"България, каквато трябва да е": успехи, подмени и опортюнизъм на европредседателството
Председателството на Съвета на Европейски Съюз нормално не е вест. Сменя се на всеки шест месеца и макар сериозното натоварване, което провокира за страната ръководител, се реализира в релативно предвидима авансово заложена рамка съгласно дневния ред в Европейски Съюз, като въпреки всичко слага акцент върху съответни цели.
В България обаче европредседателството се трансформира - в това число тъй като бе масирано налагано в медиите от ръководещите - в вест, в средство за политически нападки, само че и в инспекция може ли страната да промени имиджа си в Европа. Една от аргументите е не изключително удобната изходна обстановка - дребна страна с неприятна популярност, със правосъдна система, сложена под европейски мониторинг.
" Дневник " потърси непознати анализатори, специалисти и публицисти, които да разясняват по какъв начин се оправи българското председателство, готова ли беше България и какви ще са дълготрайните изгоди от направеното през последните шест месеца.
Връщане към нормалните рецензии
След края на европредседателството българското държавно управление неведнъж съобщи, че страната е потвърдила, че е благонадежден сътрудник, на който може да се разчита. Попитан дали съгласно него ще има действителна смяна в мнението в Европейски Съюз, или тези похвали са единствено протоколни, Даниел Кадик, програмен шеф за Югоизточна Европа на Фондация за свободата " Фридрих Науман " , разяснява, че по-вероятният сюжет е връщане към нормалната работа, което значи и засилени рецензии. Той отбелязва, че България бе похвалена изключително от ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер макар извънредно неприятното показване по Механизма за съдействие и инспекция през последните 10 години. Но ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск е бил малко по-голям реалист поради речта му в София.
Протокол или политическа слепота
" Европа се нуждае от истории на триумфа, изключително във време, когато страните от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словакия) слагат под въпрос ценностната основа и въпросът за миграцията демонстрира неспособността на съюза да стигне до работещи решения във времена на рецесия. Затова изключително първото председателство на една от най-новите страни - членки на Европейски Съюз, не трябваше да се разяснява с рецензии от Брюксел. Следователно имаше доста малко звук към очевидните проблеми с корупцията или върховенството на закона. Дори и траялият спад във връзка с медийната независимост или явно изпълненото с дефекти антикорупционно законодателство нямаха мощен резултат ", акцентира Кадик.
© eu2018bg.bg
Според него е допустимо българските законодатели да са бъркали протокола и прагматизма по време на мандата на страната с обща слепота в Европа. " Мисля, че скоро ще осъзнаят, че това е неточност ", добавя Кадик.
Бяха ли Западните Балкани български приоритет
По тематиката за Западните Балкани, която бе измежду основите цели на европредседателството, той разяснява, че най-големият шанс за българското председателство бе резултатът от изборите в Македония и фактът, че ВМРО-ДПМНЕ бе изхвърлена от властта. Ако това не се беше случило, нямаше да има прогрес, защото Македония се отклони от националистическия и автократичен курс и отвори вратите си за прогрес по въпроса за името и по пътя към Европа, счита Кадик.
© eu2018bg.bg
Според него България е била доста бърза в това да одобри опцията и да работи по Договора за добросъседство с Македония. В това отношение България в действителност е изиграла позитивна роля.
Кадик обаче повдига въпроса дали този приоритет е бил в действителност в действителност български. Той напомня, че през февруари Европейската комисия одобри нова тактика за Западните Балкани, която бе оповестена в речта за положението на съюза на Юнкер през 2017 година " Европейски Съюз по този начин или другояче имаше проект за наново усилване на връзките, изключително поради растящото съветско и китайско въздействие. Въпреки че Черна гора и Сърбия се надяват на приемане през 2025 година, това е извънредно упорит период, който разчита на напредъка на тези страни. Много съм песимистичен, че това може да бъде изпълнено. "
Ползи, подготовка, цели
Според Кадик фактически може да има позитивна дълготрайна изгода от европредседателството, което се дължи на засиленото съдействие на министерствата с техни сътрудници в други страни от евроинституциите. По думите му в най-хубавия сюжет това ще докара до бъдещо усъвършенстване на професионализма и интеграция. Но в случай че има смяна на държавното управление, всичко научено може би още веднъж ще бъде изгубено, както имаше проблем с позитивното завещание в министерствата в предишното, добавя той.
