Д-р Маджаров: Мнозинството болнични директори са добросъвестни и компетентни, принципалът трябва да вземе мерки за тези, които не са
Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров пред Zdrave.net
Д-р Маджаров, здравният министър проф. Хинков споделя, че има феодализация в лечебните заведения, а Вие казвате в изявление, че шефовете на някои държавни лечебни заведения са като микрофеодали. Феодали ли са болничните шефове?
Категорично желая да заявя, че не всички болнични шефове се държат като феодали и в никакъв случай не съм твърдял сходно нещо. Огромната част от тях, макар компликациите и недофинансирането на системата, съумяват да се оправят, сигнализират за нередности, в случай че има такива, и си правят работата.
Нередностите в дейностите на някои шефове и шефове на лечебни заведения не трябва да се генерализира. Не би трябвало това да се трансформира в съображение за „ лов на вещици ", съпроводено с непрекъснатото издание и обявяване на възнагражденията на болничните шефове. Истината е, че множеството от тях получават по-ниски хонорари от положителните и търсени лекари в лечебните заведения.
Ако някой е разрешил, било то законодател или нормотворец, да се стигне до обилни разлики в заплащането сред чиновниците в дадена болница и ръководителят й, би трябвало незабавно да се създадат нужните промени, тъй като това хвърля сянка върху всички останали, които си правят работата добросъвестно. Не всеки би се справил да менажира сполучливо лечебно заведение в миг, в който са на разположение: дефицит на средства, условие за повишение на заплатите и наред с това непрестанни упреци и офанзиви в публичното пространство. Има опит за изместване на казуса в бранша. Не бива да се заблуждаваме, че тези злободневни тематики, са най-големият проблем на системата. Те на практика са решими в границите на пълномощията на Министерството и не постановат тежки законодателни промени.
Какъв е съгласно Вас същинския проблем?
Според мен казусът е, че за разлика от други европейски страни, у нас средствата за лекарствени артикули, като част от общите разноски, заплащани от Касата, годишно се усилват. С останалата част от средствата на здравноосигурените жители някак си се опитваме да покрием всичко друго в системата: и заплатите, и разноските за пациентите, и първична помощ, и профилирана помощ, и проучванията. Основният проблем съгласно мен се корени точно в метода на образуване на бюджета на Касата и запазването на тази наклонност.
Казвате, че делът от разноските на НЗОК за медикаменти е най-голям у нас спрямо останалите страни от Европейски Съюз, само че в това време точно за медикаменти е най-голямото доплащане в системата от страна на пациента. Да напомним, че доплащането е близо 50% от разноските за опазване на здравето.
Пациентите доплащат най-много за генерични лекарства, които се употребяват най-вече за лекуване на хронични неинфекциозни болести. Факт е, че в България най-голямото доплащане у нас е точно за медикаменти. Това значи, че има нещо сбъркано в лекарствената политика. Някой получава прекомерно огромен дял и това за сметка на пациентите и на останалите участници в бранша. В България се приказва за генерично заменяне единствено тогава, когато става въпрос за медикаменти, заплащани от пациентите. Никой обаче не желае и да чуе за генерично заменяне за медикаментите, заплащани от НЗОК, т.е. Касата да има най-вече прогенерична политика. Такава се предлага единствено за медикаментите на свободна продажба.
Да Ви върна обаче още веднъж към проблема със заплатите на болничните шефове. Има фрапантни случаи като този с шефа на „ Майчин дом ". Там се вижда и друга, присъща за част от огромните държавни лечебни заведения наклонност – че шефът самичък си дефинира какъв брой да му е заплатата, да взима % от всяко заплащане за „ избор на екип ", за съвещания, за прегледи, да е единствения, който има право да работи с високо профилираната инсталация на болничното заведение, да получава отчисление от всички контракти за наем и така нататък Какъв е метода за справяне с тази неправда?
