ИДЕС: Исканията на работодателите за вдигане прага за задължителен одит са без обосновка
Председателя на ИДЕС Васко Райчев (в средата) и неговите заместници Валя Йорданова и Велин Филипов считат, че има място за спор, само че това би трябвало да стане след деликатен обзор.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Данъчните промени за 2019 година бяха признати на първо четене в бюджетната комисия
Работодателските организации упорстват за нарастване на праговете, над които фирмите подлежат на наложителен одит
16 окт 2018
Бизнесът упорства за по-високи прагове за наложителен одит
Против се оповестиха дипломираните експерт-счетоводители с главен мотив изсветляване на финансовите потоци
23 сеп 2018 Насред разискването на данъчните закони тази година се промъкна и предложение на работодателските организации за увеличение на праговете, над които компаниите наложително подлежат на финансов одит. Сега изискването за това по закон е сдружението да надвишава два от следните три индикатора: балансова стойност на активите 2 млн. лева, чисти доходи от продажби 4 млн. лева и междинна бройка на личния състав 50 души. Искането е първите две стойности да се удвоят, както и да се отстрани наложителният одит за акционерни сдружения, както и за дъщерни сдружения на одитирана компания. Против тези хрумвания се разгласи Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС). По тематиката беседваме с управлението на браншовата организация на инспекторите - ръководителя на ИДЕС Васко Райчев и неговите заместници Валя Йорданова и Велин Филипов.
Според Вас какви ще бъдат в резюме негативите, в случай че се одобри предлагането на работодателските организации за повдигане на праговете за наложителен одит?
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Васко Райчев: Големият отрицателен резултат е загуба на бистрота. А по-конкретно, въз основата на статистическите данни, с които разполагаме в института, ще отпаднат към 10 хиляди одита. В стопанската система на България дребните и междинни предприятия доминират, а в случай че те стартират да разгласяват финансова информация, която не предстои на одит, значи, че тя ще бъде такава, каквато я показват мениджърите. Това е от голяма важност, тъй като тези компании имат връзки и с доста други участници в стопанския развой, които са консуматори на тази информация.
А за параленост с изключение на тези 10 хиляди какъв брой ще останат да се одитират?
Вербовъчна разработка: 5 хиляди В България се одитират 15 хиляди предприятия. Друг е въпросът каква част от стопанската система съставляват те. Изпратили сме искане до Национален статистически институт за да разберем. От другата страна са още 200-300, дори някои настояват 400 хиляди дейни, които не се одитират и в този момент.
Ако тази информация е толкоз значима, няма ли задоволителна мотивация самите банки, вложители или други контрагенти, да изискат сами от предприятията удостоверен доклад? Или самото сдружение да реши непринудено да се одитира?
Вербовъчна разработка: Теоретично би могло, само че смисълът на европейските и национални законодателства е да основават условия в дадена национална стопанска система на поредност и непоклатимост. За да има одиторско мнение за един финансов доклад, трябват най-малко 2 години одитиране обратно, по тази причина законодателството планува да има " прагове ", прекачването на които значи, че дадена компания би трябвало да има без значение тествана финансова информация, с цел да могат всички заинтригувани лица, които имат взаимоотношения с нея, да имат надеждна финансова информация за всеки един миг, в това число и за минали години.
Според Васко Райчев одитът е значим инструмент за попречване на данъчни измами, и за предотвратяване на финансовата система, както и в битката с прането на пари.
Фотограф: Надежда Чипева Виждате проблемите с офшорните структури, прането на пари, данъчните измами... Представете си изкушението за влизането в такива схеми на предприятията, които не са задължени с самостоятелен одит на финансовите си доклади. Одитът е един инструмент, само че не е дефинитивна глоба върху правдивостта на дадена информация. Той обаче е значим и във връзка с предотвратяване от данъчни измами, и за предотвратяване на финансовата система, както и от пране на пари. Ние, да вземем за пример, имаме условие да разкриваме информация за крайния притежател, а без одит тази информация би останала скрита.
