Костадинова след игрите: Важното е да се направят точните анализи
Председателят на БОК Стефка Костадинова даде изявление за българските медии в Пекин. Ето какво показа международната рекорьдорка след края на зимните игри.
– Г-жо Костадинова, в Пекин приключват едни от най-странните и ексцентрични олимпийски игри в историята. Вие бяхте част от тях, по какъв начин усетихте олимпийската атмосфера по време на вашето посещаване?
– Първо да посочи, че домакините се бяха постарали да обезпечат съвършена организация в много сложна конюнктура. Една от най-мощните страни на света за повторно приема игрите, а Пекин стана първият град домакинствал и на лятна, и на зимна олимпиада. Опитът на локалните хора от Пекин2008 очевидно е оказал помощ при организирането на сегашната олимпиада, осен това част нещата от ден на ден се цифровизират и улесняват от технологиите, в това число езиковите бариери. Мнозина нарекоха игрите „ Зелената олимпиада “, като най-щадящата до момента природата. Наред със надпреварите и страстите около тях, зимните спортове откриха нови хоризонти, милиарди по целия свят се срещнаха с опциите на нови снежни райони в тази част на планетата. Чрез олимпиадата Китай подтиква извънредно амбициозна обществена стратегия да притегли над 300 милиона души към белите спортове, а това кореспондира с правилата и духа на олимпийските игри.
– Наистина ли противоепидемичните ограничения бяха толкоз ангажиращи и определящи всекидневието на всички по време на олимпиадата?
– Да, здравните ограничения, бяха доста прецизни, само че това бе единственият вероятен метод да се състоят олимпийските игри. Домакините към този момент имаха образеца на Япония с олимпиадата в Токио, а продължаващата пандемия наложи сходни прецизни ограничавания. Всички свързани с олимпиадата бяха изолирани в „ балон “, което ненапълно лиши чара на надпреварите, само че обезпечи опцията те да се състоят. Освен това, за разлика от Токио предишното лято, в този момент по трибуните имаше фенове, въпреки и единствено от Китай. Защото спортът без фенове е напълно друг и някак ощетен. Наистина не е прелестно всеки ден да те тестват за вируса, да вървиш непрестанно с маска, изключително в снежна конюнктура, да се храниш и тренираш изолирано, да спазваш драконовски условия и да си нонстоп измежду медицински чиновници. Здравните ограничения трансформираха визията на игрите, наличието на спортистите бе редуцирано и кратко, церемониите изменени, а регламентите съобразени. Най-важното обаче е на разположение – младежите от цялостен свята се събраха за своята поредна олимпийска среща. Макар и в необикновена конюнктура те излъчиха най-хубавите измежду най-хубавите. С което, в един доста сложен и внимателен за човечеството миг, МОК и националните олимпийски комитет извършиха своята задача, предоставена им преди близо 130 години от основателите на модерните олимпиади.
– Как оценявате българското показване на олимпиадата в Пекин?
– Първо желая да поздравя още веднъж Алберт Попов – най-добре представилият се българин на тази олимпиада. Невероятен гений, неповторимо добър скиор, добавил към този момент доста класа. С 9-ото си място на олимпийския слалом той потвърди, че е международна звезда в един от най-популярните и следени спортове. Виждаме каква убеденост към този момент има Алберт, израстването е удивително, аз се удивлявам на неговото неизменност в резултатите. На 24 години бъдещето и триумфите са пред него. Радослав Янков също записа влиятелно показване, изключително след интервенцията, която обърка подготовката му. Заедно с Владимир Зографски те към този момент над 10 години са непроменяемо измежду международния хайлайф надлежно в сноуборда и в ски-скока. Генерално видяно, след последния наш орден на Раданова в Торино 2006, на четвърта поредна олимпиада приключваме с най-хубаво класиране в Топ 10, само че отвън оценките. Близо сме, само че не и на подиума. Знам, какъв брой е мъчно в зимните спортове да се състезаваме с страни – колоси в белите дисциплини, притежаващи доста повече бази, запас и средства. За това би трябвало да благодарим на тези наши момчета, които в неравни условия на подготовка са равни с най-хубавите. Благодарност и за треньорите, хората от щабовете и за управлението на ски-федерацията, която е образец освен за израстване на състезателите, само че и за въвеждане на спортния маркетинг у нас. Може би е имало по-големи упованията в биатлона, само че съм уверена, че България ще си върне позициите, защото около опитния Владимир Илиев, Милена Тодорова и младият Благой Тодев загатнаха за огромен капацитет. За всички наши олимпийци, даже класирането за игрите през сложното решето на квалификациите, е един важен триумф. Четирима от тях – съвсем една трета – бяха дебютанти, под и към 20-годишна възраст. Нека не бъдем прекомерно сериозни, знам, че след прочувствения гърмеж в Токио, сигурно в този момент упованията са били немалки. Важното е незабавно да се създадат точните разбори, бързо да се откри къде и какво можем да подобрим с съществена цел медали за идващите игри в Милано-Кортина 2026.