Ще отговоря кардинално, а не за съответния случай, който посочвате. Някои болнични шефове, само че изрично това не се отнася за всички, не схващат контракта за ръководство като условие за положително стопанисване и управление на сдружението или пък считат, че в случай че сдружението има положителни резултати то няма значение какво се случва в него. Задължение е на принципалът - на Министерство на здравеопазването, да следи тези процеси. Искам обаче още веднъж да подчертая, че болшинството от болничните шефове получават възнагражденията си в сходство с нормативната уредба. Смятам, че разпоредбите за ръководство и възнагражденията на шефовете би трябвало да са ясно написани, с цел да не се позволяват тълкования. Те хвърлят леке върху всички. Дали министърът ще каже, че са феодали, дали аз ще кажа, че се основава чувството, че те са такива, с цел да се трансферира казусът от болната глава на хубавичко, няма никакво значение, тъй като това хвърля леке върху всички положителни управленци.
Проблемът с недобросъвестните шефове обаче по никакъв начин не е дребен, тъй като въпреки и да са единични случаи, нуждата от това да си в положителни персонални връзки с тях, е главната причина младите лекари да не виждат опция за развиване у нас.
Личните връзки, както вие ги наричате, за жалост са доста публикувани у нас. Те не са единствено сред шефове и лекари, сред началниците на отделения и медицинския екип в отделението, само че и във всички области на живота у нас. Това е тип народопсихология – в случай че е наш човек е добре, в случай че – не е, не става. Това ни пречи, когато вкарваме състезания, правила или други европейски практики.
Защо има противодействие от част от общинските и част от частните лечебни заведения против написаното в НРД условие за минимално възнаграждение на медицинските експерти?
Началните заплати, заложени в Колективния трудов контракт (КТД) в бранш „ Здравеопазване " станаха част и от НРД, тъй като депутатите гласоподаваха това условие в Закона за здравното обезпечаване.
Вместо КТД, те биха могли да употребяват разнообразни механизми като посочат да вземем за пример съответна сума или съответствие към междинната заплата за страната. Каквато и да е формулата, по която се пресмята факт е, че за първи път се залага минимална низък предел на труда на медиците. Проблемът действително е, че огромна част от болничната система е изостанала в заплащането с 30 даже 40%. В подобен случай съгласно мен е редно критиците на условието за гарантиране на минималните хонорари да обяснят на болничния личен състав и на обществото какви са разноските, приходите и опциите на болничното заведение. Дори да бъде отстранено това условие от НРД, не трябва да забравяме че има натурален пазар на труда. Колегите лекари и медицинските експерти не са благосъстоятелност на никого и те ще отидат да работят там, където им се оферират по-добри условия и възнаграждение.
Няма ли да се наложи да се помогне на някои лечебни заведения?
На регионалните лечебни заведения, на които са вменени редица изключителни отговорности, както и на някои общински, които са единствени в региона, може би ще би трябвало да се помогне. Държавата би трябвало да направи преоценка кои лечебни заведения са стратегически и кои би трябвало да се подкрепят.
Смятате ли, че в случай че пациентите знаят своите отговорности в Спешните отделения, това би понижило експанзията против медиците, каквато беше проявена и в „ Пирогов " от консултант на министър?
Нееднократно сме казвали, че на всички места където се приказва за права, би трябвало да се приказва и за отговорности, както на лекаря, по този начин и на пациента. Има лечебни заведения, в които има вътрешни правила за държание и на лекари, и на личен състав и на пациенти, сложени на видно място. Липсата им на равнище закон обаче оставя неспазването им без последствия. И още нещо: доста постоянно при експанзия, даже физическа, следим оправданието, че околните на пациента били обезпокоени или афектирани. Тази нишка би трябвало да бъде прекратена. Когато сложиш себе си или близкия си над останалите заболели, застрашаваш тяхното здраве. Когато пък става въпрос за обществена персона или някой с власт, то този човек би трябвало да е образец за обществото, а държанието му почтено. Само поради поста, който заемаш в такава обстановка, даже и да си прав, би трябвало да се извиниш и да си замълчиш. Не е нужно да търсиш закрилата на институцията, в която работиш. Най-малкото, тъй като лечебното заведение ти е помогнало. Ако някой е решил да се занимава с политика, би трябвало да е водач и да знае, че отговорностите му пред обществото са доста по-големи спрямо тези, на елементарните жители.