Как отговаряте на рецензиите, че най-големите кавги съгласно интернационалните следствия и разкрития, най-големите данъчни закононарушения в света, стават точно с огромни кооперации, които са одитирани?
Вербовъчна разработка: Сменяте тематиката. Одитът е един от инструментите, само че постоянно ще има такива неща. Няма по какъв начин с един инструмент да се спрат всички злоупотреби. А и обвиняванията към инспекторите не постоянно са оправдани. Например знаете ли, че Arthur Andersen като извънредно беше оправдана по проблема с Enron.
В България също имаме свеж спомен от КТБ, от който седи едно съмнение към вашата специалност, справедливо или не в публичното пространство има едно чувство, че инспекторите не са си свършили работата.
Вербовъчна разработка: Доколкото знам има правосъдни каузи, които ще покажат имало ли е, или не виновност.
Валя Йорданова : Отвъд тези кавги има доста обстановки, в които инспекторите са допринасяли за доста положителни неща за обществото, само че всекидневно не са отразявани, тъй като единствено отрицателните случаи се разясняват. Нашата задача е да дадем една самостоятелна оценка за достоверността на финансовата информация, до момента в който насаденото мнение е, че инспекторите са тези, които оневиняват всички във веригата на финансовата отчетност. Всеки обаче си носи своята отговорност, само че инспекторите нормално са под прожекторите. В случая с КТБ се преекспонира виновността на инспектора, само че желая да отбележа, че всеки носи своята отговорност. Имайте поради и че точно в този проблем всички значими финансово- отчетни експертизи след затварянето на банката бяха направени точно от инспектори.
Велин Филипов : В България условието за одит от дребни предприятия има доста дисциплиниращ резултат.
Не мислите ли, че всички компании, които по някакъв метод са значими за обществото, могат да бъдат обхванати не с предел на размера тяхна активност? Банки, финансови институции, обществени компании подлежат на одит, без значение от размера им. Така или другояче множеството огромни компании, които имат отношение с акционери, попадат по тази линия...
Вербовъчна разработка: Това е ненапълно правилно, само че в Европа е признато, че когато си задоволително огромен към този момент си толкоз значима част от стопанския оборот, че финансовата информация която произвеждаш, да бъде верифицирана и от някой самостоятелен. Ясна е гледната точка на притежатели и мениджъри на сдружения: " Защо някой да ми се меси? " Но всяка една страна в Европейски Съюз дефинира размера на предприятията, които да бъдат одитирани. Това, което намирам за неуместно във връзка с предлагането за нарастване на праговете, е, че няма никакви доказателства, че функциониращите към този момент 15-20 години прагове по някакъв метод въздействат отрицателно. Предложението се прави на база на аргумента, че се заплащат непотребни пари за осъществяването на одит. Няма обаче доказателства, че това е излишно. Нека се направи проучване за това какво не работи при тези прагове, в случай че изобщо съществува такова, какви биха били оптималните, да се усилват ли, или не. В Швеция, Финландия и Италия напълно неотдавна понижиха праговете да вземем за пример.
ВЙ : По принцип одитът е една спомагателна гаранция тогава, когато финансовите рамки са комплицирани по отношение на дали са консистентно прилагани и финансовата информация е релативно справедлива и достоверна. Например такава рамка са Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), които са признати в България от 2003 година В България доста компании ползват тази комплицирана рамка, която борави с доста допускания, и надлежно е нужен и някой да преценя дали тя е приложена съответно и поредно от съответното дружество.
ВФ: Нашият проблем е, че няма обосновка за решението. Няма проучване, което да демонстрира дали праговете са високи или ниски. Тук безусловно като че ли се споделя " не ни харесва, желаеме да го променим ". Никой не знае по какъв начин в настояванията на работодателите е изчислено одиторското заплащане, на база на което са правени оценките им. Няма данни за това.
Вербовъчна разработка : Да приемем, че е правилно и то е 2000 лева Но - за 4 млн. оборот, това задоволително значимо ли е, че да провокира смяна на законодателството посредством данъчен закон? Не е аргументирано. Готови сме да дебатираме по този въпрос. Както и да вземем за пример до каква степен да бъде границата за използване на МСФО и дали да има национални стандарти. Има доста неща, по които да се работи и от които бизнесът не е удовлетворен. Ние също сме работодатели и поддържаме доста начинания на бизнес асоциациите.
