Промени в закона - за първи път ще се налагат глоби за обиди и нецензурни думи в съда
Председателят на състава на административния съд ще постанова санкция за нецензурни думи, обиди и закани, ориентирани към съда, лице от администрацията и участващите в производството. А всяко процесуално деяние, отправено посредством нецензурни думи, обиди или закани, ще се счита за неизвършено. Това записаха депутатите в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в който дефинитивно одобриха серия от промени без всевъзможен спор, заяви.
Първата група от гласуваните от Народното събрание промени са свързани с неприятния език пред съда. Досега в Административнопроцесуален кодекс нямаше специфични разпореждания, предвиждащи, че ръководителят на състава може да постанова санкции за нарушаване на реда по време на съвещание, за несъблюдение на разпорежданията на съда, както и за обиди и закани. В такива случаи по административните каузи се прилагаха разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (чл. 89 и чл.91). Сега към този момент Административнопроцесуален кодекс има лична уредба, само че в нея депутатите не показаха какъв ще е размерът на санкциите, като се допуска, че за тях административните съдии още веднъж ще би трябвало да се опрат на Граждански процесуален кодекс, където глобата е от 50 лева до 300 лева, а за наново нарушаване на реда - от 100 лева до 1200 лева
Нововъведение в Административнопроцесуален кодекс обаче са определенията за обиди, нецензурни думи и закани, каквито няма в Граждански процесуален кодекс. " Нецензурни думи " са дефинирани като " неприлични и непристойни думи, употребявани от страна или неин представител в правосъдното произвеждане ". " Обиди " са думи или държание, оскърбяващи или засягащи достолепието и името на съдии или участници в правосъдното произвеждане. А " закани " са " закани посредством думи и държание, които внушават боязън за съдии, администрацията и участниците в правосъдното произвеждане, за да се попречва тяхната работа ".
С други от признатите нововъведения в Административнопроцесуален кодекс се уреждат случаите, когато способният съд не може да прегледа дело , да вземем за пример заради отводи на съдиите в него, както и на разногласия за подсъдност. В член чл. 133 алинея 6 Административнопроцесуален кодекс се записа, че когато способният съд не може да прегледа административно дело, то отива в горната инстанция и тя го изпраща в еднакъв по степен прилежащ съд. Т.е. къде да отиде дело подсъдно на районен съд взема решение административният съд, а кой да гледа делото на даден административен съд взема решение Върховният административен съд.
За разногласията за подсъдност правилото е сходно. Тези сред районни съдилища се позволяват от общия им по-горен по степен административен съд. А в случай че те принадлежат към регионите на разнообразни административни съдилища - от този от тях, в чийто регион се намира районен съд, който финален е приел или отказал да прегледа делото.
Народното събрание одобри промени и в член 137 Административнопроцесуален кодекс по отношение на електронното връчване . Неговата алинея 3 към този момент гласи: " Когато връчването се прави по електронен път, известието съдържащо информация за евакуиране на призовката, известието или книжата, се счита за връчено в деня на изтеглянето му от получатела. В случай че известието не бъде изтеглено в 7-дневен период от неговото изпращане, то се счита за връчено в първия ден след приключването на периода за евакуиране ".
За първи път в Административнопроцесуален кодекс беше основана и специфична наредба, отдадена на процесуалните дейности - член 142б:
алинея 1 Съдът следи служебно за надлежното осъществяване на процесуалните дейности. Той указва на страната в какво се състои нередовността на осъщественото от нея процесуално деяние и по какъв начин тя може да бъде отстранена, като дефинира период за поправката. Поправеното процесуално деяние се счита за постоянно от момента на осъществяването му.
алинея 2 В правосъдно съвещание страните правят процесуални дейности устно, а в останалите случаи - в писмена форма.
алинея 3 Процесуално деяние, отправено посредством нецензурни думи, обиди или закани, се счита за неизвършено.
Бяха направени редакции и на разпореждания, свързани с разноските . Чл. 143 (ал. 3 и алинея 4) към този момент гласят: " Когато съдът отхвърли оспорването или приключи производството, ответникът има право на разходи, в случай че с държанието си е дал мотив за завеждане на делото, в това число юрисконсултско заплащане, несъмнено според член 37 от Закона за правната помощ " и " Когато съдът отхвърли оспорването или приключи производството, право на разходи имат и заинтригуваните страни, за които актът е удобен ".
В Административнопроцесуален кодекс беше въведен и напълно нов ред за инспекция за прецизност и допустимост на касационните тъжби . Правилото към този момент се обръща и тя ще се прави от докладчика в първата инстанция. Ако не дават отговор на условията на член 212 и член 213 Административнопроцесуален кодекс, той с предписание ще ги оставя без придвижване и ще изпраща известие на оспорващия да в профил нередовностите в 7-дневен период от приемането му. Ако не го направи в период, първоинстанционният съд ще връща жалбата или митинга.
Освен това първата инстанция ще следи и за допустимостта по член 215 Административнопроцесуален кодекс - т.е. дали жалбата е подадена от взел участие в делото, дали това е станало в период и дали е против акт, който предстои на обжалване.
Първоинстанционният съд ще се произнася по настояванията за възобновяване на периода за касационно оборване, за освобождение от държавна такса, както и по направените преди изпращане на делото претенции за даване на правна помощ.
Ако откри, че касационната тъжба или митингът са постоянни, съдът ще изпраща дубликат дружно с приложенията на другите страни, които в 14-дневен период от приемането им могат да подадат отговор. Като категорично се уреди, че отговорът не може да съдържа нецензурни думи, обиди или закани. След подаването на отговора или след приключването на 14-дневния период, делото се изпраща на касационния съд.
