Предполагаше се да бъде непробиваема, стръмната 21-метрова (70-футова) пясъчна стена,

Предполагаше се да бъде непробиваема, стръмната 21-метрова (70-футова) пясъчна стена, осеяна с тежко въоръжени замъци – опитът да се пробие, самоубийствена задача. < /p>

Или най-малко по този начин си мислеха израелците.

Продължете да четете

лист от 4 детайла. Какво се случва с нормализирането на връзките сред Саудитска Арабия и Израел? Палестинците не би трябвало имат несъгласие върху арабско-израелските съглашения, Нетаняху споделя на Организация на обединените нации Програмата на Съединени американски щати за унищожаване на визите: Защо арабските американци са ядосани от приемането на Израел Докато арабско-израелската нормализация се уголемява, къде се вписват палестинците? завършек на списъка

Те пресметнаха, че линията Bar Lev, 150 км (93 мили) песъчлив насип, който се простира от Суецкия залив до Средиземно море, ще отнеме 12 часа, с цел да се пулверизира с експлозиви – задоволително време, с цел да се изпратят подкрепления.

>

Но когато египтяните пристигнаха на 6 октомври 1973 година, те го събориха единствено за три часа, употребявайки водни помпи.

„ Няколко минути след 1420 часа, когато контейнерите започнаха да изригват облаци покриващ пушек, първата ни щурмова вълна гребеше гневно през канала, ударите им падаха в ритъма на тяхното пеене „ Аллаху Акбар…Аллаху Акбар… “, написа генерал-лейтенант Саад ел-Шазли, египетски боен пълководец по това време, в своя роман за събитията от 1980 година, озаглавен Преминаването на Суец.

„ [Нашите] самолети летяха ниско над канала, сенките им минаваха през вражеските линии, до момента в който се насочваха надълбоко към Синай “, продължи ел Шазли. „ За четвърти път в моята кариера бяхме във война с Израел. “

Атаката беше синхронизирана с друга на север, батальон от сирийски сили, който стартира нахлуване, с цел да си върне Голанските възвишения.

Израелските сили бяха ужасени. Йом Кипур се празнуваше в еврейската страна и Рамадан на други места в Близкия изток, само че това не попречи на началото на интервенция Бадр.

Възхвалявайки успеха за завладяването на територия, четири пъти по-голяма от размера си в арабско-израелската война от 1967 година, Израел в никакъв случай не е очаквал офанзива като тази.

Тази първа борба прерасна в кървавата 19-дневна война, известна с няколко имена: Октомврийската война, Войната на Йом Кипур, Рамаданската война или Арабско-израелската война от 1973 година

Петдесет години по-късно е ясно, че войната промени освен района и бъдещето на арабско-израелските връзки, само че и света, защото раздруса орбитата на Студената война, променяйки метода на Съединени американски щати към Близкия изток.

„ Най-добрият час в Египет “

Тюфик Аклимандос беше единствено на 14 години, когато стартира войната, само че има значими, въпреки и смътни, мемоари за нея.

Нито триумф, нито неуспех, това въпреки всичко беше „ най-хубавият час на Египет “, сподели Аклимандос, шеф на отдела за европейски проучвания в Египетския център за стратегически проучвания и професор в университета в Кайро, сподели пред Ал Джазира.

Връщането на Синайския полуостров от Израел беше победа, която циментира мощта на египетската войска под управлението на президента Ануар Садат, сподели той. Това даде легитимност на всеки правоприемник на Садат, който взе участие във военните старания, добави той.

„ Ние сме бащите създатели, ние сме бранителите на Египет “, беше посланието на армията, откакто си върна Синай, напомни Аклимандос.

Тогава не е чудно, че в годините след нея годишнината от войната се празнува необятно, от безвъзмезден вход във военните музеи на 6 октомври до церемонии и паради.

Точно както Кайро беше концентриран върху връщането на Синай, толкоз беше и Дамаск на Голанските възвишения. Израел е завладял и двете по време на войната от 1967 година, като в същото време окупира това, което е останало от Палестина.

Условията са узрели за Октомврийската война в съзнанието на арабите: Арабски фронт се насочва към борба, с цел да отмъсти за страданието на палестинците и да си върне личните територии.

Събитията от октомврийската война обаче не способстваха за палестинската идея. Според Сами Хамди, ръководещ шеф на International Interest, компания за политически риск, фокусирана върху Близкия изток, това в действителност е „ голям неуспех “ в това отношение.

„ Арабските страни, възстановяващи справедливостта за Палестина, бяха изцяло разрушени от октомврийската война “, сподели той пред Ал Джазира.

Въпреки че се смяташе, че двете най-мощни армии в района по това време ще могат да отхвърлен израелската окупация, войната вместо това завърши с нормализиране на връзките на Египет с Израел, изясни Хамди.