Ако има такова отвращение да се одитират компании в подобен размер, не е ли вярна логиката, че бизнесът би търсил не най-качествената услуга, а най-евтината и безпроблемна - т.е. инспекторът, който просто ще се разпише? Това не се ли трансформира в проблем, фирмите в конкуренция към дъното да наемат инспектори, които минимум съблюдават стандартите в специалността?
Вербовъчна разработка : Навсякъде може би има такива неприятни образци. Сигурно и при нас още съществуват, само че това не може да бъде причина за премахването на одита. Нашата специалност е под въздействието на от ден на ден надзор. Имаме регулатор, който ни надзирава, както и вътрешна система за качеството, която въпреки това също предстои на надзор. Разбира се, не всички одити са на равнището, на което би трябвало, само че задачата е да ги подобряваме, а не редовно да отхвърляме тази опция. Естествено не на всички места има потребност и гаражно магазинче на едноличен търговец няма за какво да се одитира. Но във компании, в които има обороти на милиони левове в България, сигурно е необходим. Нашите съперници стачкуват и срещу одитирането на компании, които принадлежат към група. Те се одитират, тъй като в група могат да се вършат схеми за финансови потоци и виновният инспекторът върху груповия доклад би трябвало да има достъп до информация за тези финансови потоци, с цел да може да даде аргументирано мнение.
Ако би трябвало да обобщим, в настояванията на работодателите има няколко пункта. На първо място са праговете, които вие коментирахте. Но дано обсъдим и другите условия - да вземем за пример за какво едно акционерно сдружение, без значение от оборота си, би трябвало да има одит?
Вербовъчна разработка : Именно тази правна форма допуска отчуждаване на собствеността от ръководството. И да е еднолично, собствеността може да бъде заменена във всеки миг. Много сдружения имат миноритарни притежатели, които би трябвало да имат достъп до правдива финансова информация, с цел да преценят дали да поддържат своята благосъстоятелност в АД. При промяна на благосъстоятелност също. Одитът си коства, тъй като е отговорност. Той допуска поредност във времето.
ВЙ: Нашата специалност е зародила тъкмо поради акционерните сдружения, тъй като при тях има класическо обособяване на управлението и неговата финансова отчетност и на акционерите, които я утвърждават, а тя е основа за значимите решения, които в следствие се вземат от тях.
ВФ : Замислете се за какво се избира формата на АД? Такова сдружение изисква капитал 50 хиляди лв., управление от най-малко 3-ма души, по-големи такси за регистрация. Трябва да се замислим какво стимулира да се избира тъкмо тази форма, защото явно е по-скъпо? Едно от главните преимущества е лесното прекачване на благосъстоятелност и че тя не излиза в Търговския указател. Има особености в България, които подтикват към тази форма и това също е пояснение за какво би трябвало да са под друг режим.
Според вас има ли опция за реализиране на някакво съглашение с работодателите - т.е. постигане до решение, което да удовлетворява и двете страни?
Вербовъчна разработка : Никога няма позиции, които да не заслужават спор. В този проблем обаче е късно. Няма време и място за това. Въпросът стигна до пленарна зала, първо четене на данъчните закони, които би трябвало да се гледат в бърз порядък. Но постоянно сме отворени да обсъдим проблемите във финансовото отчитане, както и още доста други. Нека създадем разбор на минусите и преимуществата. В бъдеще сме подготвени за такива диспути. Няма неприятно да сме на разнообразни отзиви, само че те да се базират на обстоятелства, а не на тяхната интерпретация в посока едно или друго деяние, което се цели.
