ВЕИ-тата излизат на борсата, детайлът е кога точно
Председателя на енергийната комисия Делян Добрев и неговия заместител Таско Ерменков са на разнообразни позиции по отношение на измененията в Закона за енергетиката.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Четири казуса пред промяната на свободния пазар на тока
Като цяло новите оферти са положителни, само че има потребност от още работа
29 мар 2018
Вятърните паркове желаят обезпечени цени на свободния пазар на ток
Предлага се и измененията да влязат в действие не от 1 юли, а от началото на 2019 година
23 мар 2018
Марош Шефчович: България би трябвало да прояви интензивност по въпроса със затварянето на ТЕЦ-овете
Зам.-председателят на Европейската комисия и комисар по Енергийния съюз пред " Капитал "
23 мар 2018
Омбудсманът желае потребителите да могат да оспорват цените на тока и газа
Мая Манолова сезира Конституционния съд за неналичието на такава опция
19 мар 2018 Промените в Закона за енергетиката, които би трябвало да извадят на борсата всички производители на електричество с преференциални контракти за изкупуване, бяха утвърдени на първо четене от отрасловата комисия в Народното събрание. Но макар че този път наредбите не бяха вкарани скрито в последния миг, а имаше необятни полемики и бе дадена опция за изложение на мнения, всички заинтригувани са на мнение, че са нужни още ремонти в препоръчаните текстове.
Ресорното министерство, депутатите, производителите и търговците на ток, бизнесът, секторният регулатор и енергийната борса реализираха кардинално единодушие и поддържат измененията, чийто вносители са група народни представители, отпред с ръководителя на енергийната комисия Делян Добрев. Но има и противоречиви моменти като този от кой момент тъкмо да се случи промяната. Целта на вносителите и настояването на работодателите е това да стане от 1 юли - когато стартира новият регулаторен интервал в бранша. ВЕИ производителите и народните представители от Българска социалистическа партия пък са на мнение, че би трябвало да се даде временен интервал.
Много от засегнатите компании упорстват и за обезщетителен механизъм, който да подсигурява приходите им по този начин, както актуалните дълготрайни контракти за преференциално изкупуване на създадената електрическа енергия. Контрааргументът тук е, че сходна мярка може да унищожи свободния пазар и да срине цените на борсата.
С изключение на тези и други елементи, в случай че промените бъдат изпълнени по този начин, както е оповестено, Българската самостоятелна енергийна борса ще стане доста по-ликвидна, което неизбежно ще реши един от главните проблеми, които акцентира бизнесът в този момент - неналичието на задоволително предлагани количества електрическа енергия и висока цена. Това обаче не визира изключително елементарните консуматори, които получават ток от контролирания сегмент.
Новите продавачи
Най-основната смяна в Закона за енергетиката е изваждането на свободния пазар на всички производители, които в този момент имат преференциална цена за електрическата енергия. Това са топлофикациите, когенерациите, заводските централи, както и ВЕИ-та с конфигурирана мощ от 4 мегавата нагоре. Става дума за общо 147 компании.
В момента те продават творби ток непосредствено на НЕК по закрепени цени. С измененията в Закона за енергетиката тези производители ще бъдат задължени да продават цялата си сила на свободния пазар, като ще получат контракти за награда, които да компенсират разликата сред пазарната цена и тази, която те имат в дълготрайните си контракти. Премията ще се изплаща не от НЕК, а от Фонда " Сигурност на електроенергийната система " (ФСЕС), който с цел да бъде задоволително ликвиден ще получи от НЕК и приходите от таксата " Задължение към обществото ". Тази награда обаче за разлика от сегашните контракти ще крие риск за производителите. Тя ще е закрепена за всеки един производител и ще се пресмята от Комисията за водно и енергийно контролиране (КЕВР) за година напред, като по специфична методика се дефинира референтна пазарна цена. Например, в случай че анализите на регулатора покажат, че даден производител би могъл да реализира междинна годишна цена за силата си през борсата от 80 лева за мегаватчас, а дълготрайният му контракт е за 400 лева за мегаватчас, то договорът за награда ще е 320 лева за мегаватчас. Ако обаче цените на борсата паднат под 80 лева, то той ще търпи загуби по отношение на сегашната обстановка. Възможно е и противоположното - при по-високи пазарни цени да има по-голяма облага.
