Председателят на Националния статистически институт (НСИ) доц. д-р Атанас Атанасов

Председателят на Националния статистически институт (НСИ) доцент доктор Атанас Атанасов се въздържа от прогнози за инфлацията в България до края на тази година, като посочи, че тя е " доста динамичен индикатор и комплициран за пресмятане ". Той изрази вяра, че няма да има далавера преди влизането ни в еврозоната, което, по думите му, е единствената заплаха в българските условия.

По думите на ръководителя на Национален статистически институт инфлацията ще се повлияе от нарасналата цена на електрическата енергия от юли, само че зависи и от доста други цени и условия. Несигурната интернационална конюнктура в Близкия изток, да вземем за пример, също е фактор. Не се знае по какъв начин ще се движи цената на петрола, който след себе си увлича всички други цени, сподели ръководителят на Национален статистически институт в изявление за Българска телеграфна агенция във връзка днешния Ден на българката статистика, в който се празнува 145 години от основаването на статистическата институция в България.

Национален статистически институт има подготвеност на първо число всеки месец след влизането ни в еврозоната от януари 2026 година да оповестява флаш инфлацията - първа, предварителна оценка за равнището на инфлацията. Това в действителност са единствено оценки, само че те ще бъдат доста близки до окончателните данни за инфлацията, добави ръководителят на Национален статистически институт. След влизането на страната в еврозоната при изчисляването на инфлацията ще се употребяват същите потребителски кошници и методология, сподели доцент доктор Атанас Атанасов.

По тематиката за изчисляването на районна инфлация ръководителят на Национален статистически институт изрази вяра до края на годината да бъдат подписани съглашения с задоволително доста от огромните търговски вериги. Едва когато имаме нужния най-малко данни, с цел да получим инфлация на някакво районно равнище, ние ще можем да произведем данни за всички райони, сподели доцент доктор Атанас Атанасов.

Днес е по-добре от през вчерашния ден

Председателят на Национален статистически институт съобщи, че сега стопанската система на страната е най-силна. Само за съпоставяне, действителният Брутният вътрешен продукт (т.е. с изчистена инфлация) през последната година е двойно по-голям от междинния действителен годишен Брутният вътрешен продукт през 90-те години, сподели доцент доктор Атанас Атанасов. Според него чувството у някои хора, по-често възрастни и носталгично настроени по предишното, че по време на тоталитаризма е " било по-добре ", е лъжливо и просто не е правилно. Чисто психически това е просто носталгия към времето, когато са били млади, добави ръководителят на Национален статистически институт. Той приведе образец с данни за индикатора за покупателната дарба на българите и в частност за каузи на разноските за храна. Колкото този дял заема по-малко от общите ни разноски, толкоз повече пари ни остават за други неща – жилище, превоз, развлечения, екскурзии и други, сподели ръководителят на Национален статистически институт и посочи, че делът на разноските за храна непрестанно понижава, като през 2020 година става 30 на 100, а през предходната година този % е бил рекордно невисок - 28,7 на 100.

Изкуственият разсъдък и статистиката

Изкуственият разсъдък има все по-голямо приложение в статистиката, в активността на национални статистически институти в Европа и света. Важно е да се разбере вярно неговата роля в работата на статистическите офиси – изкуственият разсъдък не замества обичайна статистика, а я добавя и усъвършенства, като разрешава по-бързо, по-точно и по-гъвкаво добиване на информация от огромни масиви от данни, сподели ръководителят на Национален статистически институт. И до момента в който изкуственият разсъдък към момента не е в задоволителна степен " подготвен " и в доста от случаите " халюцинира " (измисля си) отговор, Национален статистически институт е все по-близо до създаването на чатбот на уеб страницата, с цел да можем още по-достъпно да намираме всякаква статистическа информация.

Следва цялостният текст на изявлението:

Господин Атанасов, на 25 юни означаваме Деня на българката статистика, а Национален статистически институт празнува 145-годишнината от основаването на статистическата институция в България. Кои са най-важните моменти от историята на страната за този интервал в числа?

Статистическата институция има доста богата история. Да, тя пази данните от 1880 година, когато е основана институцията, до през днешния ден. Тогава популацията е било малко над 3 милиона души, то доближава съвсем 9 милиона през 80-те години на 20 век, а в този момент популацията на България е малко под 6,5 милиона души.