ВФ: Ако работодателите се бяха аргументирали на база полза, щяхме да го приемем и да дебатираме, само че тяхното предложение излезе отвън положителния звук и тематиката ескалира ненужно. Праговете са мярка, която би трябвало да се мери по отношение на съответните стопански и публични условия. За да се разискват тези въпроси, би трябвало деликатен обзор. Ако беше толкоз просто, щеше просто да се вкара идентична формула, която да работи във всички страни.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Данъчните промени за 2019 година бяха признати на първо четене в бюджетната комисия
Работодателските организации упорстват за нарастване на праговете, над които фирмите подлежат на наложителен одит
16 окт 2018
Бизнесът упорства за по-високи прагове за наложителен одит
Против се оповестиха дипломираните експерт-счетоводители с главен мотив изсветляване на финансовите потоци
23 сеп 2018 Насред разискването на данъчните закони тази година се промъкна и предложение на работодателските организации за увеличение на праговете, над които компаниите наложително подлежат на финансов одит. Сега изискването за това по закон е сдружението да надвишава два от следните три индикатора: балансова стойност на активите 2 млн. лева, чисти доходи от продажби 4 млн. лева и междинна бройка на личния състав 50 души. Искането е първите две стойности да се удвоят, както и да се отстрани наложителният одит за акционерни сдружения, както и за дъщерни сдружения на одитирана компания. Против тези хрумвания се разгласи Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС). По тематиката беседваме с управлението на браншовата организация на инспекторите - ръководителя на ИДЕС Васко Райчев и неговите заместници Валя Йорданова и Велин Филипов.
Според Вас какви ще бъдат в резюме негативите, в случай че се одобри предлагането на работодателските организации за повдигане на праговете за наложителен одит?
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Васко Райчев: Големият отрицателен резултат е загуба на бистрота. А по-конкретно, въз основата на статистическите данни, с които разполагаме в института, ще отпаднат към 10 хиляди одита. В стопанската система на България дребните и междинни предприятия доминират, а в случай че те стартират да разгласяват финансова информация, която не предстои на одит, значи, че тя ще бъде такава, каквато я показват мениджърите. Това е от голяма важност, тъй като тези компании имат връзки и с доста други участници в стопанския развой, които са консуматори на тази информация.
А за параленост с изключение на тези 10 хиляди какъв брой ще останат да се одитират?
Вербовъчна разработка: 5 хиляди В България се одитират 15 хиляди предприятия. Друг е въпросът каква част от стопанската система съставляват те. Изпратили сме искане до Национален статистически институт за да разберем. От другата страна са още 200-300, дори някои настояват 400 хиляди дейни, които не се одитират и в този момент.
Ако тази информация е толкоз значима, няма ли задоволителна мотивация самите банки, вложители или други контрагенти, да изискат сами от предприятията удостоверен доклад? Или самото сдружение да реши непринудено да се одитира?
Вербовъчна разработка: Теоретично би могло, само че смисълът на европейските и национални законодателства е да основават условия в дадена национална стопанска система на поредност и непоклатимост. За да има одиторско мнение за един финансов доклад, трябват най-малко 2 години одитиране обратно, по тази причина законодателството планува да има " прагове ", прекачването на които значи, че дадена компания би трябвало да има без значение тествана финансова информация, с цел да могат всички заинтригувани лица, които имат взаимоотношения с нея, да имат надеждна финансова информация за всеки един миг, в това число и за минали години.
Според Васко Райчев одитът е значим инструмент за попречване на данъчни измами, и за предотвратяване на финансовата система, както и в битката с прането на пари.
Фотограф: Надежда Чипева Виждате проблемите с офшорните структури, прането на пари, данъчните измами... Представете си изкушението за влизането в такива схеми на предприятията, които не са задължени с самостоятелен одит на финансовите си доклади. Одитът е един инструмент, само че не е дефинитивна глоба върху правдивостта на дадена информация. Той обаче е значим и във връзка с предотвратяване от данъчни измами, и за предотвратяване на финансовата система, както и от пране на пари. Ние, да вземем за пример, имаме условие да разкриваме информация за крайния притежател, а без одит тази информация би останала скрита.
Как отговаряте на рецензиите, че най-големите кавги съгласно интернационалните следствия и разкрития, най-големите данъчни закононарушения в света, стават точно с огромни кооперации, които са одитирани?