– Вярвате ли, че за четири години България може да приготви медалист за идната олимпиада?
– Защо не. Аз съм безвъзвратен оптимист. Помните какво се случи в Токио и по какъв начин макар отрицателните намеци на изпроводяк, българите записаха невероятни триумфи в японската столица. Преди това мнозина бяха зачеркнали българския спорт. Радо Янков разгласи, че остава за още 4 години, към този момент с доста опит и преодолял болката в кръста. Влади Зографски също ще може да разкрие още капацитет. А Алберт и Камен ще бъдат все по-бързи и класни, при тях израстването е с дни, а са едвам на 24 години. Дебютантите младежи през днешния ден, след 4 години ще са доста по-класни и към този момент с опита от докосването да игрите. Убедена съм, че в биатлона ще трансформират нещата, там имат доста запаси и запас, експерти построили през годините водещи школи, федерацията има огромни упоритости и там сигурно няма да оставят нещата по този начин.
– Сега непрестанно се приказва за държавна политика в спорта. Смятате ли, че това ще спомогне да имаме повече триумфи и в зимните спортове?
– Нека сме наясно – ние сме дребна страна, с незначителен капацитет в спорта, само че със мощен дух и велики първенци. Обаче единствено с възторг, себераздаване и упоритост не постоянно се получава. На това приписвам тези пикове и спадове в представянето ни на олимпийски игри. За да има повече като Дафовска, Раданова, Никулчина, Лебанов, Попангелов и другите, с цел да са триумфите ни трайни и постоянни – следва да се влага доста повече в спортната инфраструктура и в човешкия капитал. Сега имаме наличие в международния хайлайф без да имаме условия за подготовка – а това не е обикновено, това е отвън логиката. Нужна е по-мощна държавна поддръжка в спорта и по-специално в клубовете, повече средства за треньорите по места, откъдето стартира всичко. Важно е също ски-курортите Боровец, Банско, Пампорово и повече общини да се ангажират и приобщят към олимпийската ни задача. Много ще помогне отварянето на Витоша за децата и спорта – извънредно време е да се приключи тази обърканост с благосъстоянието на София. Необходими са повече стратегии с младите в зимни спортове – сходни на „ Научи се да караш ски ”, повече семейства на международни и европейски купи и шампионати, това е скъп опит, допиране до най-хубавото в света за състезатели, уредници и фенове. Много значимо е да използваме мощния и натурален интерес на децата към зимните спортове, което има – с изключение на чисто състезателен, и доста мощен обществен резултат.
– Игрите в Пекин бяха придружени от доста геополитика, разногласия и драми, които като че ли на моменти изместваха спортните събития на заден план…
– Олимпиадите са доста примамливи за всеки, който търси световна популярност и желае посредством тях да реализира задачата си. Днес като че ли нещата зад кулисите се разясняват и отразяват повече от ставащото по пистите, и терените. Апетитите са големи, само че аз споделям мнението на президента на МОК Томас Бах, че спортът не трябва да се политизира, той е предназначен да сплотява нациите, а не да ги разединява, което е и един от главните олимпийски правила. Игрите в Пекин бяха първото световно събитие, което се състоя по проект след експлоадирането на пандемията. Светът сега минава турбулентен стадий от развиването си и тъкмо олимпиадите със своите светли идеали и правила носят убеденост и вяра на цялото човечество в тези сложни времена. Младите хора, обединени в своите разлики, са призвани посредством срещите си в спорта да покажат, че дружно можем да преодолеем несгодите и да вървим към разцвет. Пекин2022 сподели това.
