Суши: Йероглифи на вкуса
Предполагам, че при споменаването на японска кухня в съзнанието на всеки актуален европеец или американец се появява суши . Това просто на тип ядене от сурова риба и ориз е превзело доста хора освен поради положителните си вкусови качества, само че и поради отличните си здравословни свойства.
Ниското наличие на мазнини и високото съществуване на протеини го вършат идеалната храна за общество, даже цяло потомство , захласнато от съзнанието за идеално здраве и външен тип. В нашето време сушито е знак на здравословна и съвременна хранителна просвета и може би е това, което е било да вземем за пример млякото за Америка през 60-те.
Pixels
Днес суши-баровете са естествена част от интериора на всеки себеуважаващ се приблизително огромен град в преобладаващата част от света. Цената на един обяд в тези заведения за хранене може да варира от 10 до няколкостотин $ - според от качеството на рибата, ориза, квартала или това коя звезда обядва на прилежащата маса.
История
Всъщност, самото суши има напълно прагматичен и не блестящ генезис, който може да се наблюдава до IV век прочие н. е. в Югоизточна Азия. Като остроумен метод за опазване на рибата, тя е била осолявана и оставяна да ферментира дружно с ориз. Причината за това е, че естествената ферментация на ориза пособия рибата да се консервира за по-траен интервал .
Pixels
След няколко месеца тя била подготвена за консумация, а оризът се изхвърлял. Така се ражда първообразът на днешното суши - наре-зуши.
Навикът да се яде рибата дружно с ориза поражда към VIII век сл.н.е. точно в Япония , където техниката за правене на наре-зуши била импортирана през Китай. Поради известността на ориза зародил нов вид суши, наименуван сейсей суши - при него рибата към момента била полусурова и оризът бил кадърен за ястие, само че имал възкисел усет. С тези промени стартира да се оформя версията на блюдото, по този начин известна през днешния ден.
Сушито е безспорният знак на японската кухня, даже от гледната точка на това, че съчетава двете емблематични за страната храни - риба и ориз , само че тя надалеч не се изчерпва единствено с него.
Pixels
Подобно на питателните привички в доста страни от Далечния изток, и в Япония вегетарианството е било мощно застъпено през вековете. Около IV-V век сл. н. е. страната заимства огромна част от културата си от Китай. Вероятно най-влиятелната заемка е будизмът, който мощно повлиява японската цивилизация във всичките ѝ посоки . Скоро по-късно Япония напълно стартира да подражава на китайската просвета под ръководството на династията Тан.
Именно тогава поражда табуто по отношение на потреблението на месо в страната. Разрешен е бил само дивечът, който бил изключително значим за прехранването на популацията тогава. Убиването на всевъзможни други животни обаче било неразрешено с указ, престъпването на който означавало сигурна гибел. В това число било неразрешено и избиването на птици за издръжка, тъй като съгласно тогавашните вярвания те били божии вестоносци .
Pixels
През VIII век били издадени и голям брой спомагателни декрети, засилващи ограниченията против убиването на животни, като в това число била наложена възбрана даже за лов на риба . Рибарите, чиято издръжка зависела единствено от улова, били обезщетени с ориз. През 927 година била въведена разпоредба, съгласно която всеки член на държавното управление или благородник, консумирал месо, се е считал за мръсен в продължение на три дни и е бил лишен от правото да взе участие в шинтоистките ритуали в имперския двор.
Подобна спартанска диета не е била лесна за съблюдаване от цяла една нация и скоро след упадъка на династия Тан в Япония се завръща яденето на риба . Документи от късния хейански интервал (XI-XII век) потвърждават потреблението на риба и диви птици, само че приемът на други типове месо дълго време си остава табу .
Вероятно заради отсъствието на месо в японската диета подправките по този начин и не са добили особена известност. Пиперът, карамфилът и чесънът, импортирани в страната за пръв път към VIII век от Югоизточна Азия, били употребявани най-вече за приготвянето на медикаменти и козметика . Разбира се, както всяко предписание, и това си има своите изключения, само че за това - по-късно.
Pixels
И по този начин, поради казаното дотук, рибата заема главно място в локалния режим на хранене, а в островна страна като Япония тя участва в обилие. Този факт повлиява мощно на голям брой ястия.
1, 2, 3
Именно от времето на интервала хейан, когато се е възродила потреблението на диви птици и риба, датира и в прочут смисъл обичайна класификация на японската софра. Храните, присъстващи на тогавашните банкети, били купичка с ориз , чорба, и плато с дребни ястия като сушена или сурова риба, птиче месо, туршия или ядки.
Pixels
Днес в един елементарен японски обяд или вечеря конфигурацията не е по-различна - купичка бял ориз (гохан), чорба (суимоно), и няколко дребни странични блюда като да вземем за пример задушен спанак със сусам , парче печена риба, и тофу, поръсено с тънко нарязан зелен лук и няколко капки соев сос. Десертите не са по този начин известни, както на запад, само че от време на време се сервират сезонни плодове.
Японците не имат вяра в сервирането на блюдата в избран ред, което е от особена значимост на Запад. Там всичко се сервира дружно, тъй че човек да се наслаждения на всичките усети по едно и също време. Според тамошната традиция съществуват пет усета - сладко, кисело, горчиво, солено и умами, което няма напълно прецизен превод на доста езици . Умами е дума, която сплотява качеството на усета на солените ястия. Може би изобретявам нова дума, само че ще го нарека вкусност, тъй като значи точно това.