Трябва да питаме банките...
Като цяло при тази скица няма да има основна смяна в общите доходи от продажбата на електрическата енергия за въпросните производителите. Сметките на Делян Добрев демонстрират, че даже избраната от КЕВР референтната пазарна цена да се разминава с над 10% от действителната, то това би се отразило с сред 1 и 3% в приходите на централите.
Въпреки това пазарният риск и промяната на плащащата институция от НЕК на ФСЕС, ще изисква предоговаряне на доста банкови заеми, които са употребявани за създаване на другите мощности. И тъкмо тук се крие терзанието за късия период. Според Таско Ерменков 1 юли е нереалистична дата. " Не бива да се прави толкоз огромна промяна без временен интервал ", счита той.
Коренно противоположно е мнението на бизнеса. " Изоставането с промяната в бранша е голямо, с цел да се разтакаваме с дълги преходни интервали. Не откриваме топлата вода - тези правила работят в други страни от Европейски Съюз. А и какво по-лошо може да стане от настоящето състояние ", съобщи ръководителя на АИКБ Васил Велев.
" Не виждам причина периодите да се отсрочват. Ще приказваме с банките да заявяват подпомагане при анексирането на договорите ", сподели на собствен ред и ръководителя на КРИБ Кирил Домусчиев.
В последна сметка ръководителят на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев разгласи, че ще образува работна група, която да прегледа опциите промяната да се случи на 1 юли, само че да има по-дълъг период за предоговаряне с баките.
...а може би и Европейска комисия
Спорен се оказа и въпросът дали би трябвало да се желае нотификация от Еврокомисията при реализирането на тези промени. Според депутатите от Българска социалистическа партия това е неотложно, защото договорите за награда се явяват държавна помощ. Колегите им от ГЕРБ пък не виждат такова съображение, откакто и в този момент въпросните електропроизводители получават преференциална цена за тока си, която при всички случаи е по-висока от тази в контракта за награда. При все това Министерството на енергетиката най-вероятно ще изиска мнение от Европейска комисия, само че упованията са отговорът да пристигна бързо - в границите на месец-два, и да бъде позитивен, защото схемата се ползва и в други страни-членки като Полша и Англия.
Сянката на арбитража
Колкото и необичайно да е точно Таско Ерменков от Българска социалистическа партия повдигна въпроса за отбраната на частниците. " Твърдите награди не плануват задоволително гаранции за вложителите. Ако стартират да търпят загуби от по-ниска борсова цена, може да има неприятни последствия за България ", сподели той, намеквайки за опцията да бъдат заведени арбитражни каузи за нарушение на капиталовите контракти. От Българската ветроенергийна асоциация оповестиха, че наложително следва да се подсигуряват приходите и желаеха въвеждането на обезщетителен механизъм, който да се задейства при разлики сред плануваната референтна цена от КЕВР и постигнатата на борсата.
Според Делян Добрев обаче сходно нещо би изкривило пазара, защото производителите биха могли да продават силата си и на 0 лева, в случай че знаят, че по-късно ще си получат парите от Фонда " Сигурност на електроенергийната система ".
Новите купувачи
Сметките демонстрират, че когато всички тези производители на ток излязат на борсата, общите предлагани количества ще се усилят с най-малко 4.4 тераватчаса годишно (при общ размер на търгуваното на борсата за 2017 година 6.3 ТВтч). За да се балансира търсенето и предлагането при излизането на този голям размер на пазара, разпределителните сдружения на ЧЕЗ, Енерго-про и ЕВН, както и Електроенергийния систематичен оператор също ще стартират да купуват електрическата енергия за така наречен софтуерни загуби (например загуби по мрежата, обири и др.) от свободния пазар, а не посредством контролирани от КЕВР квоти. Техните потребности са към 4 ТВч годишно.
" Това дава опция самите ЕРП-та да преценят по кое време и в какъв размер да купуват софтуерни загуби и по този метод може би ще бъдат отстранени подозренията, че се вземат по-големи количества електрическа енергия за софтуерни загуби от действително нужните ", разяснява ръководителят на КЕВР Иван Иванов.