Вербовъчна разработка: Сменяте тематиката. Одитът е един от инструментите, само че постоянно ще има такива неща. Няма по какъв начин с един инструмент да се спрат всички злоупотреби. А и обвиняванията към инспекторите не постоянно са оправдани. Например знаете ли, че Arthur Andersen като извънредно беше оправдана по проблема с Enron.
В България също имаме свеж спомен от КТБ, от който седи едно съмнение към вашата специалност, справедливо или не в публичното пространство има едно чувство, че инспекторите не са си свършили работата.
Вербовъчна разработка: Доколкото знам има правосъдни каузи, които ще покажат имало ли е, или не виновност.
Валя Йорданова : Отвъд тези кавги има доста обстановки, в които инспекторите са допринасяли за доста положителни неща за обществото, само че всекидневно не са отразявани, тъй като единствено отрицателните случаи се разясняват. Нашата задача е да дадем една самостоятелна оценка за достоверността на финансовата информация, до момента в който насаденото мнение е, че инспекторите са тези, които оневиняват всички във веригата на финансовата отчетност. Всеки обаче си носи своята отговорност, само че инспекторите нормално са под прожекторите. В случая с КТБ се преекспонира виновността на инспектора, само че желая да отбележа, че всеки носи своята отговорност. Имайте поради и че точно в този проблем всички значими финансово- отчетни експертизи след затварянето на банката бяха направени точно от инспектори.
Велин Филипов : В България условието за одит от дребни предприятия има доста дисциплиниращ резултат.
Не мислите ли, че всички компании, които по някакъв метод са значими за обществото, могат да бъдат обхванати не с предел на размера тяхна активност? Банки, финансови институции, обществени компании подлежат на одит, без значение от размера им. Така или другояче множеството огромни компании, които имат отношение с акционери, попадат по тази линия...
Вербовъчна разработка: Това е ненапълно правилно, само че в Европа е признато, че когато си задоволително огромен към този момент си толкоз значима част от стопанския оборот, че финансовата информация която произвеждаш, да бъде верифицирана и от някой самостоятелен. Ясна е гледната точка на притежатели и мениджъри на сдружения: " Защо някой да ми се меси? " Но всяка една страна в Европейски Съюз дефинира размера на предприятията, които да бъдат одитирани. Това, което намирам за неуместно във връзка с предлагането за нарастване на праговете, е, че няма никакви доказателства, че функциониращите към този момент 15-20 години прагове по някакъв метод въздействат отрицателно. Предложението се прави на база на аргумента, че се заплащат непотребни пари за осъществяването на одит. Няма обаче доказателства, че това е излишно. Нека се направи проучване за това какво не работи при тези прагове, в случай че изобщо съществува такова, какви биха били оптималните, да се усилват ли, или не. В Швеция, Финландия и Италия напълно неотдавна понижиха праговете да вземем за пример.
ВЙ : По принцип одитът е една спомагателна гаранция тогава, когато финансовите рамки са комплицирани по отношение на дали са консистентно прилагани и финансовата информация е релативно справедлива и достоверна. Например такава рамка са Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), които са признати в България от 2003 година В България доста компании ползват тази комплицирана рамка, която борави с доста допускания, и надлежно е нужен и някой да преценя дали тя е приложена съответно и поредно от съответното дружество.
ВФ: Нашият проблем е, че няма обосновка за решението. Няма проучване, което да демонстрира дали праговете са високи или ниски. Тук безусловно като че ли се споделя " не ни харесва, желаеме да го променим ". Никой не знае по какъв начин в настояванията на работодателите е изчислено одиторското заплащане, на база на което са правени оценките им. Няма данни за това.
Вербовъчна разработка : Да приемем, че е правилно и то е 2000 лева Но - за 4 млн. оборот, това задоволително значимо ли е, че да провокира смяна на законодателството посредством данъчен закон? Не е аргументирано. Готови сме да дебатираме по този въпрос. Както и да вземем за пример до каква степен да бъде границата за използване на МСФО и дали да има национални стандарти. Има доста неща, по които да се работи и от които бизнесът не е удовлетворен. Ние също сме работодатели и поддържаме доста начинания на бизнес асоциациите.
