Нови хоризонти - стар инструментариум
Предполагам, че към този момент на всички места е отминала есенната акция по диференциация на учителския труд. Това в допълнение трудово заплащане си слага за цел да подтиква учителите към по-активна работа. Дълго време този инструмент не се отдаваше огромно значение, защото получаваните веднъж в годината бонуси бяха с дребен размер и неголеми разлики сред диференцираните учители. Въпреки това съвсем годишно и навсякъде провокира подозрения и обиди от несправедливи оценки. Не това желая да разясня, а съдържателната част на тази оценка, която би трябвало да премира повече работилите от по-пестеливите на старания. Дали сме обръщали внимание на обстоятелството, че табличката с разбивката на точките за диференцираната оценка е съвсем непроменена от години, като 70% от точките са авансово написани, 30% се дефинират според спецификата и просветителната философия на другите учебни заведения.
Иво Райнов за учителските атестации: Могат да бъдат морков, само че и яка сопа
Напоследък в изявленията на господин Красимир Вълчев и неговите заместници се наслагват три ясни целта – новаторско развиване на учебното заведение, усилване на възпитателната му роля и приобщаване на децата с желание да се минимизира броя на отпадналите от учебно заведение. Хайде да погледнем таблицата, по която се прави оценка труда на учителя и се дефинира спомагателното трудово заплащане /записана в Наредба № 4/. Срещу трите акцента или целта са записани единствено 24 точки, а косвено могат да бъдат привлечени още десетина.
Не е необходим подробен разбор с цел да стане ясно, че знаците в тази таблица са остарели и не подхождат в задоволителна степен на новите цели, сложени от министерството. Целият иновационен развой е събран в единствено 8 точки. Все повече учебни заведения са новаторски, от ден на ден учители работят новаторско, само че това няма по какъв начин да бъде оценено съответно при актуалната концепцията на записаните в Наредба № 4 знаци. Възпитанието го откриваме единствено в екипната работа за основаване на подобаваща образователно-възпитателна среда, освен това само в подтекста на връзка с психолог и педагогичен консултант. Българският преподавател постоянно е възпитавал. Знам, че стотици, може би хиляди сътрудници вършат толкоз доста и разнообразни неща с цел да възпитават децата, само че това остава неразпознаваемо за записаните в наредбата индикатори.
Така голяма част от свършената възпитателна работа остава неоценена и затова напъните на учителя възнаградени. Не, че някой ги прави за премия, само че нали концепцията на тази диференциация е да насърчи напъните за по-доброто качество на образованието. Тук му е мястото да споделя, че в наредбата не са закрепени точки за умеенето да се поддържа модерната в последно време положителна дисциплинираност. Допускам, че ръководството на дисциплината участва алегорично в множеството учебни карти /например в моето учебно заведение позитивната дисциплинираност е записана с 2 точки/, само че по никой метод не получава точкуване съответно на напъните, които поставят учителите. Защото както знаем дисциплината е сериозен проблем за българското учебно заведение и както чуваме в последно време все по-голям приоритет в политиката на МОН. Макар и претърпяла няколко корекции Наредбата за приобщаващо обучение вменява огромен размер задължения на учителите. Изпълнението им коства доста часове спомагателна работа и много старания. В картата съгласно Наредба № 4 всички тези старания се отразяват в 8 точки, планувани за работа с деца, застрашени от отпадане, в риск, в мултикултурна среда, със СОП. А това е различен основен приоритет на МОН – децата да бъдат върнати в учебно заведение, да не се позволява тяхното отпадане и да се реализира прогрес в ограмотяването на децата от гетата и социализиране на тези със специфични просветителни потребности.
Сигурен съм, че всеки сътрудник може да изтъкне още недостатъци на съдържателната рамка за оценяване труда на учителите и поощряването им с ДТВ. Аз подчертавах на обстоятелството, че имаме нови хоризонти, сложени от МОН пред развиването на образованието, само че употребяваме стар инструментариум, с който да го мониторираме и оценяваме. Повечето от употребяваните сега критерии са официални, доста от тях са детайл от длъжностната характерност на всеки преподавател, а някои са мъчно измерими. Ако желаеме обучение, което се модернизира, в случай че желаеме възстановяване на качеството в просветителния развой би трябвало да подчертаваме на индикатори и да намерим метода, който откроява и насърчава учителите, които вършат смяната в образованието с цел да окуражаваме и тези, които към момента одобряват просветителния развой за официална и рутинна работа.
В друга публикация съм казвал, че диференциацията /респективно атестацията/ може да бъде и сопа и морков. Добрият управител схваща, че тя е мощен инструмент за мотивация и израстване на учителите, само че по тази причина е нужно да и се разреши да надникне в тези аспекти от креативната работа на учителя, които служителите, съставили индикаторите са пропуснали. И първата стъпка е осъвременяване. Пред 21 век динамичността на образованието е толкоз мощна, че не може да бъде побрана в рамки, заложени преди десетина година.
Автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