Според Кадик администрацията не е била доста добре готова за председателството, " което е една не доста добре защитавана загадка ". Това се дължи, от една страна, на политическото безвластие и на измененията след изборите. Имаше доста малко време, което можеше да се види от работата в последната минута или просто от това по кое време " визитката " (уебсайтът на председателството) беше подготвена. От друга страна, имаше и липса на опит с координиращите функционалности по време на ръководи, а всеобщият застой в промяната в българската администрация добави бавния развой.
© eu2018bg.bg
Кадик отбелязва, че избраните от председателството цели са били навременни и са отразявали полемиките в Европа. Той обаче показва забавна еволюция от момента, в който бе показана първата им чернова през 2017 година: " Консенсус, конкурентоспособност и кохезия бяха показаните въпроси. В последна сметка това не бяха цели, а по-скоро средства, а крайните цели бяха бъдещето на Европа и младежите, цифрова стопанска система, сигурност и непоклатимост и Западни Балкани. Мисля, че интензивната полемика с Брюксел е оказала по-скоро позитивно въздействие при определянето на целите в крайния им вид. "
България такава, каквато би трябвало да бъде
" Ролята на председателството е да бъде балансьор, в това число и на европейско равнище, българското председателство направи това, което се предполагаше, че би трябвало. То го направи в сложни времена, което би трябвало да признаем ", показва Кадик.
© eu2018bg.bg
" Нещо повече, то сподели на Европа една картина на страната, такава, каквато би трябвало да бъде. Иска ми се това да се отрази във вътрешното измерение и да насърчи смяна. Но това е пожелателно мислене. Видяхме, че макар изразената позиция вътрешните проблеми излизаха нескрито и грозната страна на българската политика се прояви. Позорната полемика за Истанбулската спогодба, водена от ръководещи партии и опозицията, казусът с ЧЕЗ с всички въпросителни и съмнителната роля на високопоставени политици, антикоруционните " промени " или полемиката за медийния закон са единствено върхът на айсберга. "
Той показва страдание, че даже и европейското измерение бе подкопано тъкмо в края на председателството " с флиртовете с Русия ". " Това слага въпроса дали държавното управление е откровено за проевропейската си позиция, или това е просто опортюнизъм ", приключва Кадик.
В четвъртък ще публикуваме и отговорите на Вернер Муслер от " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (ФАЦ) и на Юлия Роне, лекар от Европейския академични институт във Флоренция.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (284)
В България обаче европредседателството се трансформира - в това число тъй като бе масирано налагано в медиите от ръководещите - в вест, в средство за политически нападки, само че и в инспекция може ли страната да промени имиджа си в Европа. Една от аргументите е не изключително удобната изходна обстановка - дребна страна с неприятна популярност, със правосъдна система, сложена под европейски мониторинг.
" Дневник " потърси непознати анализатори, специалисти и публицисти, които да разясняват по какъв начин се оправи българското председателство, готова ли беше България и какви ще са дълготрайните изгоди от направеното през последните шест месеца.
Връщане към нормалните рецензии
След края на европредседателството българското държавно управление неведнъж съобщи, че страната е потвърдила, че е благонадежден сътрудник, на който може да се разчита. Попитан дали съгласно него ще има действителна смяна в мнението в Европейски Съюз, или тези похвали са единствено протоколни, Даниел Кадик, програмен шеф за Югоизточна Европа на Фондация за свободата " Фридрих Науман " , разяснява, че по-вероятният сюжет е връщане към нормалната работа, което значи и засилени рецензии. Той отбелязва, че България бе похвалена изключително от ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер макар извънредно неприятното показване по Механизма за съдействие и инспекция през последните 10 години. Но ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск е бил малко по-голям реалист поради речта му в София.
Протокол или политическа слепота
" Европа се нуждае от истории на триумфа, изключително във време, когато страните от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словакия) слагат под въпрос ценностната основа и въпросът за миграцията демонстрира неспособността на съюза да стигне до работещи решения във времена на рецесия. Затова изключително първото председателство на една от най-новите страни - членки на Европейски Съюз, не трябваше да се разяснява с рецензии от Брюксел. Следователно имаше доста малко звук към очевидните проблеми с корупцията или върховенството на закона. Дори и траялият спад във връзка с медийната независимост или явно изпълненото с дефекти антикорупционно законодателство нямаха мощен резултат ", акцентира Кадик.
