Председателят на Европейския съвет Антониу Коща се опита да успокои

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща се опита да успокои страните кандидатки за участие в Европейски Съюз от Западните Балкани, като съобщи, че бъдещата непоклатимост и разцвет на континента зависят от разширението на блока.

В изказване преди визитата си в района Коща даде обещание, че Европейски Съюз е решен да възобнови процеса на присъединение, който в последно време е в застой, частично заради съмненията на страните членки.

В извънредно изявление за " Евронюз " Коща прикани също по този начин страните кандидатки да се ангажират с промени.

В центъра на задачата му в Западните Балкани е нуждата Брюксел да не загуби стратегическия си надзор над този основен район.

„ Нападението на Русия над Украйна форсира процеса на присъединение на Украйна и Молдова, тъй че не е заслужено страните от Западните Балкани да бъдат изпреварени от Украйна и Молдова, а това ще ги подтикне да ускорят промените “, сподели той в навечерието на дипломатическата си обиколка в шестте страни от Западните Балкани.

Първата спирка на ръководителя на Европейския съвет ще бъде Сърбия, страна, която от няколко месеца е в политическа рецесия.

Същия ден Коща ще посети и Босна и Херцеговина, а на 14 май ще се срещне с държавните и държавни ръководители на Черна гора и Косово.

На идващия ден той ще посети Северна Македония. Последна спирка ще бъде Албания, където на 16 май в Тирана ще взе участие в срещата на върха на Европейската политическа общественост (ЕПО).

Европейската сигурност в центъра на вниманието на Европейски Съюз

ЕПО е междуправителствен конгрес за политическа тактика, който сплотява над четиридесет европейски страни и беше основан през 2022 година след съветската инвазия в Украйна.

Разширяването на Европейски Съюз в Западните Балкани ще бъде измежду целите на срещата на върха заради възходящата неустойчивост в района.

Лидерите на страните членки на Европейски Съюз се притесняват, че външни сили откриват своето наличие в район, който е неразделна част от Европа.

„ От страна на Европейския съвет има необятен политически консенсус, че разширението е най-важната геополитическа инвестиция, която може да бъде направена за стабилността, мира и просперитета на цяла Европа, в това число страните от Западните Балкани “, съобщи Коща.

Председателят на Европейския съвет означи, че „ страните от Европейски Съюз и Западните Балкани споделят обща визия, защото принадлежат към европейското семейство “.

„ Ето за какво би трябвало да работим, с цел да могат те да се причислят публично към това семейство, в границите на Европейския съюз “, добави той.

Сърбия – основна страна?

Политическата рецесия в Сърбия е източник на угриженост както за Европейски Съюз, по този начин и за НАТО.

Сръбският президент Александър Вучич беше единственият водач от страна кандидатка за участие в Европейски Съюз, който взе участие в честванията на Втората международна война в Москва на 9 май. Единственият водач на страна членка, който присъстваше, беше словашкият министър председател Роберт Фицо.

Вучич и Фицо по този метод нарушиха протеста на честванията, натрапен против Кремъл от западните страни. По същия метод Сърбия в никакъв случай не се причисли към глобите против Русия, наложени от Европейски Съюз след нахлуването в Украйна.

За доста сърби тяхната страна, която по това време беше част от Югославия, е задължена на Съветския съюз за освобождението си от Червената войска през 1945 година Присъствието на Вучич на тържествата в Москва не беше безусловно знак за поддръжката му за идеята на Кремъл във войната в Украйна.

Правителството на президента Вучич е разтърсено от месеци наред от демонстрации в Белград и други градове в страната. Протестиращите упрекват режима му в корупция и ограничение на политическите и медийните свободи.

Миналата седмица Европейският парламент се застъпи за идеята на студентските стачкуващи в Сърбия.

В Страсбург политиците от Европейски Съюз утвърдиха с огромно болшинство необвързващ отчет за Сърбия, направен от хърватския социалист Тонино Пикула. Според евродепутатите, макар прочут стопански прогрес, Белград към момента има дефекти във връзка с вътрешния политически разговор, върховенството на закона и битката с корупцията.

По време на работна среща с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предишния месец, Вучич „ беше доста явен във връзка с образуването на ново държавно управление и одобряването на три съществени промени: изборния закон, свободата на пресата и битката с корупцията “, съобщи Коща.

Председателят на Европейския съвет акцентира, че „ разширението е на първо място развой на вътрешни промени “.

Коментирайки наличието на Вучич в Москва и политическите напрежения в Сърбия, Коща съобщи, че едно от изискванията за присъединение е общата външна политика сред Европейски Съюз и бъдещите страни членки.

Той добави обаче: „ На 9 май в Москва отпразнувахме събитие от предишното. Бъдещето на Сърбия е в Европа. “

Какъв е графикът за присъединение към Европейски Съюз?

Европейските институции постоянно показват 2030 година като целева дата за първите присъединения към Европейски Съюз, по-специално на Албания, Черна гора и Сърбия. В момента обаче Брюксел приказва единствено за Албания и Черна гора.

„ Нямам избрана дата. Защо 2030 година? И за какво не по-рано? Присъединяването е развой, учреден на заслуги. Ако страните проведат промените, те биха могли да се причислят даже преди 2030 година Но точно заслугите могат да се трансформират. Албания и Черна гора са очевидно по-напреднали от другите страни “, сподели още Коща.

Въпреки това войната на Русия в Украйна докара до обновяване на напрежението в Западните Балкани, изключително по отношение на напрежението в Босна и сред Сърбия и Косово.

„ Не знам по-добър тласък за превъзмогване на към момента нерешените спорове от тази може би неповторима опция, каквато е участието в Европейския съюз. Това е най-хубавото изискване, което можем да предложим на страните от Западните Балкани – опция за разцвет, която те мъчно биха намерили другаде “, съобщи Коща.

Според многочислени изследвания на публичното мнение, болшинството от сърбите са изгубили интерес към Европейски Съюз заради съмненията на блока във връзка с разширението.

„ Най-важното е да се разбере смисъла на Европейския съюз. Миналата седмица отбелязахме 75-ата годишнина от Декларацията на Шуман, която бе първата стъпка към днешния Съюз “, означи още Коща.

„ Това, което в действителност построи Европейски Съюз, беше волята да се преодолеят раните на историята “, заключи той. | БГНЕС