Специално за главните макроикономическите данни динамичният ред стартира от 90-те години, когато в страната е въведена Системата на националните сметки. Преди това по време на социализма за инфлация не се е говорило доста и тя не се е измервала. Въпреки че държавно следените цени са се повишавали и статистиката ги е следяла. Но в случай че приказваме за най-новата ни история на прехода, брутният вътрешен артикул понижава фрапантно през 1997 година, когато беше хиперинфлацията и по-късно стартира последователно да пораства. Само за съпоставяне, действителният Брутният вътрешен продукт (т.е. с изчистена инфлация) през последната година е двойно по-голям от междинния действителния годишен Брутният вътрешен продукт през 90-те години. Може да се каже, че стопанската система на страната сега е най-силна. И чувството у някои хора, по-често възрастни и носталгично настроени по предишното, че по време на тоталитаризма е " било по-добре ", е лъжливо и просто не е правилно. Чисто психически това е просто носталгия към времето когато са били млади.

И през 2024 година статистиката регистрира, че България е в групата страни от Европейски Съюз с най-ниски цени, като ножицата към междинното ниво в Общността последователно се затваря. Кога съгласно Вас ще стигнем средноевропейското ниво на цените и на покупателна дарба на българските жители?

Не бих желал да предсказвам по кое време ще стигнем средноевропейското ниво. Национален статистически институт не прави прогнози, с цел да не ни упрекват след това, че си ги " сбъдваме ".

Данните в последните години демонстрират растеж на приходите, несъмнено и на цените. Но приходите порастват с по-висок ритъм от средноевропейските. Последните данни на Евростат, които излязоха предходната седмица за фактическото самостоятелно ползване, демонстрират, че България се оттласква от последното място в Европейски Съюз и към този момент задминахме Унгария и се изравняваме с Естония. Ние към този момент сме на 74 % от средноевропейското ползване.

Ако погледнем данните от най-старото проучване на Национален статистически институт – за приходи, разноски и ползване на семействата, може да съпоставим да вземем за пример разноските за храна като дял от общия разноски на хората през годините. Това е доста добър индикатор за покупателната ни дарба, защото разноските за храна са най-необходимите и неизбежни. И колкото този дял заема по-малко от общите ни разноски, толкоз повече пари ни остават за други неща – жилище, превоз, развлечения, екскурзии и други Например през 60-те години приходите за храна са били към 43 на 100 от общите разноски, през 70-те години има леко понижение и става към 40 на 100, през 1980 година още веднъж се подвига до 42,6 на 100, по-късно има понижаване и през 1990 година общите разноски за храна са 36 на 100 от всички разноски. След това още веднъж този дял стартира да се покачва – 43,3 на 100 през 1992 година, 46 на 100 през 1995 година и доближава 54,3 на 100 при хиперинфлацията през 1997 година След това, с въвеждането на валутния ръб, още веднъж стартира понижение – 47,8 на 100 през 1998 година, 44 на 100 през 2000 година, през 2007 година с влизането ни в Европейски Съюз стига 37,5 на 100. От този миг делът на разноските за храна непрестанно понижава и през 2020 година става 30 на 100, а през предходната година този % е рекордно невисок - 28,7 на 100.

В момента този индикатор е на най-ниското си равнище и това значи, че хората могат да отделят средства за други разноски, да вземем за пример за екскурзии и пътешестване. Доказателство за това е, че българските жители могат да си разрешат от ден на ден да пътуват, в това число и в чужбина – тъкмо това демонстрират и нашите данни за пътувания на български жители в чужбина, които ние публикуваме всеки месец.

Какви са упованията на Национален статистически институт за темповете на инфлационните процеси до края на годината? Какво демонстрират данни за другите страни за инфлацията при тях през последните месеци преди формалното им участие в еврозоната? Какъв ще е резултатът върху инфлацията в България от световните спорове, растежа на цените на тока в страната, новата продуктова такса, възходящите разноските за заплати?

