Не е неприятно, само че бихме ли споделили, че е бил добър? Наистина? Това бе капитан, който въплъти упадъка на Арсенал, в случай че сме изцяло почтени. И испанецът страдаше от травми. И той бе минал зенита си. „ Артилеристите” евентуално трябваше да са спечелили купата в последния му сезон, само че сещате се… Лестър…
„ ВЕНГЕР ВЪН!”
Напускането на Артета ни води към годините на „ Венгер вън!”. Пер Мертезакер пое капитанската лента, само че отново травми окастриха броя му мачове. Вижте да вземем за пример по какъв начин единственият му като титуляр в 2016/17 беше във финала за Купата на Англия, когато игра необикновено и оказа помощ на тима да победи. Дори единствено това евентуално прави германеца най-хубавия капитан на Арсенал от Виейра насам. В идващия сезон, неговия финален преди да се отдръпна, Мертезакер отново направи единствено броящи се на едната ръка мачове като титуляр и завесата падна. Мерси, Арсен!
ЛОРАН КОСИЕЛНИ
И това ни води до сегашното с Косиелни. Според някои значимостта на капитана е надценявана и в един свят, в който футболът се разрушава на статистика и данни, нещо старомодно като това някой очукан остарял деец да крещи „ ТРЯБВА ДА Гражданско отделение ИСКАТЕ!” може и да не е оня пенкилер, който преди време се смяташе, че ще свърши работата.
Човек би предположил, че Емери е склонен с това. Точно по тази причина и той залага на леко странния метод да има петима футболисти, разменящи си лентата. Подход, който не е напълно невиждан, в случай че сте почитатели на Уест Бром и помните Браян Робсън да прави сходни неща, като кара играчите си да гласоподават преди всеки мач какъв да е капитанът.
Ако обаче си мислите, че проклятието е завършило, сте доста надалеч от истината. Останалите четирима капитани на Арсенал предишния сезон, с изключение на Косиелни, бяха Петер Чех, Аарън Рамзи, Месут Йозил и Гранит Джака. Единият изгуби титулярното си място (и след това се оттегли), вторият напусна като свободен сътрудник, третият е чакан да се разкара с неспокойствие от всички, а четвъртият душа дава при всяка опция да бие по вратата от 30 метра и нагоре.
Не се съмнявайте: почитателите на Арсенал ще палят свещи идващият получил лентата да е Шкодран Мустафи. Това е най-сигурната гаранция, че той няма да е в клуба още дълго време.
Хари Харис, „ FourFourTwo”
На повърхността това е изненадващо. Косиелни е модел за експерт, необичаен източник на мира в другояче безредната отбрана на „ артилеристите”. В тима е от девет години. Феновете го обичат. От всички проблеми в защита, които клубът си мислеше, че ще би трябвало да взема решение това лято, този наподобява като да пристигна като гръм от ясно небе.
Един по-задълбочен взор обаче ще ни покаже, че ситуацията в действителност е изцяло обяснимо. Просто тъй като Арсенал не е имал постоянен капитан от Патрик Виейра насам, а от този момент са минали съвсем 15 години.
Никой не би могъл в миналото да дефинира тъкмо какъв брой значима фигура е капитанът, но в тази ситуация на лондончани неговата власт стартира да понижава, откогато лентата бе предадена от Виейра – естествения правоприемник на Тони Адамс – на Тиери Анри. Да, Анри бе и си остава един от най-хубавите футболисти в историята на клуба, само че евентуално не бе точният човек за длъжността.
В състава тогава участваха по-естествени водачи като Жилберто Силва и Йенс Лееман, тъй че даването на лентата на Анри се усещаше леко като примамката за отблъскване на интереса от континенталните грандове, като скрито самопризнание, че без него Арсенал е приключил курса.
За да сме почтени, нападателят бе удивителен в първия си сезон в тази нова роля. Стана голмайстор и счупи върха на клуба за брой голове за всички времена. Във втория си обаче бе разсипан и след това се озова в Барселона, при все това бе заречен в никакъв случай да не го прави. Което ни довежда до…
УИЛИАМ ГАЛА
Гала беше добър бранител, дано изясним това. Както обаче сподели неговият огромен митинг посредством намусено сядане на терена на Бирмингам Сити, той евентуално не бе най-точният човек, който да води един некомпетентен тим през комплициран временен интервал.
