СВМДА: успешна реализация на инициативата на Нурсултан Назарбаев
Предпоставка
Бързите събития от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век доведоха до срив на преобладаващата по това време биполярна система на интернационалните връзки и появяването на нови самостоятелни страни върху политическата карта на света. Заедно с световните тектонични промени в геополитиката в пространството на Евразия и Източна Европа се изостриха старите и се появиха нови цивилен или междудържавни спорове, а също по този начин започнаха да се демонстрират нови провокации и закани, като проведена престъпност, фракционизъм, набожен екстремизъм, тероризъм, търговия с опиати, които могат да подкопаят нежната социално-политическа и икономическа непоклатимост освен в постсъветското пространство, само че и в международен мащаб.
В тези условия, новите самостоятелни страни са изправени пред решение, освен на такива първостепенни задания, като самоидентификация и създаване на нова основа на своята държавност, избор на политически и социално-икономически модел на развиване, само че и пред провокациите от интернационалния дневен ред, като отбрана на независимостта и суверенитета, обезпечаване териториалната целокупност и отстояване на националните ползи, основаване на условия за районната сигурност, както и по-нататъшна интеграция в интернационалната общественост.
Кардиналните промени в геополитическата координатна система принудиха страните да търсят нови форми на взаимоотношение и съдействие, както в двустранни, по този начин и в многостранни формати. Без основаване на подобаващи механизми за взаимоотношение и сигурност на районно равнище, постоянното вътрешно развиване на страната в изискванията на все по-голяма глобализация би било мъчно постижимо.
В тези турбулентни исторически условия първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев взе съдбоносен курс за лансиране на многовекторния принцип и многостранна дипломация във външната политика и показа ред свои начинания за поддържане на мира и сигурността в районен и международен мащаб, а неговият зов да се свика Съвещание за взаимоотношение и ограничения за доверие в Азия (СВМДА) е една от тези начинания.
За първи път президентът Нурсултан Назарбаев прикани интернационалната общественост да образува ефикасна и универсална конструкция за застраховане на сигурност в Азия от трибуната на 47-та сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации през 1992 година Първият президент на Казахстан уточни, че главното обръщение на самодейността е да се осъществят по-рано несполучливите опити да се сътвори механизъм за групова сигурност в Азия, където, за разлика от другите континенти, този механизъм към момента не е основан.
Според казахстанския академик К. Н.Шакиров, „ главно наличие на тази самодейност на Казахстан е основаване на такава система за сигурност в Азия, при която всеки от участниците е предпазен, и неговата сигурност е обезпечена с цялостен комплекс от ограничения от международноправен темперамент, ориентирани към действително понижаване на равнищата на евентуални военни закани в Азия “.
През 90-те години казахстанските дипломати, отпред с министъра на външните работи Касъм-Жомарт Токаев, старателно работеха по реализацията на тази самодейност на президента Н.Назарбаев. Първи формален документ, заложил основи на последващото развиване на процеса, стана Декларацията на правилата, регулиращи връзките сред държавите-членки на СВМДА, призната на 14 септември 1999 година в Алматъ на Първата среща на министрите на външните работи на СВМДА.
В тази Декларация държавите-членки на СВМДА потвърдиха своята ангажираност с задачите и правилата на Устава на Организация на обединените нации, в нея също са отразени следните общоприети правила на интернационалното право: ценене суверенитета и правата на всички държави-членки на Съвещанието; опазване на териториалната целокупност и невмешателство във вътрешните работи на държавите-участнички, спокойно споразумяване на разногласия, отвод от потребление на мощ, разоръжаване и надзор над въоръженията, съдействие в търговско-икономическата, обществената, културната и филантропичната сфери; ценене на главните човешки права в сходство с правилата на Организация на обединените нации и интернационалното право.
СВМДА през днешния ден
Може с цялостна убеденост да се твърди, че през последните повече от двадесет години от момента на своето основаване Съвещанието за взаимоотношение и ограничения за доверие в Азия зае почтено място в архитектурата на общоазиатската сигурност, наред с други районни организации. СВМДА се утвърди като ефикасен интернационален конгрес за подсилване на доверието и съдействието, ориентирано към застраховане на мир, сигурност и непоклатимост в Азия.
От самото начало самодейността на Нурсултан Назарбаев за привикване на Съвещанието получи поддръжката на множеството азиатски страни, както и на доста авторитетни интернационалните организации, в това число Организация на обединените нации. Днес Съвещанието сплотява 27 страни от Тихия океан до Средиземно море, от Урал до Индийския океан; статут на наблюдаващ в СВМДА имат девет страни и редица интернационалните организации, в това число Организация на обединените нации, ОССЕ, Лигата на арабските страни, подписани са партньорски съглашения с ШОС, РАТС ШОС, ОИС, Службата на Организация на обединените нации по опиатите и престъпността, Асамблеята на народа на Казахстан.
