Лозан Панов: Съвкуплението между съдебната и изпълнителната власт е неограничено
Председателят на Върховен касационен съд Лозан Панов през днешния ден бе почетен с първата по рода си премия на името на Кристиан Таков. Това стана на конгрес "Върховенство на справедливостта и правораздаването ", проведен от едноименната фондация на името на починалия правист и Инициатива "Правосъдие за всеки ".
Панов получи плакета си от майката на доцент Таков - Галя Йончева, която го назова: "един извънредно заслужен българин, един човек, който е несклоняем към лъжата, към неправдата, незаконността, подлостта, към несправедливостта, един човек, чиято ценностна система се припокрива с ценностната система на Кристиан ".
Панов отвърна с тирада, която ви представяме едно към едно:
Скъпи съидейници в нашата борба за право и правдивост,
Ще ви призная, че до момента постоянно отклонявах оферти да бъда номиниран за награди. Част от борбата ми със суетата е да осъзнавам, че това, което върша, е обикновено.
Затова съм там, където съм.
Напълно разбираемо е, когато си заобиколен от управници, множеството от които са прегърнали властта, само че са се отвърнали от Бог, естественото да се отличава като изключение.
Приех да бъда номиниран за тази премия поради Кристиан Таков. Свободен човек – заслужен за удивление.
Случи ни се да живеем във време, в което царува мракът на апатията, подбуден от неналичието на цел. А неналичието на правдивост води до липса на цел.
Името на Кристиан постоянно ще пръска светлина в мрака на апатията.
Защото мъдростта му ни показваше, че справедливостта не е единствено дума.
Беше човек, свободен от оковите на користта, който в никакъв случай не се опасяваше да съобщи истината на всеослушание.
Според Кърт Вонегът светец е този, който се държи честно в нечестното общество. Кристиан беше нашият актуален български светец. Изключителен герой за правдивост, който си потегли, без в никакъв случай да потърси компенсация за това, което дава.
А заслужаваше такава, само че наподобява, че ориста на Божите пратеници постоянно е мъченическа.
Когато преди 3 години на 135-годишнината от основаването на Върховен касационен съд си разреших за първи път обществено остро да не одобрявам законодателните промени, които минираха още веднъж правосъдната промяна, до мен беше Кристиан Таков.
Днес ми се искаше да споделя с вас, че съм постигнал нещо... Целта ми беше да предизвиквам същински логичен професионален спор, който да докара до нови по-смели стъпки от страна на законодателя.
Това освен че не се случи, само че в перверзното схващане на политическия ни хайлайф за договорните връзки сред жители и страна и за законодателен развой, се стигна до един същински законодателен разврат. Това би споделил и Кристиан.
Резултатът е, че в правния ни мир съществуват към този момент правила, които са в крещящо несъгласие с съществени правила на правото.
Така страната от закрилница на жителите се трансформира в тяхна мащеха.
Искаше ми се през днешния ден да ви оповестя, че откакто разобличих обществено преди време на съвещание на Висш съдебен съвет изпратения от министър-председателя SMS, съвкуплението сред правосъдната и изпълнителната власт се е лимитирало...
Вместо това би трябвало да ви кажа, че офанзивите към тези представители на правосъдната власт, които отхвърлят да се съвкуплят, станаха още по-жестоки. Пък който издържи!
Искаше ми се споделя с вас, че започнахме да се връщаме към приличието, само че вместо това това ще би трябвало да ви споделя по какъв начин ме посрещнаха преди съвещание на пленума на Висш съдебен съвет - с окървавени агнешки главички. Защото щях да попитам основния прокурор ходил ли е в офиса на политически деятел, с цел да се среща с огромен предприемач.
Поведението по отношение на мен на всички виновни фактори в страната в проблема ЦУМ-гейт, съпроводено с Пеевската агитация, бе доста ясно обръщение към цялата магистратска общественост:
"Горко на всеки, който посмее да се опълчи и наруши омертата за неприкосновеността на основния прокурор! “
Искаше ми се да споделя с вас, че след абсурда с гнилите ябълки в Софийски градски съд - за законови нарушавания в най-големия съд на страната, някой понесе отговорност. Но, уви - от шест инициирани от мен дисциплинарни производства против управителния състав на съда същите приключиха с "хепиенд "... С изключение на самата Янева, която получи неоправдателна присъда, само че по различен проблем.
В една такава обстановка изцяло разбираемо е необикновеното държание на сътрудника Милен Василев от Софийския апелативен съд, който при конфликта си с такава процедура, избра да разлепи в коридорите на съда заявление, в което обществено упрекна председателката на САС в дейности със „ мощен корупционен аромат “. Последващите събития потвърдиха, че сътрудника явно вярно е решил, че няма смисъл да търси съдействието на способените органи.