Ако има такова отвращение да се одитират компании в подобен размер, не е ли вярна логиката, че бизнесът би търсил не най-качествената услуга, а най-евтината и безпроблемна - т.е. инспекторът, който просто ще се разпише? Това не се ли трансформира в проблем, фирмите в конкуренция към дъното да наемат инспектори, които минимум съблюдават стандартите в специалността?
Вербовъчна разработка : Навсякъде може би има такива неприятни образци. Сигурно и при нас още съществуват, само че това не може да бъде причина за премахването на одита. Нашата специалност е под въздействието на от ден на ден надзор. Имаме регулатор, който ни надзирава, както и вътрешна система за качеството, която въпреки това също предстои на надзор. Разбира се, не всички одити са на равнището, на което би трябвало, само че задачата е да ги подобряваме, а не редовно да отхвърляме тази опция. Естествено не на всички места има потребност и гаражно магазинче на едноличен търговец няма за какво да се одитира. Но във компании, в които има обороти на милиони левове в България, сигурно е необходим. Нашите съперници стачкуват и срещу одитирането на компании, които принадлежат към група. Те се одитират, тъй като в група могат да се вършат схеми за финансови потоци и виновният инспекторът върху груповия доклад би трябвало да има достъп до информация за тези финансови потоци, с цел да може да даде аргументирано мнение.
Ако би трябвало да обобщим, в настояванията на работодателите има няколко пункта. На първо място са праговете, които вие коментирахте. Но дано обсъдим и другите условия - да вземем за пример за какво едно акционерно сдружение, без значение от оборота си, би трябвало да има одит?
Вербовъчна разработка : Именно тази правна форма допуска отчуждаване на собствеността от ръководството. И да е еднолично, собствеността може да бъде заменена във всеки миг. Много сдружения имат миноритарни притежатели, които би трябвало да имат достъп до правдива финансова информация, с цел да преценят дали да поддържат своята благосъстоятелност в АД. При промяна на благосъстоятелност също. Одитът си коства, тъй като е отговорност. Той допуска поредност във времето.
ВЙ: Нашата специалност е зародила тъкмо поради акционерните сдружения, тъй като при тях има класическо обособяване на управлението и неговата финансова отчетност и на акционерите, които я утвърждават, а тя е основа за значимите решения, които в следствие се вземат от тях.
ВФ : Замислете се за какво се избира формата на АД? Такова сдружение изисква капитал 50 хиляди лв., управление от най-малко 3-ма души, по-големи такси за регистрация. Трябва да се замислим какво стимулира да се избира тъкмо тази форма, защото явно е по-скъпо? Едно от главните преимущества е лесното прекачване на благосъстоятелност и че тя не излиза в Търговския указател. Има особености в България, които подтикват към тази форма и това също е пояснение за какво би трябвало да са под друг режим.
Според вас има ли опция за реализиране на някакво съглашение с работодателите - т.е. постигане до решение, което да удовлетворява и двете страни?
Вербовъчна разработка : Никога няма позиции, които да не заслужават спор. В този проблем обаче е късно. Няма време и място за това. Въпросът стигна до пленарна зала, първо четене на данъчните закони, които би трябвало да се гледат в бърз порядък. Но постоянно сме отворени да обсъдим проблемите във финансовото отчитане, както и още доста други. Нека създадем разбор на минусите и преимуществата. В бъдеще сме подготвени за такива диспути. Няма неприятно да сме на разнообразни отзиви, само че те да се базират на обстоятелства, а не на тяхната интерпретация в посока едно или друго деяние, което се цели.
ВФ: Ако работодателите се бяха аргументирали на база полза, щяхме да го приемем и да дебатираме, само че тяхното предложение излезе отвън положителния звук и тематиката ескалира ненужно. Праговете са мярка, която би трябвало да се мери по отношение на съответните стопански и публични условия. За да се разискват тези въпроси, би трябвало деликатен обзор. Ако беше толкоз просто, щеше просто да се вкара идентична формула, която да работи във всички страни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