Набис и последната война на Спарта
Предпоследен цар на Спарта бил Набис (упр. 207-192 прочие Хр). Той се употребил с неприятна популярност измежду своите съвременници. Историкът Полибий написа: „ Набис изцяло изтреби оживелите съперници на неговата власт в Спарта, изгони богатите жители и раздаде парцелите и дамите им на свои хора, които бяха убийци, разбойници, крадци, измамници “.
Днешните учени обаче имат по-трезва оценка за Набис: да, той обичал властта, разорявал локалните олигарси, само че в това време провеждал обществени промени – раздавал земя на бедните спартанци и освободил повече от хиляда илоти. Набис бил последният държател, който се опитал да направи Спарта още веднъж велика.
През 204 година прочие Хр. той атакувал основния град на Аркадия, Мегалополис, само че несполучливо. Тогава нахлул в Месения – региона, прилежащ на Спарта. Ала и тук спартанската войска била победена. Тези досадни неуспехи обаче не обезкуражили Набис.
Когато през 200 година почнала Втората македонска война, той работил хитро. Отначало се включил към лагера на македонския цар Филип V, за което получил от него античния град Аргос, безконечният зложелател на Спарта. Но щом Филип почнал да губи, спартанският тиранин бързо се приспособил и по време на борбата при Киноскела (197 година прочие Хр.), към този момент бил правилен съдружник на Рим. Затова римляните оставили Аргос в негово притежание. Другите гръцки градове, включени в Ахейския съюз, обаче ги убедили да трансформират решението си. Така през 195 година прочие Хр. в Пелопонес се събрала 40-хилядна войска, състояща се от римляни, техни латински съдружници и спомагателни гръцки елементи. Ахейците добавили още 10 хиляди бойци. Набис имал доста по-малка мощ (около 15 хиляди бойци съгласно Тит Ливий), само че решил да се бие докрай – както и подобавало на спартанец.
Бойните дейности почнали покрай Аргос, където се концентрирала съюзническата войска. Враговете на Набис в града се пробвали да вдигнат въстание, само че напряко на площада били посечени от спартанския гарнизон.
В същото време римският флот блокирал единственото спартанско пристанище Гитио, което паднало след къса яростна борба.
Набис се решил на договаряния с римляните. Той ги убеждавал, че не заплашва никого, само че изискванията били безапелационни: да съобщи Аргос, да унищожи всичките си кораби, да върне всички хора, които прогонил, а на тях пък да върне робите и илотите, на които дал независимост. Набис може би щял да се съгласи, само че спартанците решили да се бият до дъно.
Рано сутринта римските и ахейските войски нападнали Спарта от разнообразни направления. Градът нямал стени на всички места и точно на празните места се развихрили най-жестоките боеве. След няколко часа ръкопашна борба римляните съумели да изтласкат бранителите на Спарта и да раздерат защитата.
Най-добрият пълководец на Набис се казвал Питагор (съименник на фамозния математик). Той заповядал да подпалят къщите, ситуирани около крепостните стени. Скоро римските легионери, които съумели да се промъкнат в града, се озовали в огнен чувал и побягнали назад.
Набис изпратил още веднъж пратеници и уверил римляните, че приема техните условия. Римският консул Тит Квинций Фламинин се съгласил. Вероятно се тормозил от загубите, които били неизбежни по време на новото нахлуване. Но по-скоро той като интелигентен политик разбирал, че в случай че смаже Спарта и унищожи Набис, позициите на другите гръцки градове и изключително на Ахейския съюз, ще бъдат засилени. А Рим нямал потребност от нови противници в Гърция.
През 192 година прочие Хр. Набис още веднъж почнал война, само че бил изменнически погубен по време на бойни учения. Времето на Спарта завършило.