Опитах се да му покажа, че институциите работят, като провокирах инспекция, само че се притеснявам, че му демонстрирах тъкмо противоположното (проверката на прокуратурата против шефката Даниела Димитрова приключи с цялостна нула като резултат, б.р.).
Искаше се ми се да ви опиша и за основната роля на медиите в борбата за право и правдивост, защото те са тези, които са призвани да разкриват, че в нощта не всички котки са черни. Но не мога, тъй като същите медии обилно отразиха новините за магистратите, взели участие в абсурда Яневагейт, които били "изчистили имената си от моето набеждаване ".
В същото време горко на всеки честен арбитър, който откаже да обслужи ползите на притежателя на тези медии. Затова на фона на пропагандата честността към този момент наподобява като същински героизъм, а не като обикновено човешко държание.
Искаше ми се да ви кажа, че България към този момент е свалена от европейската сцена на срама за неприятно правораздаване. Но, уви, истината е напълно друга.
За сметка на това продължава безкрайното говорене за правосъдна промяна, с цел да се отклонява вниманието от същинските проблеми.
Дълбоко циничен е стремежът на политиците да овладеят върховете на правосъдната система, защото добре осъзнават, че самостоятелната правосъдна система е основен фактор в битката с корупцията.
Години наред ръководството на страната и на самата правосъдна система се реализира от компрометирани и нисколегитимни политици и висши правосъдни препоръки.
Желанието на политиците да наложат подвластни хора на най-високите етажи, в действителност цели да разтворят чадър над себе си и да лишават тази опция на своите съперници.
Само че правосъдната система е по този начин устроена, че не може да работи селективно – тя или работи, или не и това води до нейното блокиране.
И най-после ще кажа, че доста ми се искаше през днешния ден да мога да споделя с вас, че съм спрял злото. Но, уви, и това няма да е истина.
Но в моментите, в които се изправям против него, постоянно си припомням думите на един влъхва, който до неотдавна беше измежду нас. Кристиан споделяше, че в случай че прекомерно доста стартира да се стопира злото, то в акт на самоотбрана ще отвърне с някаква мярка.
Именно ограниченията, които се вземат против мен и фамилията ми, ме карат да имам вяра, че съм ограничавал злото. Лошото е, както споделяше Кристиан, че за неговото ограничение са нужни непрестанни, ежедневни старания, които с изключение на неблагодарни може да се окажат и рискови. Зная, че и в бъдеще ще заплащам цена за напъните си да спирам злото, само че все пак имам вяра, че битката за правдивост доста си коства и всеки от нас би трябвало да е подготвен да заплати за нея своята цена.
Почивай в мир, приятелю, ние ще продължим да следваме пътя! "
Панов получи плакета си от майката на доцент Таков - Галя Йончева, която го назова: "един извънредно заслужен българин, един човек, който е несклоняем към лъжата, към неправдата, незаконността, подлостта, към несправедливостта, един човек, чиято ценностна система се припокрива с ценностната система на Кристиан ".
Панов отвърна с тирада, която ви представяме едно към едно:
Скъпи съидейници в нашата борба за право и правдивост,
Ще ви призная, че до момента постоянно отклонявах оферти да бъда номиниран за награди. Част от борбата ми със суетата е да осъзнавам, че това, което върша, е обикновено.
Затова съм там, където съм.
Напълно разбираемо е, когато си заобиколен от управници, множеството от които са прегърнали властта, само че са се отвърнали от Бог, естественото да се отличава като изключение.
Приех да бъда номиниран за тази премия поради Кристиан Таков. Свободен човек – заслужен за удивление.
Случи ни се да живеем във време, в което царува мракът на апатията, подбуден от неналичието на цел. А неналичието на правдивост води до липса на цел.
Името на Кристиан постоянно ще пръска светлина в мрака на апатията.
Защото мъдростта му ни показваше, че справедливостта не е единствено дума.
Беше човек, свободен от оковите на користта, който в никакъв случай не се опасяваше да съобщи истината на всеослушание.
Според Кърт Вонегът светец е този, който се държи честно в нечестното общество. Кристиан беше нашият актуален български светец. Изключителен герой за правдивост, който си потегли, без в никакъв случай да потърси компенсация за това, което дава.
А заслужаваше такава, само че наподобява, че ориста на Божите пратеници постоянно е мъченическа.
Когато преди 3 години на 135-годишнината от основаването на Върховен касационен съд си разреших за първи път обществено остро да не одобрявам законодателните промени, които минираха още веднъж правосъдната промяна, до мен беше Кристиан Таков.
Днес ми се искаше да споделя с вас, че съм постигнал нещо... Целта ми беше да предизвиквам същински логичен професионален спор, който да докара до нови по-смели стъпки от страна на законодателя.
Това освен че не се случи, само че в перверзното схващане на политическия ни хайлайф за договорните връзки сред жители и страна и за законодателен развой, се стигна до един същински законодателен разврат. Това би споделил и Кристиан.
