Падането на мониторинга върху България още виси в несигурност
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер към момента има време да извърши обещанието си за отпадането на наблюдението в региона на правораздаването и битката с корупцията в България
© Юлия Лазарова Отпадането на Механизма за съдействие и инспекция – наблюдението на Европейската комисия върху правосъдната промяна и битката с корупцията в България, към момента тъне в неустановеност. " Страните членки към момента учат последния отчет на Европейската комисия по МСП и към момента е рано за умозаключение ". Това съобщи за " Капитал " посланик от една от страните, настроена скептично към рухването на мониторинга за България.
В сряда следобяд дипломатите от 27-те страни членки още веднъж обсъждаха на техническо съвещание каква да бъде тяхната позиция по предлагането на Европейска комисия за преустановяване на механизма върху България. Това е второто съвещание по тематиката, откакто преди две седмици сред осем и 11 страни показаха песимизъм към опцията България да " изкласи " от МСП.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Очакванията са, че до 19 ноември, когато е идващото съвещание на външните министри на страните членки, надлежно - първата опция страните членки да одобрят публично умозаключение, няма да бъде реализиран компромис на техническо равнище.
Наблюдението беше наложено над България и Румъния при присъединението им към Европейски Съюз и продължава към този момент 13 години. Официално декларираната му цел е да помогне на двете страни да изпълнят минималните стандарти в региона на независимостта и успеваемостта на правосъдната система, както и доведат до " професионални следствия на корупцията на високо ниво ".
На 22 октомври Европейска комисия заключи, че София е изпълнила всички заложени през 2007 година критерии, до момента в който за Букурещ мнението беше, че към момента не е реализиран задоволителен напредък. Въпреки това, водената от Жан-Клод Юнкер институция отхвърли да вземе дефинитивно решение за отпадането на механизма за България, като избра да изиска мнението на страните членки и на Европейския парламент.
Тази седмица в границите на два дни такава опция имат както 27-те, по този начин и Европейският парламент. Днес по здрач Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи на европарламента също стартира разискване на отчетите за България и Румъния по МСП, като депутати допускат, че в идващите седмици може да се стигне и до спор в пленарната зала.
Кой е против?
Срещу отпадането на мониторинга за България е група от 10 страни, само че, по думите на посланик от една от тях, същинските съперници са страните, " които в последно време имаха проблем с разширението на Европейски Съюз ", т.е. Франция, Дания и Холандия. Трите страни бяха против поканата към Албания за започване на договаряния за участие, а Париж наложи несъгласие на поканата към Северна Македония. Останалите шест или седем страни са подготвени на компромис " против спомагателни защитни ограничения ".
Според посланик, взел участие на срещата в сряда, болшинството страни поддържат прекратяването на МСП, само че е забележителен и броят на тези, които са срещу, а това ще попречи на 27-те да излязат с общо умозаключение.
Дипломатите ще имат още една среща няколко дни и в случай че на нея не се стигне да консенсус, евентуално въпросът ще се повдигне за решение на политическо равнище - от посланиците на страните членки в Брюксел.
Ами в случай че няма решение?
По принцип нито Съветът на Европейски Съюз (т.е. страните членки), нито Европейският парламент може да вземе обвързващо решение, защото преценката за оставането или отпадането на Механизма за съдействие и инспекция е в ръцете на Европейската комисия. Въпреки това Европейска комисия няма по какъв начин да не се вслуша в мнението на страните членки и евродепутатите.
По-интересно е какво се случва, в случай че страните членки не реализиран компромис и надлежно нямат изводи. Тогава Европейска комисия ще би трябвало да вземе решението сама, което на доктрина облагодетелства българското държавно управление, изключително в случай че встъпването на новия състав на Европейска комисия се забави още. Лично сегашният ръководител Жан-Клод Юнкер пое ангажимент още през 2014 година наблюдението да отпадне до края на мандата на тази комисия, тъй че в този момент, базирайки се на спорното мнение на страните членки, Европейска комисия може да излезе със умозаключение за отпадане на МСП.
Освен това, откакто към този момент има умозаключение, че България извършва всички критерии, даже и да има решение за продължение на МСП, не е ясно какво тъкмо ще проучва един нов отчет. Другояче казано, Европейска комисия няма доста претекстове да желае оставането на наблюдението над България.