Тук също има терзания за цената, защото сега ЕРП-та имат закрепена стойност за покупка на сила, която да покрива софтуерни загуби, а през борсата тя ще варира. Затова се планува при разминаване над избрани граници КЕВР да взема балансиращи ограничения и според от това дали има недовзет или надвзет доход да трансформира цените за идващ регулаторен интервал.
Още власт за регулатора
С част от измененията в Закона за енергетиката се планува и съществено уголемение на функционалностите и пълномощията на КЕВР. Целта е регулаторът да може да ревизира борсовите покупко-продажби и да следи за търговия с вътрешна информация или манипулиране на пазара. Дружествата, за които се откри, че правят нарушавания, ще бъдат краткотрайно лишавани от правото си да правят тази активност. Поправката ЧЕЗ
По време на съвещанието на парламентарната комисия по енергетика бе признат на първо четене и законопроекта, който дава пълномощия на страната да позволява покупко-продажби като тази с активите на CEZ. Негови вносители са " Обединените патриоти " - и по-точно от тези на Вътрешна македонска революционна организация и " Атака ". Ако те бъдат утвърдени бързо от Народното събрание, може и да спрат договорката сред " Инерком " и CEZ, само че ще основат рисков казус.
Със законопроекта се предлага КЕВР да позволява дейности по предписание с дялове и акции, представляващи повече от 20% от капитала на търговски сдружения, които са лицензирани за транспорт на електрическа енергия, топлинна сила и газ, " с оглед отбрана на националната сигурност и публичния ред ". Също по този начин се дава се опция регулаторът да отнеме лиценза на компания, която наруши горната наредба.
Никъде обаче не е посочено въз основата на какво КЕВР ще позволява или не такива покупко-продажби и дали пълномощията ще важат за почнали преди приемането им процедури. Без въвеждането на ясни и точни критерии това обаче значи, че регулаторът може по своя (или политическа, въпреки официално да е независим) преценка да спре всяка една продажба в енергетиката. Което е следващият неприятен сигнал за частните вложители.
Освен това в такива проблеми не става дума единствено за купувача, само че и за продавача. Ако КЕВР реши би могла да върже ръцете на всеки вложител и да не му разреши да продаде бизнеса си. В случая с CEZ това значи да бъдат арестувани у нас макар желанието им да си тръгнат. Или да бъдат принудени да продадат активите си на тъкмо избран претендент.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Четири казуса пред промяната на свободния пазар на тока
Като цяло новите оферти са положителни, само че има потребност от още работа
29 мар 2018
Вятърните паркове желаят обезпечени цени на свободния пазар на ток
Предлага се и измененията да влязат в действие не от 1 юли, а от началото на 2019 година
23 мар 2018
Марош Шефчович: България би трябвало да прояви интензивност по въпроса със затварянето на ТЕЦ-овете
Зам.-председателят на Европейската комисия и комисар по Енергийния съюз пред " Капитал "
23 мар 2018
Омбудсманът желае потребителите да могат да оспорват цените на тока и газа
Мая Манолова сезира Конституционния съд за неналичието на такава опция
19 мар 2018 Промените в Закона за енергетиката, които би трябвало да извадят на борсата всички производители на електричество с преференциални контракти за изкупуване, бяха утвърдени на първо четене от отрасловата комисия в Народното събрание. Но макар че този път наредбите не бяха вкарани скрито в последния миг, а имаше необятни полемики и бе дадена опция за изложение на мнения, всички заинтригувани са на мнение, че са нужни още ремонти в препоръчаните текстове.
Ресорното министерство, депутатите, производителите и търговците на ток, бизнесът, секторният регулатор и енергийната борса реализираха кардинално единодушие и поддържат измененията, чийто вносители са група народни представители, отпред с ръководителя на енергийната комисия Делян Добрев. Но има и противоречиви моменти като този от кой момент тъкмо да се случи промяната. Целта на вносителите и настояването на работодателите е това да стане от 1 юли - когато стартира новият регулаторен интервал в бранша. ВЕИ производителите и народните представители от Българска социалистическа партия пък са на мнение, че би трябвало да се даде временен интервал.
Много от засегнатите компании упорстват и за обезщетителен механизъм, който да подсигурява приходите им по този начин, както актуалните дълготрайни контракти за преференциално изкупуване на създадената електрическа енергия. Контрааргументът тук е, че сходна мярка може да унищожи свободния пазар и да срине цените на борсата.