Кайро и Дамаск водеха войната за личните си ползи и палестинската идея беше второстепенна, твърди той.

В резултат на това арабското водачество в района беше изцяло „ сломено “ от събитията от войната, сподели той.

Обединен арабски фронт, раздвоен

Войната обаче сподели, че единен арабски фронт може да бъде употребен за стимулиране на дейности на международната сцена.

Когато вълната на войната се обърна в интерес на Израел и боевете стигнаха до задънена улица 12 дни след началото на спора, арабските страни производителки на нефт, под управлението на Организацията на страните експортьорки на нефт (ОПЕК), взеха решение да понижат производството си на нефт с 5 %.

Щатите заявиха, че ще поддържат същата скорост на понижение всеки месец, до момента в който израелските сили се изтеглят от арабските територии, окупирани през 1967 година, и правата на палестинците не бъдат възобновени. Те също постановиха ембарго на Съединени американски щати, спирайки доставките на нефт.

Тези дейности доведоха до скок на цените на петрола – и повлияха на траекторията на Студената война.

Съветите доставяха на арабските страни оръжия, до момента в който Съединени американски щати подкрепяха Израел, само че ембаргото накара Съединени американски щати да се борят за решения на спора.

„ Това също беше опция да отблъснем [Съветите] “, сподели Йоси Мекелберг, специалист по Израел в Chatham House, пред Al Jazeera.

Така Хенри Кисинджър нахлу, някогашният консултант по националната сигурност на Съединени американски щати, пътуващ от Кайро до Дамаск, до Тел Авив в опит да изкове арабско-израелския мир.

Неговата „ дипломация на совалката “ – както беше наречено неговото потопено миротворчество – проработи, защото докара до преустановяване на огъня, което щеше да постави завършек на войната, сподели Мекелберг.

Нимрод Горен, старши помощник по въпросите на Израел в Института за Близкия изток, се съгласи, като сподели, че събитията са били значими за преместването на света от епоха на война към епоха на дипломация,

„ Това беше повратен миг “, сподели той пред Al Jazeera.

Но предвожданата от Кисинджър американска дипломация с обособени страни беше тъкмо това, което разцепи единния арабски фронт, сподели Хамди.

Например, сподели Хамди, Кисинджър евентуално е споделил на египтяните: „ Мога да убедя израелците да се откажат от Синай “.

Като подобен, той постави съгласувани старания да построи връзки, учредени на самостоятелни ползи, които в последна сметка изместиха панарабските връзки, изясни анализаторът.

Това ще се отрази през идващите години, изключително във войната в Персийския залив от 1990 година, сподели Хамди, когато Ирак нахлу в Кувейт и водена от Съединени американски щати коалиция, включваща други арабски страни, се застъпи в отбрана на Кувейт.

Пътят към арабско-израелския мир

Совалковата дипломация на Кисинджър в последна сметка отряза Египет от арабското лоно, когато Кайро възстановява връзките с Израел.

След войната Садат се опита да излезе от задънената улица на арабско-израелските мирни съглашения, сподели Мекелберг.

През 1977 година някогашният египетски президент се появи в Йерусалим, с цел да изнесе тирада за мира пред израелския парламент, първият арабски водач, посетил Израел.

Това беше последвано от подписването на Споразуменията от Кемп Дейвид през 1979 година по разпореждане на президента на Съединени американски щати Джими Картър, който предложения Садат и тогавашния израелски министър председател Менахем Бегин на среща във Вашингтон.

Споразуменията бяха в основата на египетско-израелския кротичък контракт, който раздруса Египет от рамото на Арабската лига.

„ Египет продаде палестинците “ беше общото мнение, сподели Хамди.

Междувременно позицията на Садат беше, че Египет е дал всичко от себе си, с цел да води две войни за палестинската идея и не може да се чака да раздаде правдивост самичък, сподели анализаторът.

Следователно мирният контракт трябваше да смъкна Израел от гърба му, до момента в който неговите водачи и население към момента таят надълбоко възмущение към израелската окупация, изясни Хамди.

Израел, от своя страна, също беше вложен в оправянето на нещата с Кайро – най-големият му урок от войната беше нуждата от мир със съседите му, сподели Горен.

Войната от 1967 година поду доверието на Израел във военната му мощност и неотдавна основаната страна беше уверена, че е непобедима, сподели Мекелберг. Октомврийската война промени бързо това усещане.

Има дребен триумф в арабско-израелския мир през 50-те години след войната, само че израелско-египетският кротичък контракт най-малко остава недокоснат в по-голямата си част, сподели Горен.

За египетския пълководец на фронтовата линия на войната войната и произлизащите от нея завещания бяха оправдани.

„ Човек може да е агресивен; човек може да е рискувал живота си за страната си. Но за какво това би трябвало да подготвя човек да залага на бъдещето на въоръжените сили и ориста на страната си? написа ел-Шазли.

Източник: Ал Джазира