Калоян Паргов: Нужен е национален консенсус и смели решения за справяне с демографската криза
Председателят на СИНПИ бе модератор на панела „ Демографската картина в цифри и прогнози – България 2050 “, в който взеха присъединяване доцент доктор Георги Бърдаров, замeстник-декан на Геолого-географския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, гл. помощник доктор Борис Казаков от Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките, Антоанета Иванова - ръководител на УС на Национална мрежа за децата, Цветелина Пенкова - член на Екологичен потенциал от групата на С&Д, Димитър Бранков - консултант на ръководителя на БСК, Любослав Костов - вицепрезидент на КНСБ и шеф на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ и социлогът Чавдар Найденов.
„ Не би трябвало да назоваваме демографския проблем „ злополука “ или „ злополучие “, тъй като когато приказваме за „ злополука “ и „ злополучие “, това значи безизходност, точка, от която няма връщане. Нека да я назоваваме „ рецесия “, тъй като към момента има късмет и вяра “, сподели в встъпителното си изявление Паргов.
По думите му главните аргументи за демографската рецесия са раждаемостта, смъртността, висока заболеваемост и изискванията за нескончаем живот.
„ Факторите, които въздействат върху демографската рецесия, са политическата неустойчивост, общественото разслоение и дълбоките районни диспропорции, които следим. Индикатори за тази рецесия са загубата на обществен оптимизъм, на ориентири за бъдещето, миграцията “, изясни Калоян Паргов.
Според него въпросът, който би трябвало да си сложим през днешния ден, е по какъв начин да спрем тази отрицателна наклонност. Прекратяването на тази отрицателна посока, в която се развиват демографските процеси в България, и възможното нейно катурване не може да стане по линията на струпване на хрумвания и политики единствено за поощряване на раждаемостта, отбрана на майчинството и стимулиране на младите фамилии. Най-често политиците прибягват точно до тези принадлежности по време на бюджетната процедура всяка година.
„ Усилията би трябвало да се насочат на първо място към стабилизация на политическата среда, реституция на доверието в институциите, превъзмогване на имуществените и районните неравенства “, смята доктор Паргов.
Той означи, че неслучайно тематиката на днешния конгрес слага в центъра си цената на неравенствата, на които ние през днешния ден сме очевидци, и потребността от коренно реформиране на обществените системи, които във всяка една бюджетна процедура стават „ дъвка “ на всички в Народното събрание, надпреварвайки се кой повече да наддава в една или в друга посока.
Дали демографската рецесия ще прерасне в демографска злополука, или не, зависи от изработването на една чисто нова държавна тактика и от смели политически решения. Нужно е реализиране на народен консенсус, защото ни трябват смели решения в този момент, а времето за решения изтича.
„ Не би трябвало да назоваваме демографския проблем „ злополука “ или „ злополучие “, тъй като когато приказваме за „ злополука “ и „ злополучие “, това значи безизходност, точка, от която няма връщане. Нека да я назоваваме „ рецесия “, тъй като към момента има късмет и вяра “, сподели в встъпителното си изявление Паргов.
По думите му главните аргументи за демографската рецесия са раждаемостта, смъртността, висока заболеваемост и изискванията за нескончаем живот.
„ Факторите, които въздействат върху демографската рецесия, са политическата неустойчивост, общественото разслоение и дълбоките районни диспропорции, които следим. Индикатори за тази рецесия са загубата на обществен оптимизъм, на ориентири за бъдещето, миграцията “, изясни Калоян Паргов.
Според него въпросът, който би трябвало да си сложим през днешния ден, е по какъв начин да спрем тази отрицателна наклонност. Прекратяването на тази отрицателна посока, в която се развиват демографските процеси в България, и възможното нейно катурване не може да стане по линията на струпване на хрумвания и политики единствено за поощряване на раждаемостта, отбрана на майчинството и стимулиране на младите фамилии. Най-често политиците прибягват точно до тези принадлежности по време на бюджетната процедура всяка година.
„ Усилията би трябвало да се насочат на първо място към стабилизация на политическата среда, реституция на доверието в институциите, превъзмогване на имуществените и районните неравенства “, смята доктор Паргов.
Той означи, че неслучайно тематиката на днешния конгрес слага в центъра си цената на неравенствата, на които ние през днешния ден сме очевидци, и потребността от коренно реформиране на обществените системи, които във всяка една бюджетна процедура стават „ дъвка “ на всички в Народното събрание, надпреварвайки се кой повече да наддава в една или в друга посока.
Дали демографската рецесия ще прерасне в демографска злополука, или не, зависи от изработването на една чисто нова държавна тактика и от смели политически решения. Нужно е реализиране на народен консенсус, защото ни трябват смели решения в този момент, а времето за решения изтича.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