С изключение на тези и други елементи, в случай че промените бъдат изпълнени по този начин, както е оповестено, Българската самостоятелна енергийна борса ще стане доста по-ликвидна, което неизбежно ще реши един от главните проблеми, които акцентира бизнесът в този момент - неналичието на задоволително предлагани количества електрическа енергия и висока цена. Това обаче не визира изключително елементарните консуматори, които получават ток от контролирания сегмент.
Новите продавачи
Най-основната смяна в Закона за енергетиката е изваждането на свободния пазар на всички производители, които в този момент имат преференциална цена за електрическата енергия. Това са топлофикациите, когенерациите, заводските централи, както и ВЕИ-та с конфигурирана мощ от 4 мегавата нагоре. Става дума за общо 147 компании.
В момента те продават творби ток непосредствено на НЕК по закрепени цени. С измененията в Закона за енергетиката тези производители ще бъдат задължени да продават цялата си сила на свободния пазар, като ще получат контракти за награда, които да компенсират разликата сред пазарната цена и тази, която те имат в дълготрайните си контракти. Премията ще се изплаща не от НЕК, а от Фонда " Сигурност на електроенергийната система " (ФСЕС), който с цел да бъде задоволително ликвиден ще получи от НЕК и приходите от таксата " Задължение към обществото ". Тази награда обаче за разлика от сегашните контракти ще крие риск за производителите. Тя ще е закрепена за всеки един производител и ще се пресмята от Комисията за водно и енергийно контролиране (КЕВР) за година напред, като по специфична методика се дефинира референтна пазарна цена. Например, в случай че анализите на регулатора покажат, че даден производител би могъл да реализира междинна годишна цена за силата си през борсата от 80 лева за мегаватчас, а дълготрайният му контракт е за 400 лева за мегаватчас, то договорът за награда ще е 320 лева за мегаватчас. Ако обаче цените на борсата паднат под 80 лева, то той ще търпи загуби по отношение на сегашната обстановка. Възможно е и противоположното - при по-високи пазарни цени да има по-голяма облага.
Трябва да питаме банките...
Като цяло при тази скица няма да има основна смяна в общите доходи от продажбата на електрическата енергия за въпросните производителите. Сметките на Делян Добрев демонстрират, че даже избраната от КЕВР референтната пазарна цена да се разминава с над 10% от действителната, то това би се отразило с сред 1 и 3% в приходите на централите.
Въпреки това пазарният риск и промяната на плащащата институция от НЕК на ФСЕС, ще изисква предоговаряне на доста банкови заеми, които са употребявани за създаване на другите мощности. И тъкмо тук се крие терзанието за късия период. Според Таско Ерменков 1 юли е нереалистична дата. " Не бива да се прави толкоз огромна промяна без временен интервал ", счита той.
Коренно противоположно е мнението на бизнеса. " Изоставането с промяната в бранша е голямо, с цел да се разтакаваме с дълги преходни интервали. Не откриваме топлата вода - тези правила работят в други страни от Европейски Съюз. А и какво по-лошо може да стане от настоящето състояние ", съобщи ръководителя на АИКБ Васил Велев.
" Не виждам причина периодите да се отсрочват. Ще приказваме с банките да заявяват подпомагане при анексирането на договорите ", сподели на собствен ред и ръководителя на КРИБ Кирил Домусчиев.
В последна сметка ръководителят на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев разгласи, че ще образува работна група, която да прегледа опциите промяната да се случи на 1 юли, само че да има по-дълъг период за предоговаряне с баките.
...а може би и Европейска комисия
Спорен се оказа и въпросът дали би трябвало да се желае нотификация от Еврокомисията при реализирането на тези промени. Според депутатите от Българска социалистическа партия това е неотложно, защото договорите за награда се явяват държавна помощ. Колегите им от ГЕРБ пък не виждат такова съображение, откакто и в този момент въпросните електропроизводители получават преференциална цена за тока си, която при всички случаи е по-висока от тази в контракта за награда. При все това Министерството на енергетиката най-вероятно ще изиска мнение от Европейска комисия, само че упованията са отговорът да пристигна бързо - в границите на месец-два, и да бъде позитивен, защото схемата се ползва и в други страни-членки като Полша и Англия.