Жилберто Силва също беше в клуба в този миг и даже в предходния сезон в действителност бе носил много лентата при травмата на Анри. Арсен Венгер обаче по някаква причина се спря на Гала. Жилберто си потегли на идващия сезон и френският защитник нахока младите си съотборници в пресата. Правилно бе лишен от капитанството, санкциониран и заместен от…
СЕСК ФАБРЕГАС
Този избор някак си бе логичен. Съставът на Арсенал имаше единствено трима членове на над 30 години – Гала, Мануел Алмуниа и Микаел Силвестр (ха-ха-ха). Беше цялостно с доста млади и вълнуващи играчи, така че нямаше какъв да е по-добър водач за тях от най-обещаващия. Сеск Фабрегас беше удивителен и точка. Да.
После обаче скъса връзки през декември и бе отписан до края на сезона. В идващия стана голмайстор на тима, но Барселона разгласи гласно желанията си да го върне и, макар че халфът подписа нов контракт на старта на 2010/11, на идващото лято си потегли. Кой е на ред?
РОБИН ВАН ПЕРСИ
Той вкара толкоз доста голове, че Арсенал реши… да го продаде на Манчестър Юнайтед, та да завоюва противникът шампионската купа. Много рационално. Наистина.
ТОМАС ВЕРМАЛЕН
Томас Вермален беше отличен съвсем до момента в който не му връчиха лентата. Спадът във формата му съответства тъкмо с новата му роля и отговорност. Белгиецът изгуби титулярното си място, откакто Венгер се спря на тандема Косиелни – Пер Мертезакер, след това получи поредност от травми и най-после, по някаква още неразбираема причина, Барса реши да го купи като Фабрегас.
МИКЕЛ АРТЕТА
До огромна степен индивидът на шефовете. Лесният избор. Принцесата с салам и кашкавал, без кетчуп. Не е неприятно, само че бихме ли споделили, че е бил добър? Наистина? Това бе капитан, който въплъти упадъка на Арсенал, в случай че сме изцяло почтени. И испанецът страдаше от травми. И той бе минал зенита си. „ Артилеристите” евентуално трябваше да са спечелили купата в последния му сезон, само че сещате се… Лестър…
„ ВЕНГЕР ВЪН!”
Напускането на Артета ни води към годините на „ Венгер вън!”. Пер Мертезакер пое капитанската лента, само че отново травми окастриха броя му мачове. Вижте да вземем за пример по какъв начин единственият му като титуляр в 2016/17 беше във финала за Купата на Англия, когато игра необикновено и оказа помощ на тима да победи. Дори единствено това евентуално прави германеца най-хубавия капитан на Арсенал от Виейра насам. В идващия сезон, неговия финален преди да се отдръпна, Мертезакер отново направи единствено броящи се на едната ръка мачове като титуляр и завесата падна. Мерси, Арсен!
ЛОРАН КОСИЕЛНИ
И това ни води до сегашното с Косиелни. Според някои значимостта на капитана е надценявана и в един свят, в който футболът се разрушава на статистика и данни, нещо старомодно като това някой очукан остарял деец да крещи „ ТРЯБВА ДА Гражданско отделение ИСКАТЕ!” може и да не е оня пенкилер, който преди време се смяташе, че ще свърши работата.
Човек би предположил, че Емери е склонен с това. Точно по тази причина и той залага на леко странния метод да има петима футболисти, разменящи си лентата. Подход, който не е напълно невиждан, в случай че сте почитатели на Уест Бром и помните Браян Робсън да прави сходни неща, като кара играчите си да гласоподават преди всеки мач какъв да е капитанът.
Ако обаче си мислите, че проклятието е завършило, сте доста надалеч от истината. Останалите четирима капитани на Арсенал предишния сезон, с изключение на Косиелни, бяха Петер Чех, Аарън Рамзи, Месут Йозил и Гранит Джака. Единият изгуби титулярното си място (и след това се оттегли), вторият напусна като свободен сътрудник, третият е чакан да се разкара с неспокойствие от всички, а четвъртият душа дава при всяка опция да бие по вратата от 30 метра и нагоре.
Не се съмнявайте: почитателите на Арсенал ще палят свещи идващият получил лентата да е Шкодран Мустафи. Това е най-сигурната гаранция, че той няма да е в клуба още дълго време.
Хари Харис, „ FourFourTwo”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