Резултатът е, че в правния ни мир съществуват към този момент правила, които са в крещящо несъгласие с съществени правила на правото.
Така страната от закрилница на жителите се трансформира в тяхна мащеха.
Искаше ми се през днешния ден да ви оповестя, че откакто разобличих обществено преди време на съвещание на Висш съдебен съвет изпратения от министър-председателя SMS, съвкуплението сред правосъдната и изпълнителната власт се е лимитирало...
Вместо това би трябвало да ви кажа, че офанзивите към тези представители на правосъдната власт, които отхвърлят да се съвкуплят, станаха още по-жестоки. Пък който издържи!
Искаше ми се споделя с вас, че започнахме да се връщаме към приличието, само че вместо това това ще би трябвало да ви споделя по какъв начин ме посрещнаха преди съвещание на пленума на Висш съдебен съвет - с окървавени агнешки главички. Защото щях да попитам основния прокурор ходил ли е в офиса на политически деятел, с цел да се среща с огромен предприемач.
Поведението по отношение на мен на всички виновни фактори в страната в проблема ЦУМ-гейт, съпроводено с Пеевската агитация, бе доста ясно обръщение към цялата магистратска общественост:
"Горко на всеки, който посмее да се опълчи и наруши омертата за неприкосновеността на основния прокурор! “
Искаше ми се да споделя с вас, че след абсурда с гнилите ябълки в Софийски градски съд - за законови нарушавания в най-големия съд на страната, някой понесе отговорност. Но, уви - от шест инициирани от мен дисциплинарни производства против управителния състав на съда същите приключиха с "хепиенд "... С изключение на самата Янева, която получи неоправдателна присъда, само че по различен проблем.
В една такава обстановка изцяло разбираемо е необикновеното държание на сътрудника Милен Василев от Софийския апелативен съд, който при конфликта си с такава процедура, избра да разлепи в коридорите на съда заявление, в което обществено упрекна председателката на САС в дейности със „ мощен корупционен аромат “. Последващите събития потвърдиха, че сътрудника явно вярно е решил, че няма смисъл да търси съдействието на способените органи.
Опитах се да му покажа, че институциите работят, като провокирах инспекция, само че се притеснявам, че му демонстрирах тъкмо противоположното (проверката на прокуратурата против шефката Даниела Димитрова приключи с цялостна нула като резултат, б.р.).
Искаше се ми се да ви опиша и за основната роля на медиите в борбата за право и правдивост, защото те са тези, които са призвани да разкриват, че в нощта не всички котки са черни. Но не мога, тъй като същите медии обилно отразиха новините за магистратите, взели участие в абсурда Яневагейт, които били "изчистили имената си от моето набеждаване ".
В същото време горко на всеки честен арбитър, който откаже да обслужи ползите на притежателя на тези медии. Затова на фона на пропагандата честността към този момент наподобява като същински героизъм, а не като обикновено човешко държание.
Искаше ми се да ви кажа, че България към този момент е свалена от европейската сцена на срама за неприятно правораздаване. Но, уви, истината е напълно друга.
За сметка на това продължава безкрайното говорене за правосъдна промяна, с цел да се отклонява вниманието от същинските проблеми.
Дълбоко циничен е стремежът на политиците да овладеят върховете на правосъдната система, защото добре осъзнават, че самостоятелната правосъдна система е основен фактор в битката с корупцията.
Години наред ръководството на страната и на самата правосъдна система се реализира от компрометирани и нисколегитимни политици и висши правосъдни препоръки.
Желанието на политиците да наложат подвластни хора на най-високите етажи, в действителност цели да разтворят чадър над себе си и да лишават тази опция на своите съперници.
Само че правосъдната система е по този начин устроена, че не може да работи селективно – тя или работи, или не и това води до нейното блокиране.
И най-после ще кажа, че доста ми се искаше през днешния ден да мога да споделя с вас, че съм спрял злото. Но, уви, и това няма да е истина.
Но в моментите, в които се изправям против него, постоянно си припомням думите на един влъхва, който до неотдавна беше измежду нас. Кристиан споделяше, че в случай че прекомерно доста стартира да се стопира злото, то в акт на самоотбрана ще отвърне с някаква мярка.
Именно ограниченията, които се вземат против мен и фамилията ми, ме карат да имам вяра, че съм ограничавал злото. Лошото е, както споделяше Кристиан, че за неговото ограничение са нужни непрестанни, ежедневни старания, които с изключение на неблагодарни може да се окажат и рискови. Зная, че и в бъдеще ще заплащам цена за напъните си да спирам злото, само че все пак имам вяра, че битката за правдивост доста си коства и всеки от нас би трябвало да е подготвен да заплати за нея своята цена.
Почивай в мир, приятелю, ние ще продължим да следваме пътя! "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