Тук още веднъж отиваме към прогноза, която ще се въздържа да направя. Инфлацията е доста динамичен индикатор и комплициран за пресмятане. Тя ще се повлияе от нарасналата цена на електрическата енергия от юли, само че зависи и от доста други цени и условия. Несигурната интернационална конюнктура в Близкия изток, да вземем за пример, също е фактор. Не се знае по какъв начин ще се движи цената на петрола, който след себе си увлича всички други цени. Но аз се надявам, че няма да има далавера преди влизането ни в Еврозоната, което е единствената заплаха в нашите, български условия.

През последните няколко години най-голяма беше инфлацията през есента на 2022 година, когато надвиши 18 на 100 на годишна база, след което стартира наклонност към понижение и през последната година се откри на едни относително устойчиви равнища. Тази наклонност е годна освен за България, само че и за целия Европейски съюз. Надявам се високата инфлация да е останала в предишното.

Във връзка с участие на България в еврозоната, националната статистика се приготвя за изчисляването на флаш инфлацията - първа, предварителна оценка за равнището на инфлацията. На какъв стадий е процесът? Бяхте споделили, че предварителните оценки за инфлацията би трябвало да бъдат оповестени незабавно след приключване на съответния месец. Ясно ли е на коя дата ще се оповестява флаш инфлацията, на коя дата това става в страните от еврозоната?

Да, сътрудниците се приготвят за изчисляването на тези данни. Така, както започнахме да вършим експресните оценки за Брутният вътрешен продукт преди години, по този начин в този момент ще стартираме да разгласяваме и експресни данни за инфлацията. Това ще се случва на първо число всеки месец след влизането ни в Еврозоната от януари 2026 година

Това в действителност са единствено оценки, само че те ще бъдат доста близки до окончателните данни за инфлацията, по тази причина са доста значими и ние ще се оправим с това.

Влизането в еврозоната постанова ли смяна на огромната и на дребната потребителска кошницата, които са в основата на изчисляването на инфлацията?

Не. При изчисляването на инфлацията ще се употребяват същите потребителски кошници и методология. Тя и в този момент е хармонизирана, по тази причина можем да съпоставим данните с останалите страни от Европейски Съюз.

Всъщност потребителската кошница се трансформира от началото на всяка година, само че тази смяна е минимална и това се прави на база на потреблението на хората, а не поради еврозоната.

Съобщихте, че класификацията, която се употребява при изчисляването на инфлацията в Европейски съюз – COICOP, се трансформира от 2026 година, като ще отразява по-добре актуалните модели на ползване, в това число нови категории артикули и услуги. Моля на практика да обясните какво ще се случи от следващата година – кои ще са новите артикули и услуги?

Да, класификацията беше изменена от началото на тази година, като измененията се вършат, с цел да се увеличи качеството на получените данни.

Например при групата на детските облекла бяха обновени и добавени разнообразни разновидности детски облекла. Добавени са също някои нови медикаменти.

Това е към този момент принцип при смяна на методологиите да се търси по-голям обсег на данните и по-високо качество.

Новото райониране на страната по какъв начин ще промени проектите на Национален статистически институт да регистрира районната инфлация и от кой момент ще стартира изчисляването й? В кои страни от Европейски Съюз такава към този момент се пресмята и какви са изгодите за ръководството на страна и за хората?

Преди време пред Вас бях споделил, че районната инфлация е нещо, което доста желая да изпълним и за което към този момент мислим по какъв начин да разработим логаритъм, само че и то изисква доста предварителна подготовка.

Все още не сме подготвени. За образец единствено - сега нашите анкетьори всеки месец записват над 41 000 цени на разнообразни артикули и услуги в 6400 търговски обекта в цялата страна. За да можем да изчислим районна инфлация, тези цифри би трябвало да се умножат най-малко по 6, колкото са статистическите региони, или по 4, колкото ще бъдат след одобряване на новото райониране на страната.

Може би хората ще си кажат: " Да, с 4 района ще бъде по-лесно ". Но не е тъкмо по този начин. За районната инфлация най-правилният метод би бил да се употребяват данни за цените от комерсиалните вериги, тъй като нямаме задоволително доста хора, които да съберат цените, обхождайки комерсиалните обекти. Ние, както знаете, към този момент получаваме такава информация от някои вериги, само че към момента незадоволително. Водим диалози и с други вериги, само че за това е нужно време. Надявам се до края на годината да имаме подписани съглашения с задоволително доста от огромните вериги. Едва когато имаме нужния най-малко данни, с цел да получим инфлация на някакво районно равнище, ние ще можем да произведем данни за всички райони.