Най-важният главен документ на СВМДА – Актът от Алматъ бе признат на първата среща на върха на държавните и държавните ръководители на СВМДА през 2002 година, който работи и като Устав на форума. В този исторически документ е декларирана решимостта на държавите-членки да образуват в Азия общо и неделимо пространство на сигурност, в което спокойно съжителстват всички страни, а техните нации, живеещи в изискванията на мир, независимост и разцвет, са изпълнени с убеденост в това, че мирът, сигурността и развиването се допълват и се поддържат.
Уникален документ в историята на многостранната дипломация на азиатския континент е „ Каталогът на ограниченията за доверие на СВМДА “, който дефинира измеренията за взаимоотношение сред държавите-членки, а документът „ Кооперативен метод към използването на ограниченията за доверие “ планува механизъм за използване на ограниченията за доверие.
Основно преимущество на СВМДА е всеобхватният метод към сигурността, който съставлява застраховане на сигурността в пет обширни измерения: военно-политическо, нови провокации и закани, икономическо, запазване на околната среда, филантропично. Постоянно пораства броят на сферите на взаимоотношение сред държавите-членки на СВМДА, които включват въпроси на екологията, туризма, образованието, младежката политика, дребния и междинен бизнес, селското стопанство, въпроси за противопоставяне на новите провокации и закани, в това число компютърни закононарушения и разпространяване на нови вируси, битка с тероризма и наркотрафика.
Определени са държави-координатори и съ-координатори на измеренията и сферите, които координират процеса на практическото използване на ограниченията за доверие. Държавите-членки се споразумяха за непринудено и поетапно използване на ограниченията за доверие. Всички решения се вземат посредством консенсус, което обезпечава приобщаващ и недискриминационен принцип при взимане на решения в границите на форума.
От основаването на СВМДА се организираха пет срещи на върха и пет срещи на външните министри, което демонстрира дейна политическа поддръжка за процеса. Поста на ръководител на СВМДА поредно заемаха Казахстан (2002-2010), Турция (2010-2014), Китай (2014-2018) и Таджикистан (2018-2020). Създадена е организационната конструкция на Съвещанието, постоянно се организират политически съвещания по необятен кръг въпроси в региона на сигурността. Ефективно работят институциите на СВМДА - Младежки съвет и Бизнес съвет, постоянно се организират съвещания на Бизнес форума, Форума на аналитичните центрове, Форума на неправителствените организации. Съвещанието има непрекъснато настоящ Секретариат, чието седалище се намира в съвременен комплекс ЕКСПО в град Нур-Султан.
Председателството на Казахстан
През 2020 година Казахстан още веднъж е определен за ръководител на СВМДА. Казахстанското председателство предложи своя визия за развиването на Съвещанието. На петата среща на върха на СВМДА, извършена в Душанбе през 2019 година, президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев дефинира редица съответни цели.
На първо място, по-нататъшно институционално развиване на СВМДА. Предложение за преобразуването на СВМДА в пълноценна интернационална организация за районна сигурност бе показано от първия президент на Казахстан през 2012 година по време на юбилейната сесия 4-та Среща на министрите на външните работи на страните от СВМДА, извършена по случай 20-годишнината на самодейността. Председателството поредно организира линия за образуване на систематична полемика на това предложение в границите на разнообразни събирания на форума. На собствен ред Секретариатът подкрепя председателството и прави съответна аналитична работа.
Укрепване ролята на СВМДА е гаранция за сигурност в Азия
По време на последните срещи на върха и срещите на външните министри държавите-членки на СВМДА интензивно вземат участие в разговора по просторен дневен ред и обръщат внимание на нови провокации и закани, районни проблеми, изискващи интернационално присъединяване и споразумяване.
Казахстан, като държава-инициатор на процеса СВМДА, предлага постепенна и поредна промяна на Съвещанието в пълноценна интернационална организация, което на собствен ред ще докара до по-нататъшно усилване ролята на форума по въпросите на континенталната и световната сигурност, възстановяване успеваемостта на използване на ограниченията за доверие и адаптиране на СВМДА за решение на нови задания. Известният казахстански анализатор М. Лаумулин счита, че „ сега настояща задача за СВМДА е преходът към качествено ново равнище на съдействие – превантивна дипломация и попречване на спорове “.
Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев вижда в близко бъдеще вероятност под егидата на СВМДА да се подреди цялостна система за сигурност, способна да упражнява интернационална медиация, още повече, че подобен опит за медиация казахстанската дипломация към този момент има, единствено би трябвало да се употребява в мащаба на Съвещанието.
Заключение
Азия вярно се счита за една от главните движещи сили на международното развиване през 21 век, ролята и смисъла на континента ще нараства. Най-населеният район на планетата, с огромно културно и етническо многообразие, с динамичност на икономическото развиване и повишаването на взаимно свързване, би трябвало с отговорност да одобри новата си роля в международен мащаб.
За страдание, Азия към момента е обременена от редица остарели спорове, взаимно съмнение. Острите световни проблеми на съвремието - интернационален тероризъм и екстремизъм, незаконен трафик на опиати и миграция, религиозна и етническа непоносимост, екологични бедствия. Решаването на тези закани и провокации е допустимо единствено при създаването на общи подходи към страните от континента.
СВМДА е минало забележителен постепенен път от зараждането на концепцията до нейното осъществяване и понастоящем служи като търсена платформа за взаимоотношение сред азиатските страни по необятен кръг от въпроси, свързани със сигурността. Държавите-членки на СВМДА споделят мнение, че е пристигнало време, когато народите на Азия сами би трябвало да дефинират личното си бъдеще и да построяват най-ефективни способи за подсилване на интернационалната сигурност и съдействие, а това е причина за динамично развиване на континента, който играе все по-важна роля в световната политика.
Осъзнаването на новата роля на Азия в международните каузи сигурно беше улеснено от интензивното взаимоотношение сред държавите-членки на платформата на Съвещанието за взаимоотношение и ограничения за доверие в Азия, инициирана от първия президент на Казахстан преди съвсем тридесет години. В Декларацията от Петата среща на върха в Душанбе на 15 юни 2019 година държавните и държавните ръководители на СВМДА високо оцениха ролята на първия президент на Република Казахстан – Елбаси (лидер на нацията) Нурсултан Назарбаев като създател на СВМДА и показаха дълбока признателност за неговия значителен принос за развиването на СВМДА и приветстваха неговото по-нататъшно интензивно присъединяване в построяването на потенциала на СВМДА и общите старания за реализиране на мир, сигурност и взаимоотношение в Азия.
Посланик Кайрат Саръбай
Изпълнителен шеф
на Секретариата на СВМДА
Бързите събития от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век доведоха до срив на преобладаващата по това време биполярна система на интернационалните връзки и появяването на нови самостоятелни страни върху политическата карта на света. Заедно с световните тектонични промени в геополитиката в пространството на Евразия и Източна Европа се изостриха старите и се появиха нови цивилен или междудържавни спорове, а също по този начин започнаха да се демонстрират нови провокации и закани, като проведена престъпност, фракционизъм, набожен екстремизъм, тероризъм, търговия с опиати, които могат да подкопаят нежната социално-политическа и икономическа непоклатимост освен в постсъветското пространство, само че и в международен мащаб.
В тези условия, новите самостоятелни страни са изправени пред решение, освен на такива първостепенни задания, като самоидентификация и създаване на нова основа на своята държавност, избор на политически и социално-икономически модел на развиване, само че и пред провокациите от интернационалния дневен ред, като отбрана на независимостта и суверенитета, обезпечаване териториалната целокупност и отстояване на националните ползи, основаване на условия за районната сигурност, както и по-нататъшна интеграция в интернационалната общественост.
Кардиналните промени в геополитическата координатна система принудиха страните да търсят нови форми на взаимоотношение и съдействие, както в двустранни, по този начин и в многостранни формати. Без основаване на подобаващи механизми за взаимоотношение и сигурност на районно равнище, постоянното вътрешно развиване на страната в изискванията на все по-голяма глобализация би било мъчно постижимо.
В тези турбулентни исторически условия първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев взе съдбоносен курс за лансиране на многовекторния принцип и многостранна дипломация във външната политика и показа ред свои начинания за поддържане на мира и сигурността в районен и международен мащаб, а неговият зов да се свика Съвещание за взаимоотношение и ограничения за доверие в Азия (СВМДА) е една от тези начинания.
За първи път президентът Нурсултан Назарбаев прикани интернационалната общественост да образува ефикасна и универсална конструкция за застраховане на сигурност в Азия от трибуната на 47-та сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации през 1992 година Първият президент на Казахстан уточни, че главното обръщение на самодейността е да се осъществят по-рано несполучливите опити да се сътвори механизъм за групова сигурност в Азия, където, за разлика от другите континенти, този механизъм към момента не е основан.