© eu2018bg.bg
Според него е допустимо българските законодатели да са бъркали протокола и прагматизма по време на мандата на страната с обща слепота в Европа. " Мисля, че скоро ще осъзнаят, че това е неточност ", добавя Кадик.
Бяха ли Западните Балкани български приоритет
По тематиката за Западните Балкани, която бе измежду основите цели на европредседателството, той разяснява, че най-големият шанс за българското председателство бе резултатът от изборите в Македония и фактът, че ВМРО-ДПМНЕ бе изхвърлена от властта. Ако това не се беше случило, нямаше да има прогрес, защото Македония се отклони от националистическия и автократичен курс и отвори вратите си за прогрес по въпроса за името и по пътя към Европа, счита Кадик.
© eu2018bg.bg
Според него България е била доста бърза в това да одобри опцията и да работи по Договора за добросъседство с Македония. В това отношение България в действителност е изиграла позитивна роля.
Кадик обаче повдига въпроса дали този приоритет е бил в действителност в действителност български. Той напомня, че през февруари Европейската комисия одобри нова тактика за Западните Балкани, която бе оповестена в речта за положението на съюза на Юнкер през 2017 година " Европейски Съюз по този начин или другояче имаше проект за наново усилване на връзките, изключително поради растящото съветско и китайско въздействие. Въпреки че Черна гора и Сърбия се надяват на приемане през 2025 година, това е извънредно упорит период, който разчита на напредъка на тези страни. Много съм песимистичен, че това може да бъде изпълнено. "
Ползи, подготовка, цели
Според Кадик фактически може да има позитивна дълготрайна изгода от европредседателството, което се дължи на засиленото съдействие на министерствата с техни сътрудници в други страни от евроинституциите. По думите му в най-хубавия сюжет това ще докара до бъдещо усъвършенстване на професионализма и интеграция. Но в случай че има смяна на държавното управление, всичко научено може би още веднъж ще бъде изгубено, както имаше проблем с позитивното завещание в министерствата в предишното, добавя той.
Според Кадик администрацията не е била доста добре готова за председателството, " което е една не доста добре защитавана загадка ". Това се дължи, от една страна, на политическото безвластие и на измененията след изборите. Имаше доста малко време, което можеше да се види от работата в последната минута или просто от това по кое време " визитката " (уебсайтът на председателството) беше подготвена. От друга страна, имаше и липса на опит с координиращите функционалности по време на ръководи, а всеобщият застой в промяната в българската администрация добави бавния развой.
© eu2018bg.bg
Кадик отбелязва, че избраните от председателството цели са били навременни и са отразявали полемиките в Европа. Той обаче показва забавна еволюция от момента, в който бе показана първата им чернова през 2017 година: " Консенсус, конкурентоспособност и кохезия бяха показаните въпроси. В последна сметка това не бяха цели, а по-скоро средства, а крайните цели бяха бъдещето на Европа и младежите, цифрова стопанска система, сигурност и непоклатимост и Западни Балкани. Мисля, че интензивната полемика с Брюксел е оказала по-скоро позитивно въздействие при определянето на целите в крайния им вид. "
България такава, каквато би трябвало да бъде
" Ролята на председателството е да бъде балансьор, в това число и на европейско равнище, българското председателство направи това, което се предполагаше, че би трябвало. То го направи в сложни времена, което би трябвало да признаем ", показва Кадик.
© eu2018bg.bg
" Нещо повече, то сподели на Европа една картина на страната, такава, каквато би трябвало да бъде. Иска ми се това да се отрази във вътрешното измерение и да насърчи смяна. Но това е пожелателно мислене. Видяхме, че макар изразената позиция вътрешните проблеми излизаха нескрито и грозната страна на българската политика се прояви. Позорната полемика за Истанбулската спогодба, водена от ръководещи партии и опозицията, казусът с ЧЕЗ с всички въпросителни и съмнителната роля на високопоставени политици, антикоруционните " промени " или полемиката за медийния закон са единствено върхът на айсберга. "
Той показва страдание, че даже и европейското измерение бе подкопано тъкмо в края на председателството " с флиртовете с Русия ". " Това слага въпроса дали държавното управление е откровено за проевропейската си позиция, или това е просто опортюнизъм ", приключва Кадик.
В четвъртък ще публикуваме и отговорите на Вернер Муслер от " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (ФАЦ) и на Юлия Роне, лекар от Европейския академични институт във Флоренция.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (284)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