Д-р Маджаров, здравният министър проф. Хинков споделя, че има феодализация в лечебните заведения, а Вие казвате в изявление, че шефовете на някои държавни лечебни заведения са като микрофеодали. Феодали ли са болничните шефове?
Категорично желая да заявя, че не всички болнични шефове се държат като феодали и в никакъв случай не съм твърдял сходно нещо. Огромната част от тях, макар компликациите и недофинансирането на системата, съумяват да се оправят, сигнализират за нередности, в случай че има такива, и си правят работата.
Нередностите в дейностите на някои шефове и шефове на лечебни заведения не трябва да се генерализира. Не би трябвало това да се трансформира в съображение за „ лов на вещици ", съпроводено с непрекъснатото издание и обявяване на възнагражденията на болничните шефове. Истината е, че множеството от тях получават по-ниски хонорари от положителните и търсени лекари в лечебните заведения.
Ако някой е разрешил, било то законодател или нормотворец, да се стигне до обилни разлики в заплащането сред чиновниците в дадена болница и ръководителят й, би трябвало незабавно да се създадат нужните промени, тъй като това хвърля сянка върху всички останали, които си правят работата добросъвестно. Не всеки би се справил да менажира сполучливо лечебно заведение в миг, в който са на разположение: дефицит на средства, условие за повишение на заплатите и наред с това непрестанни упреци и офанзиви в публичното пространство. Има опит за изместване на казуса в бранша. Не бива да се заблуждаваме, че тези злободневни тематики, са най-големият проблем на системата. Те на практика са решими в границите на пълномощията на Министерството и не постановат тежки законодателни промени.
Какъв е съгласно Вас същинския проблем?
Според мен казусът е, че за разлика от други европейски страни, у нас средствата за лекарствени артикули, като част от общите разноски, заплащани от Касата, годишно се усилват. С останалата част от средствата на здравноосигурените жители някак си се опитваме да покрием всичко друго в системата: и заплатите, и разноските за пациентите, и първична помощ, и профилирана помощ, и проучванията. Основният проблем съгласно мен се корени точно в метода на образуване на бюджета на Касата и запазването на тази наклонност.
Казвате, че делът от разноските на НЗОК за медикаменти е най-голям у нас спрямо останалите страни от Европейски Съюз, само че в това време точно за медикаменти е най-голямото доплащане в системата от страна на пациента. Да напомним, че доплащането е близо 50% от разноските за опазване на здравето.
Пациентите доплащат най-много за генерични лекарства, които се употребяват най-вече за лекуване на хронични неинфекциозни болести. Факт е, че в България най-голямото доплащане у нас е точно за медикаменти. Това значи, че има нещо сбъркано в лекарствената политика. Някой получава прекомерно огромен дял и това за сметка на пациентите и на останалите участници в бранша. В България се приказва за генерично заменяне единствено тогава, когато става въпрос за медикаменти, заплащани от пациентите. Никой обаче не желае и да чуе за генерично заменяне за медикаментите, заплащани от НЗОК, т.е. Касата да има най-вече прогенерична политика. Такава се предлага единствено за медикаментите на свободна продажба.
Да Ви върна обаче още веднъж към проблема със заплатите на болничните шефове. Има фрапантни случаи като този с шефа на „ Майчин дом ". Там се вижда и друга, присъща за част от огромните държавни лечебни заведения наклонност – че шефът самичък си дефинира какъв брой да му е заплатата, да взима % от всяко заплащане за „ избор на екип ", за съвещания, за прегледи, да е единствения, който има право да работи с високо профилираната инсталация на болничното заведение, да получава отчисление от всички контракти за наем и така нататък Какъв е метода за справяне с тази неправда?