– Г-жо Костадинова, в Пекин приключват едни от най-странните и ексцентрични олимпийски игри в историята. Вие бяхте част от тях, по какъв начин усетихте олимпийската атмосфера по време на вашето посещаване?
– Първо да посочи, че домакините се бяха постарали да обезпечат съвършена организация в много сложна конюнктура. Една от най-мощните страни на света за повторно приема игрите, а Пекин стана първият град домакинствал и на лятна, и на зимна олимпиада. Опитът на локалните хора от Пекин2008 очевидно е оказал помощ при организирането на сегашната олимпиада, осен това част нещата от ден на ден се цифровизират и улесняват от технологиите, в това число езиковите бариери. Мнозина нарекоха игрите „ Зелената олимпиада “, като най-щадящата до момента природата. Наред със надпреварите и страстите около тях, зимните спортове откриха нови хоризонти, милиарди по целия свят се срещнаха с опциите на нови снежни райони в тази част на планетата. Чрез олимпиадата Китай подтиква извънредно амбициозна обществена стратегия да притегли над 300 милиона души към белите спортове, а това кореспондира с правилата и духа на олимпийските игри.
– Наистина ли противоепидемичните ограничения бяха толкоз ангажиращи и определящи всекидневието на всички по време на олимпиадата?
– Да, здравните ограничения, бяха доста прецизни, само че това бе единственият вероятен метод да се състоят олимпийските игри. Домакините към този момент имаха образеца на Япония с олимпиадата в Токио, а продължаващата пандемия наложи сходни прецизни ограничавания. Всички свързани с олимпиадата бяха изолирани в „ балон “, което ненапълно лиши чара на надпреварите, само че обезпечи опцията те да се състоят. Освен това, за разлика от Токио предишното лято, в този момент по трибуните имаше фенове, въпреки и единствено от Китай. Защото спортът без фенове е напълно друг и някак ощетен. Наистина не е прелестно всеки ден да те тестват за вируса, да вървиш непрестанно с маска, изключително в снежна конюнктура, да се храниш и тренираш изолирано, да спазваш драконовски условия и да си нонстоп измежду медицински чиновници. Здравните ограничения трансформираха визията на игрите, наличието на спортистите бе редуцирано и кратко, церемониите изменени, а регламентите съобразени. Най-важното обаче е на разположение – младежите от цялостен свята се събраха за своята поредна олимпийска среща. Макар и в необикновена конюнктура те излъчиха най-хубавите измежду най-хубавите. С което, в един доста сложен и внимателен за човечеството миг, МОК и националните олимпийски комитет извършиха своята задача, предоставена им преди близо 130 години от основателите на модерните олимпиади.
– Как оценявате българското показване на олимпиадата в Пекин?
– Първо желая да поздравя още веднъж Алберт Попов – най-добре представилият се българин на тази олимпиада. Невероятен гений, неповторимо добър скиор, добавил към този момент доста класа. С 9-ото си място на олимпийския слалом той потвърди, че е международна звезда в един от най-популярните и следени спортове. Виждаме каква убеденост към този момент има Алберт, израстването е удивително, аз се удивлявам на неговото неизменност в резултатите. На 24 години бъдещето и триумфите са пред него. Радослав Янков също записа влиятелно показване, изключително след интервенцията, която обърка подготовката му. Заедно с Владимир Зографски те към този момент над 10 години са непроменяемо измежду международния хайлайф надлежно в сноуборда и в ски-скока. Генерално видяно, след последния наш орден на Раданова в Торино 2006, на четвърта поредна олимпиада приключваме с най-хубаво класиране в Топ 10, само че отвън оценките. Близо сме, само че не и на подиума. Знам, какъв брой е мъчно в зимните спортове да се състезаваме с страни – колоси в белите дисциплини, притежаващи доста повече бази, запас и средства. За това би трябвало да благодарим на тези наши момчета, които в неравни условия на подготовка са равни с най-хубавите. Благодарност и за треньорите, хората от щабовете и за управлението на ски-федерацията, която е образец освен за израстване на състезателите, само че и за въвеждане на спортния маркетинг у нас. Може би е имало по-големи упованията в биатлона, само че съм уверена, че България ще си върне позициите, защото около опитния Владимир Илиев, Милена Тодорова и младият Благой Тодев загатнаха за огромен капацитет. За всички наши олимпийци, даже класирането за игрите през сложното решето на квалификациите, е един важен триумф. Четирима от тях – съвсем една трета – бяха дебютанти, под и към 20-годишна възраст. Нека не бъдем прекомерно сериозни, знам, че след прочувствения гърмеж в Токио, сигурно в този момент упованията са били немалки. Важното е незабавно да се създадат точните разбори, бързо да се откри къде и какво можем да подобрим с съществена цел медали за идващите игри в Милано-Кортина 2026.