Според казахстанския академик К. Н.Шакиров, „ главно наличие на тази самодейност на Казахстан е основаване на такава система за сигурност в Азия, при която всеки от участниците е предпазен, и неговата сигурност е обезпечена с цялостен комплекс от ограничения от международноправен темперамент, ориентирани към действително понижаване на равнищата на евентуални военни закани в Азия “.
През 90-те години казахстанските дипломати, отпред с министъра на външните работи Касъм-Жомарт Токаев, старателно работеха по реализацията на тази самодейност на президента Н.Назарбаев. Първи формален документ, заложил основи на последващото развиване на процеса, стана Декларацията на правилата, регулиращи връзките сред държавите-членки на СВМДА, призната на 14 септември 1999 година в Алматъ на Първата среща на министрите на външните работи на СВМДА.
В тази Декларация държавите-членки на СВМДА потвърдиха своята ангажираност с задачите и правилата на Устава на Организация на обединените нации, в нея също са отразени следните общоприети правила на интернационалното право: ценене суверенитета и правата на всички държави-членки на Съвещанието; опазване на териториалната целокупност и невмешателство във вътрешните работи на държавите-участнички, спокойно споразумяване на разногласия, отвод от потребление на мощ, разоръжаване и надзор над въоръженията, съдействие в търговско-икономическата, обществената, културната и филантропичната сфери; ценене на главните човешки права в сходство с правилата на Организация на обединените нации и интернационалното право.
СВМДА през днешния ден
Може с цялостна убеденост да се твърди, че през последните повече от двадесет години от момента на своето основаване Съвещанието за взаимоотношение и ограничения за доверие в Азия зае почтено място в архитектурата на общоазиатската сигурност, наред с други районни организации. СВМДА се утвърди като ефикасен интернационален конгрес за подсилване на доверието и съдействието, ориентирано към застраховане на мир, сигурност и непоклатимост в Азия.
От самото начало самодейността на Нурсултан Назарбаев за привикване на Съвещанието получи поддръжката на множеството азиатски страни, както и на доста авторитетни интернационалните организации, в това число Организация на обединените нации. Днес Съвещанието сплотява 27 страни от Тихия океан до Средиземно море, от Урал до Индийския океан; статут на наблюдаващ в СВМДА имат девет страни и редица интернационалните организации, в това число Организация на обединените нации, ОССЕ, Лигата на арабските страни, подписани са партньорски съглашения с ШОС, РАТС ШОС, ОИС, Службата на Организация на обединените нации по опиатите и престъпността, Асамблеята на народа на Казахстан.
Най-важният главен документ на СВМДА – Актът от Алматъ бе признат на първата среща на върха на държавните и държавните ръководители на СВМДА през 2002 година, който работи и като Устав на форума. В този исторически документ е декларирана решимостта на държавите-членки да образуват в Азия общо и неделимо пространство на сигурност, в което спокойно съжителстват всички страни, а техните нации, живеещи в изискванията на мир, независимост и разцвет, са изпълнени с убеденост в това, че мирът, сигурността и развиването се допълват и се поддържат.
Уникален документ в историята на многостранната дипломация на азиатския континент е „ Каталогът на ограниченията за доверие на СВМДА “, който дефинира измеренията за взаимоотношение сред държавите-членки, а документът „ Кооперативен метод към използването на ограниченията за доверие “ планува механизъм за използване на ограниченията за доверие.
Основно преимущество на СВМДА е всеобхватният метод към сигурността, който съставлява застраховане на сигурността в пет обширни измерения: военно-политическо, нови провокации и закани, икономическо, запазване на околната среда, филантропично. Постоянно пораства броят на сферите на взаимоотношение сред държавите-членки на СВМДА, които включват въпроси на екологията, туризма, образованието, младежката политика, дребния и междинен бизнес, селското стопанство, въпроси за противопоставяне на новите провокации и закани, в това число компютърни закононарушения и разпространяване на нови вируси, битка с тероризма и наркотрафика.
Определени са държави-координатори и съ-координатори на измеренията и сферите, които координират процеса на практическото използване на ограниченията за доверие. Държавите-членки се споразумяха за непринудено и поетапно използване на ограниченията за доверие. Всички решения се вземат посредством консенсус, което обезпечава приобщаващ и недискриминационен принцип при взимане на решения в границите на форума.