Ще отговоря кардинално, а не за съответния случай, който посочвате. Някои болнични шефове, само че изрично това не се отнася за всички, не схващат контракта за ръководство като условие за положително стопанисване и управление на сдружението или пък считат, че в случай че сдружението има положителни резултати то няма значение какво се случва в него. Задължение е на принципалът - на Министерство на здравеопазването, да следи тези процеси. Искам обаче още веднъж да подчертая, че болшинството от болничните шефове получават възнагражденията си в сходство с нормативната уредба. Смятам, че разпоредбите за ръководство и възнагражденията на шефовете би трябвало да са ясно написани, с цел да не се позволяват тълкования. Те хвърлят леке върху всички. Дали министърът ще каже, че са феодали, дали аз ще кажа, че се основава чувството, че те са такива, с цел да се трансферира казусът от болната глава на хубавичко, няма никакво значение, тъй като това хвърля леке върху всички положителни управленци.
Проблемът с недобросъвестните шефове обаче по никакъв начин не е дребен, тъй като въпреки и да са единични случаи, нуждата от това да си в положителни персонални връзки с тях, е главната причина младите лекари да не виждат опция за развиване у нас.
Личните връзки, както вие ги наричате, за жалост са доста публикувани у нас. Те не са единствено сред шефове и лекари, сред началниците на отделения и медицинския екип в отделението, само че и във всички области на живота у нас. Това е тип народопсихология – в случай че е наш човек е добре, в случай че – не е, не става. Това ни пречи, когато вкарваме състезания, правила или други европейски практики.
Защо има противодействие от част от общинските и част от частните лечебни заведения против написаното в НРД условие за минимално възнаграждение на медицинските експерти?
Началните заплати, заложени в Колективния трудов контракт (КТД) в бранш „ Здравеопазване " станаха част и от НРД, тъй като депутатите гласоподаваха това условие в Закона за здравното обезпечаване.
Вместо КТД, те биха могли да употребяват разнообразни механизми като посочат да вземем за пример съответна сума или съответствие към междинната заплата за страната. Каквато и да е формулата, по която се пресмята факт е, че за първи път се залага минимална низък предел на труда на медиците. Проблемът действително е, че огромна част от болничната система е изостанала в заплащането с 30 даже 40%. В подобен случай съгласно мен е редно критиците на условието за гарантиране на минималните хонорари да обяснят на болничния личен състав и на обществото какви са разноските, приходите и опциите на болничното заведение. Дори да бъде отстранено това условие от НРД, не трябва да забравяме че има натурален пазар на труда. Колегите лекари и медицинските експерти не са благосъстоятелност на никого и те ще отидат да работят там, където им се оферират по-добри условия и възнаграждение.
Няма ли да се наложи да се помогне на някои лечебни заведения?
На регионалните лечебни заведения, на които са вменени редица изключителни отговорности, както и на някои общински, които са единствени в региона, може би ще би трябвало да се помогне. Държавата би трябвало да направи преоценка кои лечебни заведения са стратегически и кои би трябвало да се подкрепят.
Смятате ли, че в случай че пациентите знаят своите отговорности в Спешните отделения, това би понижило експанзията против медиците, каквато беше проявена и в „ Пирогов " от консултант на министър?
Нееднократно сме казвали, че на всички места където се приказва за права, би трябвало да се приказва и за отговорности, както на лекаря, по този начин и на пациента. Има лечебни заведения, в които има вътрешни правила за държание и на лекари, и на личен състав и на пациенти, сложени на видно място. Липсата им на равнище закон обаче оставя неспазването им без последствия. И още нещо: доста постоянно при експанзия, даже физическа, следим оправданието, че околните на пациента били обезпокоени или афектирани. Тази нишка би трябвало да бъде прекратена. Когато сложиш себе си или близкия си над останалите заболели, застрашаваш тяхното здраве. Когато пък става въпрос за обществена персона или някой с власт, то този човек би трябвало да е образец за обществото, а държанието му почтено. Само поради поста, който заемаш в такава обстановка, даже и да си прав, би трябвало да се извиниш и да си замълчиш. Не е нужно да търсиш закрилата на институцията, в която работиш. Най-малкото, тъй като лечебното заведение ти е помогнало. Ако някой е решил да се занимава с политика, би трябвало да е водач и да знае, че отговорностите му пред обществото са доста по-големи спрямо тези, на елементарните жители.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