Но за момента сме се съсредоточили в посока създаването на флаш инфлацията, за която ще имаме ангажимент след приемането на страната в еврозоната, а едвам по-късно ще се работи по пресмятане на районна инфлация.

Докъде стига надграждането на ЕСТИ с спомагателни модули, един от които е за приемане на повече данни за задграничните туристи. Имаше концепция като част от напъните за възстановяване на данните за вътрешния туризъм, в това число еднодневните и уикенд пътувания, да се търси и опция за потребление на спомагателни източници на информация - от Агенция " Пътна инфраструктура " и мобилните оператори – на какъв стадий е тя? Докъде стигна уеднаквяването на методологията на Национален статистически институт и ЕСТИ за отчитане броя на леглата и нощувките, както и на броя на местата за настаняване. Кога ще стане действителност проучване на цените на нощувките в български хотели, да вземем за пример посредством платформи като " Букинг ". Като цяло, след модернизацията, с какви данни в туризма ще разполага страната?

Единната система за туристическа информация се поддържа от Министерство на туризма. Това надграждане, за което има планове от дълго време, стартира да се случва. Вече има основана междуведомствена работна група, която да създаде методика. Надявам се да стане скоро, тъй като в действителност има потребност от по-точни и навременни данни за туристическия отрасъл.

Но както знаете, в края на предходната година Европейският парламент промени Регламент 223 – който се отнася за статистиката. Според него статистиките към този момент ще могат да употребяват данни от частни държатели. Ние към този момент водим диалози с мобилните оператори да ни дават информация за придвижването на мобилните телефони. Така ще получим най-точни данни за туристическите пътувания. Дори за еднодневни пътувания до обособени обитаеми места. Отделно имахме и диалог с АПИ за опциите за потребление на данните от ТОЛ системите за статистически цели.

И това е новият метод за произвеждане на статистика – да се употребяват данни, които към този момент са събрани от някого.

Участва ли изкуственият разсъдък в обработката на данни за статистически проучвания, в случай че да - за кои, и може ли да кажете дали изкуственият разсъдък ще размени работата на специалистите в статистиката?

Изкуственият разсъдък има все по-голямо приложение в статистиката, в активността на национални статистически институти в Европа и света. Важно е да се разбере вярно неговата роля в работата на статистическите офиси – изкуственият разсъдък не замества обичайна статистика, а я добавя и усъвършенства, като разрешава по-бързо, по-точно и по-гъвкаво добиване на информация от огромни масиви от данни. В този смисъл и ние не оставаме по-назад с потреблението на изкуствен интелект.

Изкуственият разсъдък е към този момент на всички места. Разбира се, и в статистиката стартира да се употребява, само че към момента не е в задоволителна степен " подготвен ". В доста от случаите, когато попитате изкуствения разсъдък за нещо, в случай че той няма отговор, той " халюцинира " т.е. измисля си отговор. Затова към момента би трябвало да се ревизират услугите на AI.

Например, все още ние използваме изкуствен интелект в цифровата библиотека на Национален статистически институт, като текстовете от нашите издания могат да бъдат превеждани на разнообразни езици. Така консуматори отвън страната могат да употребяват цифровите запаси на нашата библиотека без да знаят български език.

Знаете, че преди 1 месец ние изградихме напълно нов уебсайт на Национален статистически институт, който е с напълно нов дизайн, потребителски насочен и отговарящ на актуалните стандарти. Може би идната стъпка ще бъде да помислим за чатбот на уеб страницата, който да е основан на изкуствен интелект. Така още по-достъпно ще бъде намирането на всякаква статистическа информация от потребителите.

Друг огромен капацитет има във визуализацията на данните посредством потреблението на изкуствен интелект. Така могат да бъдат основани нови и забавни инфографики, посредством които да се показват данните.

Смятам, че е значимо да се поставят старания в региона на изкуствения разсъдък, тъй като там е бъдещето.