От основаването на СВМДА се организираха пет срещи на върха и пет срещи на външните министри, което демонстрира дейна политическа поддръжка за процеса. Поста на ръководител на СВМДА поредно заемаха Казахстан (2002-2010), Турция (2010-2014), Китай (2014-2018) и Таджикистан (2018-2020). Създадена е организационната конструкция на Съвещанието, постоянно се организират политически съвещания по необятен кръг въпроси в региона на сигурността. Ефективно работят институциите на СВМДА - Младежки съвет и Бизнес съвет, постоянно се организират съвещания на Бизнес форума, Форума на аналитичните центрове, Форума на неправителствените организации. Съвещанието има непрекъснато настоящ Секретариат, чието седалище се намира в съвременен комплекс ЕКСПО в град Нур-Султан.
Председателството на Казахстан
През 2020 година Казахстан още веднъж е определен за ръководител на СВМДА. Казахстанското председателство предложи своя визия за развиването на Съвещанието. На петата среща на върха на СВМДА, извършена в Душанбе през 2019 година, президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев дефинира редица съответни цели.
На първо място, по-нататъшно институционално развиване на СВМДА. Предложение за преобразуването на СВМДА в пълноценна интернационална организация за районна сигурност бе показано от първия президент на Казахстан през 2012 година по време на юбилейната сесия 4-та Среща на министрите на външните работи на страните от СВМДА, извършена по случай 20-годишнината на самодейността. Председателството поредно организира линия за образуване на систематична полемика на това предложение в границите на разнообразни събирания на форума. На собствен ред Секретариатът подкрепя председателството и прави съответна аналитична работа.
Укрепване ролята на СВМДА е гаранция за сигурност в Азия
По време на последните срещи на върха и срещите на външните министри държавите-членки на СВМДА интензивно вземат участие в разговора по просторен дневен ред и обръщат внимание на нови провокации и закани, районни проблеми, изискващи интернационално присъединяване и споразумяване.
Казахстан, като държава-инициатор на процеса СВМДА, предлага постепенна и поредна промяна на Съвещанието в пълноценна интернационална организация, което на собствен ред ще докара до по-нататъшно усилване ролята на форума по въпросите на континенталната и световната сигурност, възстановяване успеваемостта на използване на ограниченията за доверие и адаптиране на СВМДА за решение на нови задания. Известният казахстански анализатор М. Лаумулин счита, че „ сега настояща задача за СВМДА е преходът към качествено ново равнище на съдействие – превантивна дипломация и попречване на спорове “.
Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев вижда в близко бъдеще вероятност под егидата на СВМДА да се подреди цялостна система за сигурност, способна да упражнява интернационална медиация, още повече, че подобен опит за медиация казахстанската дипломация към този момент има, единствено би трябвало да се употребява в мащаба на Съвещанието.
Заключение
Азия вярно се счита за една от главните движещи сили на международното развиване през 21 век, ролята и смисъла на континента ще нараства. Най-населеният район на планетата, с огромно културно и етническо многообразие, с динамичност на икономическото развиване и повишаването на взаимно свързване, би трябвало с отговорност да одобри новата си роля в международен мащаб.
За страдание, Азия към момента е обременена от редица остарели спорове, взаимно съмнение. Острите световни проблеми на съвремието - интернационален тероризъм и екстремизъм, незаконен трафик на опиати и миграция, религиозна и етническа непоносимост, екологични бедствия. Решаването на тези закани и провокации е допустимо единствено при създаването на общи подходи към страните от континента.
СВМДА е минало забележителен постепенен път от зараждането на концепцията до нейното осъществяване и понастоящем служи като търсена платформа за взаимоотношение сред азиатските страни по необятен кръг от въпроси, свързани със сигурността. Държавите-членки на СВМДА споделят мнение, че е пристигнало време, когато народите на Азия сами би трябвало да дефинират личното си бъдеще и да построяват най-ефективни способи за подсилване на интернационалната сигурност и съдействие, а това е причина за динамично развиване на континента, който играе все по-важна роля в световната политика.
Осъзнаването на новата роля на Азия в международните каузи сигурно беше улеснено от интензивното взаимоотношение сред държавите-членки на платформата на Съвещанието за взаимоотношение и ограничения за доверие в Азия, инициирана от първия президент на Казахстан преди съвсем тридесет години. В Декларацията от Петата среща на върха в Душанбе на 15 юни 2019 година държавните и държавните ръководители на СВМДА високо оцениха ролята на първия президент на Република Казахстан – Елбаси (лидер на нацията) Нурсултан Назарбаев като създател на СВМДА и показаха дълбока признателност за неговия значителен принос за развиването на СВМДА и приветстваха неговото по-нататъшно интензивно присъединяване в построяването на потенциала на СВМДА и общите старания за реализиране на мир, сигурност и взаимоотношение в Азия.
Посланик Кайрат Саръбай
Изпълнителен шеф
на Секретариата на СВМДА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