Сянката на арбитража
Колкото и необичайно да е точно Таско Ерменков от Българска социалистическа партия повдигна въпроса за отбраната на частниците. " Твърдите награди не плануват задоволително гаранции за вложителите. Ако стартират да търпят загуби от по-ниска борсова цена, може да има неприятни последствия за България ", сподели той, намеквайки за опцията да бъдат заведени арбитражни каузи за нарушение на капиталовите контракти. От Българската ветроенергийна асоциация оповестиха, че наложително следва да се подсигуряват приходите и желаеха въвеждането на обезщетителен механизъм, който да се задейства при разлики сред плануваната референтна цена от КЕВР и постигнатата на борсата.
Според Делян Добрев обаче сходно нещо би изкривило пазара, защото производителите биха могли да продават силата си и на 0 лева, в случай че знаят, че по-късно ще си получат парите от Фонда " Сигурност на електроенергийната система ".
Новите купувачи
Сметките демонстрират, че когато всички тези производители на ток излязат на борсата, общите предлагани количества ще се усилят с най-малко 4.4 тераватчаса годишно (при общ размер на търгуваното на борсата за 2017 година 6.3 ТВтч). За да се балансира търсенето и предлагането при излизането на този голям размер на пазара, разпределителните сдружения на ЧЕЗ, Енерго-про и ЕВН, както и Електроенергийния систематичен оператор също ще стартират да купуват електрическата енергия за така наречен софтуерни загуби (например загуби по мрежата, обири и др.) от свободния пазар, а не посредством контролирани от КЕВР квоти. Техните потребности са към 4 ТВч годишно.
" Това дава опция самите ЕРП-та да преценят по кое време и в какъв размер да купуват софтуерни загуби и по този метод може би ще бъдат отстранени подозренията, че се вземат по-големи количества електрическа енергия за софтуерни загуби от действително нужните ", разяснява ръководителят на КЕВР Иван Иванов.
Тук също има терзания за цената, защото сега ЕРП-та имат закрепена стойност за покупка на сила, която да покрива софтуерни загуби, а през борсата тя ще варира. Затова се планува при разминаване над избрани граници КЕВР да взема балансиращи ограничения и според от това дали има недовзет или надвзет доход да трансформира цените за идващ регулаторен интервал.
Още власт за регулатора
С част от измененията в Закона за енергетиката се планува и съществено уголемение на функционалностите и пълномощията на КЕВР. Целта е регулаторът да може да ревизира борсовите покупко-продажби и да следи за търговия с вътрешна информация или манипулиране на пазара. Дружествата, за които се откри, че правят нарушавания, ще бъдат краткотрайно лишавани от правото си да правят тази активност. Поправката ЧЕЗ
По време на съвещанието на парламентарната комисия по енергетика бе признат на първо четене и законопроекта, който дава пълномощия на страната да позволява покупко-продажби като тази с активите на CEZ. Негови вносители са " Обединените патриоти " - и по-точно от тези на Вътрешна македонска революционна организация и " Атака ". Ако те бъдат утвърдени бързо от Народното събрание, може и да спрат договорката сред " Инерком " и CEZ, само че ще основат рисков казус.
Със законопроекта се предлага КЕВР да позволява дейности по предписание с дялове и акции, представляващи повече от 20% от капитала на търговски сдружения, които са лицензирани за транспорт на електрическа енергия, топлинна сила и газ, " с оглед отбрана на националната сигурност и публичния ред ". Също по този начин се дава се опция регулаторът да отнеме лиценза на компания, която наруши горната наредба.
Никъде обаче не е посочено въз основата на какво КЕВР ще позволява или не такива покупко-продажби и дали пълномощията ще важат за почнали преди приемането им процедури. Без въвеждането на ясни и точни критерии това обаче значи, че регулаторът може по своя (или политическа, въпреки официално да е независим) преценка да спре всяка една продажба в енергетиката. Което е следващият неприятен сигнал за частните вложители.
Освен това в такива проблеми не става дума единствено за купувача, само че и за продавача. Ако КЕВР реши би могла да върже ръцете на всеки вложител и да не му разреши да продаде бизнеса си. В случая с CEZ това значи да бъдат арестувани у нас макар желанието им да си тръгнат. Или да бъдат принудени да продадат активите си на тъкмо избран претендент.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