Оставянето без разглеждане на жалбата и отводът за освобождение от държавна такса подлежат на обжалване с частна тъжба, за която не се дължи такса.
Когато касационната тъжба е против решение на тричленен състав на Върховния административен съд, инспекцията за прецизност ще се прави от " ръководителя на съответното поделение ".
Първата група от гласуваните от Народното събрание промени са свързани с неприятния език пред съда. Досега в Административнопроцесуален кодекс нямаше специфични разпореждания, предвиждащи, че ръководителят на състава може да постанова санкции за нарушаване на реда по време на съвещание, за несъблюдение на разпорежданията на съда, както и за обиди и закани. В такива случаи по административните каузи се прилагаха разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (чл. 89 и чл.91). Сега към този момент Административнопроцесуален кодекс има лична уредба, само че в нея депутатите не показаха какъв ще е размерът на санкциите, като се допуска, че за тях административните съдии още веднъж ще би трябвало да се опрат на Граждански процесуален кодекс, където глобата е от 50 лева до 300 лева, а за наново нарушаване на реда - от 100 лева до 1200 лева
Нововъведение в Административнопроцесуален кодекс обаче са определенията за обиди, нецензурни думи и закани, каквито няма в Граждански процесуален кодекс. " Нецензурни думи " са дефинирани като " неприлични и непристойни думи, употребявани от страна или неин представител в правосъдното произвеждане ". " Обиди " са думи или държание, оскърбяващи или засягащи достолепието и името на съдии или участници в правосъдното произвеждане. А " закани " са " закани посредством думи и държание, които внушават боязън за съдии, администрацията и участниците в правосъдното произвеждане, за да се попречва тяхната работа ".
С други от признатите нововъведения в Административнопроцесуален кодекс се уреждат случаите, когато способният съд не може да прегледа дело , да вземем за пример заради отводи на съдиите в него, както и на разногласия за подсъдност. В член чл. 133 алинея 6 Административнопроцесуален кодекс се записа, че когато способният съд не може да прегледа административно дело, то отива в горната инстанция и тя го изпраща в еднакъв по степен прилежащ съд. Т.е. къде да отиде дело подсъдно на районен съд взема решение административният съд, а кой да гледа делото на даден административен съд взема решение Върховният административен съд.
За разногласията за подсъдност правилото е сходно. Тези сред районни съдилища се позволяват от общия им по-горен по степен административен съд. А в случай че те принадлежат към регионите на разнообразни административни съдилища - от този от тях, в чийто регион се намира районен съд, който финален е приел или отказал да прегледа делото.
Народното събрание одобри промени и в член 137 Административнопроцесуален кодекс по отношение на електронното връчване . Неговата алинея 3 към този момент гласи: " Когато връчването се прави по електронен път, известието съдържащо информация за евакуиране на призовката, известието или книжата, се счита за връчено в деня на изтеглянето му от получатела. В случай че известието не бъде изтеглено в 7-дневен период от неговото изпращане, то се счита за връчено в първия ден след приключването на периода за евакуиране ".
За първи път в Административнопроцесуален кодекс беше основана и специфична наредба, отдадена на процесуалните дейности - член 142б:
алинея 1 Съдът следи служебно за надлежното осъществяване на процесуалните дейности. Той указва на страната в какво се състои нередовността на осъщественото от нея процесуално деяние и по какъв начин тя може да бъде отстранена, като дефинира период за поправката. Поправеното процесуално деяние се счита за постоянно от момента на осъществяването му.
алинея 2 В правосъдно съвещание страните правят процесуални дейности устно, а в останалите случаи - в писмена форма.
алинея 3 Процесуално деяние, отправено посредством нецензурни думи, обиди или закани, се счита за неизвършено.
Бяха направени редакции и на разпореждания, свързани с разноските . Чл. 143 (ал. 3 и алинея 4) към този момент гласят: " Когато съдът отхвърли оспорването или приключи производството, ответникът има право на разходи, в случай че с държанието си е дал мотив за завеждане на делото, в това число юрисконсултско заплащане, несъмнено според член 37 от Закона за правната помощ " и " Когато съдът отхвърли оспорването или приключи производството, право на разходи имат и заинтригуваните страни, за които актът е удобен ".
В Административнопроцесуален кодекс беше въведен и напълно нов ред за инспекция за прецизност и допустимост на касационните тъжби . Правилото към този момент се обръща и тя ще се прави от докладчика в първата инстанция. Ако не дават отговор на условията на член 212 и член 213 Административнопроцесуален кодекс, той с предписание ще ги оставя без придвижване и ще изпраща известие на оспорващия да в профил нередовностите в 7-дневен период от приемането му. Ако не го направи в период, първоинстанционният съд ще връща жалбата или митинга.
Освен това първата инстанция ще следи и за допустимостта по член 215 Административнопроцесуален кодекс - т.е. дали жалбата е подадена от взел участие в делото, дали това е станало в период и дали е против акт, който предстои на обжалване.
Първоинстанционният съд ще се произнася по настояванията за възобновяване на периода за касационно оборване, за освобождение от държавна такса, както и по направените преди изпращане на делото претенции за даване на правна помощ.
Ако откри, че касационната тъжба или митингът са постоянни, съдът ще изпраща дубликат дружно с приложенията на другите страни, които в 14-дневен период от приемането им могат да подадат отговор. Като категорично се уреди, че отговорът не може да съдържа нецензурни думи, обиди или закани. След подаването на отговора или след приключването на 14-дневния период, делото се изпраща на касационния съд.
Оставянето без разглеждане на жалбата и отводът за освобождение от държавна такса подлежат на обжалване с частна тъжба, за която не се дължи такса.
Когато касационната тъжба е против решение на тричленен състав на Върховния административен съд, инспекцията за прецизност ще се прави от " ръководителя на съответното поделение ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