– Вярвате ли, че за четири години България може да приготви медалист за идната олимпиада?
– Защо не. Аз съм безвъзвратен оптимист. Помните какво се случи в Токио и по какъв начин макар отрицателните намеци на изпроводяк, българите записаха невероятни триумфи в японската столица. Преди това мнозина бяха зачеркнали българския спорт. Радо Янков разгласи, че остава за още 4 години, към този момент с доста опит и преодолял болката в кръста. Влади Зографски също ще може да разкрие още капацитет. А Алберт и Камен ще бъдат все по-бързи и класни, при тях израстването е с дни, а са едвам на 24 години. Дебютантите младежи през днешния ден, след 4 години ще са доста по-класни и към този момент с опита от докосването да игрите. Убедена съм, че в биатлона ще трансформират нещата, там имат доста запаси и запас, експерти построили през годините водещи школи, федерацията има огромни упоритости и там сигурно няма да оставят нещата по този начин.
– Сега непрестанно се приказва за държавна политика в спорта. Смятате ли, че това ще спомогне да имаме повече триумфи и в зимните спортове?
– Нека сме наясно – ние сме дребна страна, с незначителен капацитет в спорта, само че със мощен дух и велики първенци. Обаче единствено с възторг, себераздаване и упоритост не постоянно се получава. На това приписвам тези пикове и спадове в представянето ни на олимпийски игри. За да има повече като Дафовска, Раданова, Никулчина, Лебанов, Попангелов и другите, с цел да са триумфите ни трайни и постоянни – следва да се влага доста повече в спортната инфраструктура и в човешкия капитал. Сега имаме наличие в международния хайлайф без да имаме условия за подготовка – а това не е обикновено, това е отвън логиката. Нужна е по-мощна държавна поддръжка в спорта и по-специално в клубовете, повече средства за треньорите по места, откъдето стартира всичко. Важно е също ски-курортите Боровец, Банско, Пампорово и повече общини да се ангажират и приобщят към олимпийската ни задача. Много ще помогне отварянето на Витоша за децата и спорта – извънредно време е да се приключи тази обърканост с благосъстоянието на София. Необходими са повече стратегии с младите в зимни спортове – сходни на „ Научи се да караш ски ”, повече семейства на международни и европейски купи и шампионати, това е скъп опит, допиране до най-хубавото в света за състезатели, уредници и фенове. Много значимо е да използваме мощния и натурален интерес на децата към зимните спортове, което има – с изключение на чисто състезателен, и доста мощен обществен резултат.
– Игрите в Пекин бяха придружени от доста геополитика, разногласия и драми, които като че ли на моменти изместваха спортните събития на заден план…
– Олимпиадите са доста примамливи за всеки, който търси световна популярност и желае посредством тях да реализира задачата си. Днес като че ли нещата зад кулисите се разясняват и отразяват повече от ставащото по пистите, и терените. Апетитите са големи, само че аз споделям мнението на президента на МОК Томас Бах, че спортът не трябва да се политизира, той е предназначен да сплотява нациите, а не да ги разединява, което е и един от главните олимпийски правила. Игрите в Пекин бяха първото световно събитие, което се състоя по проект след експлоадирането на пандемията. Светът сега минава турбулентен стадий от развиването си и тъкмо олимпиадите със своите светли идеали и правила носят убеденост и вяра на цялото човечество в тези сложни времена. Младите хора, обединени в своите разлики, са призвани посредством срещите си в спорта да покажат, че дружно можем да преодолеем несгодите и да вървим към разцвет. Пекин2022 сподели това.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