© Юлия Лазарова Отпадането на Механизма за съдействие и инспекция – наблюдението на Европейската комисия върху правосъдната промяна и битката с корупцията в България, към момента тъне в неустановеност. " Страните членки към момента учат последния отчет на Европейската комисия по МСП и към момента е рано за умозаключение ". Това съобщи за " Капитал " посланик от една от страните, настроена скептично към рухването на мониторинга за България.
В сряда следобяд дипломатите от 27-те страни членки още веднъж обсъждаха на техническо съвещание каква да бъде тяхната позиция по предлагането на Европейска комисия за преустановяване на механизма върху България. Това е второто съвещание по тематиката, откакто преди две седмици сред осем и 11 страни показаха песимизъм към опцията България да " изкласи " от МСП.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Очакванията са, че до 19 ноември, когато е идващото съвещание на външните министри на страните членки, надлежно - първата опция страните членки да одобрят публично умозаключение, няма да бъде реализиран компромис на техническо равнище.
Наблюдението беше наложено над България и Румъния при присъединението им към Европейски Съюз и продължава към този момент 13 години. Официално декларираната му цел е да помогне на двете страни да изпълнят минималните стандарти в региона на независимостта и успеваемостта на правосъдната система, както и доведат до " професионални следствия на корупцията на високо ниво ".
На 22 октомври Европейска комисия заключи, че София е изпълнила всички заложени през 2007 година критерии, до момента в който за Букурещ мнението беше, че към момента не е реализиран задоволителен напредък. Въпреки това, водената от Жан-Клод Юнкер институция отхвърли да вземе дефинитивно решение за отпадането на механизма за България, като избра да изиска мнението на страните членки и на Европейския парламент.
Тази седмица в границите на два дни такава опция имат както 27-те, по този начин и Европейският парламент. Днес по здрач Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи на европарламента също стартира разискване на отчетите за България и Румъния по МСП, като депутати допускат, че в идващите седмици може да се стигне и до спор в пленарната зала.
Кой е против?
Срещу отпадането на мониторинга за България е група от 10 страни, само че, по думите на посланик от една от тях, същинските съперници са страните, " които в последно време имаха проблем с разширението на Европейски Съюз ", т.е. Франция, Дания и Холандия. Трите страни бяха против поканата към Албания за започване на договаряния за участие, а Париж наложи несъгласие на поканата към Северна Македония. Останалите шест или седем страни са подготвени на компромис " против спомагателни защитни ограничения ".
Според посланик, взел участие на срещата в сряда, болшинството страни поддържат прекратяването на МСП, само че е забележителен и броят на тези, които са срещу, а това ще попречи на 27-те да излязат с общо умозаключение.
Дипломатите ще имат още една среща няколко дни и в случай че на нея не се стигне да консенсус, евентуално въпросът ще се повдигне за решение на политическо равнище - от посланиците на страните членки в Брюксел.
Ами в случай че няма решение?
По принцип нито Съветът на Европейски Съюз (т.е. страните членки), нито Европейският парламент може да вземе обвързващо решение, защото преценката за оставането или отпадането на Механизма за съдействие и инспекция е в ръцете на Европейската комисия. Въпреки това Европейска комисия няма по какъв начин да не се вслуша в мнението на страните членки и евродепутатите.
По-интересно е какво се случва, в случай че страните членки не реализиран компромис и надлежно нямат изводи. Тогава Европейска комисия ще би трябвало да вземе решението сама, което на доктрина облагодетелства българското държавно управление, изключително в случай че встъпването на новия състав на Европейска комисия се забави още. Лично сегашният ръководител Жан-Клод Юнкер пое ангажимент още през 2014 година наблюдението да отпадне до края на мандата на тази комисия, тъй че в този момент, базирайки се на спорното мнение на страните членки, Европейска комисия може да излезе със умозаключение за отпадане на МСП.
Освен това, откакто към този момент има умозаключение, че България извършва всички критерии, даже и да има решение за продължение на МСП, не е ясно какво тъкмо ще проучва един нов отчет. Другояче казано, Европейска комисия няма доста претекстове да желае оставането на наблюдението над България.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