Оризът
Известно е, че в Япония всеки ден се яде сварен на пара бял ориз. Вероятно все по-малко участва на закуска, само че всеки редови японец употребява ориз най-малко един път на ден. Не по този начин прочут на всички чужденци обаче е фактът, че е значимо да е бял и да остане подобен, до момента в който не бъде изяден до последното зрънце.
Pixabay
Символиката е мощно заложена в японската просвета, а оттова и в кухнята, и оризът е знак на чистотата. Освен в случай че не е част от дребното оризови ястия, в които се смесва с други артикули, той би трябвало да остане чист. Много чужденци, привикнали на мощни подправки и усети, мъчно одобряват усета на белия ориз. Или по-скоро неналичието на подобен, съгласно тях.
Но самите японци потръпват в смут, когато видят чужденец да излива соев сос върху ориза си (вкусно е, съгласна съм, само че дано оставим това за китайската храна), или, не дай си боже, да го дави в майонеза.
Това за последното зрънце е самата истина - японските майки споделят на децата си да изядат ориза до последно, тъй като във всяко зърно ориз живеят 7 божества и ще им се разсърдят съществено, в случай че бъдат оставени .
(Почти) без подправки
Допреди няколко години, когато чуех за ядене без подправки, лук или чесън, се сещах за това, което съм чела в книгите за британската кухня - безвкусно варено зеле и картофи. Представата ми обаче се промени след първите ми няколко месеца престой в Япония.
Поради неналичието на месо в менюто, а с него и съпътстващите го подправки, японците от антични времена са се научили да почитат естествения усет на храната . Начинът им на хранене може и да е бил спартански съгласно западните усети, само че въпреки всичко са имали обилие от риба и други морски храни, както и доста зеленчуци. Поразително е какъв брой разнообразни на усет ястия могат да бъдат приготвени с тези елементарни съставки и напълно малко подправки.
Може би двете вездесъщи подправки в японската кухня са мисо - паста от ферментирала соя, и даши - бульон от изсушена риба звук . Последният служи за основа на съвсем всички супи и варени ястия и японската кухня е немислима без него. Даши няма усет на риба, а по-скоро придава на ястията леко опушен усет, който е доста прелестен и непоказен и отлично акцентира усета на продуктите, варени в него.
Pixabay
Според японците тяхната кухня не би била същата без даши и доста от тях си носят гранулираната версия, когато пътуват в чужбина. Този бульон от време на време основава съществени терзания на вегетарианците, посещаващи Япония, защото доста мъчно човек може да откри ястие, сготвено без него.
Сезони
Япония изключително се гордее с ясно изразените си четири сезона - нещо, което елементарният европеец мъчно може да си показа. Но тамошното почитание към природата и стремежът за естетика с нея са завещани на тези хора още от предците им. Интересно и възхитително е по какъв начин съумяват да го съблюдават, заобиколени отвред с метал и бетон. Желанието за естетика с природата мощно е повлияло и кухнята им .
За тях е нещо нормално да отразяват сезоните в храната, която подготвят. През пролетта, да вземем за пример, е напълно обикновено група другари или семейство да отидат на излет и да съберат млад бамбук , който след това да сготвят по този начин, че да се усети усетът му. Друга типична пролетна храна са японските миди.
Pixabay
През лятото пък се почитат пресните зеленчуци като домати, млади картофи, бамя и се похапва лаврак. Есента е превъзходен сезон за типичния японски плод наши - тип круша, който прилича комбинация сред европейска круша и ябълка. Друга есенна храна в Япония са сладките картофи , които се продават както преди 30 години - от постепенно движеща се кола, от която се носи омагьосващо сладостна миризма. През зимата се отдава дължимото на превъзходните японски гъби мацутаке, които по мирис и миризма биха могли да се сравнят със западните трюфели.
Сезонността на кухнята им доближава всевъзможни измерения - да речем, напролет умерено можете да си купите "Кит-Кат " с усет на вишнев цвят.
Японците ценят това, което им дава природата, когато им го дава, и го сготвят с допустимо минимум изменение на усета - и в действителност е божествено.
от Кристина Николова за списание "Меню "
Ниското наличие на мазнини и високото съществуване на протеини го вършат идеалната храна за общество, даже цяло потомство , захласнато от съзнанието за идеално здраве и външен тип. В нашето време сушито е знак на здравословна и съвременна хранителна просвета и може би е това, което е било да вземем за пример млякото за Америка през 60-те.
Pixels Днес суши-баровете са естествена част от интериора на всеки себеуважаващ се приблизително огромен град в преобладаващата част от света. Цената на един обяд в тези заведения за хранене може да варира от 10 до няколкостотин $ - според от качеството на рибата, ориза, квартала или това коя звезда обядва на прилежащата маса.
История
Всъщност, самото суши има напълно прагматичен и не блестящ генезис, който може да се наблюдава до IV век прочие н. е. в Югоизточна Азия. Като остроумен метод за опазване на рибата, тя е била осолявана и оставяна да ферментира дружно с ориз. Причината за това е, че естествената ферментация на ориза пособия рибата да се консервира за по-траен интервал .
Pixels След няколко месеца тя била подготвена за консумация, а оризът се изхвърлял. Така се ражда първообразът на днешното суши - наре-зуши.
Навикът да се яде рибата дружно с ориза поражда към VIII век сл.н.е. точно в Япония , където техниката за правене на наре-зуши била импортирана през Китай. Поради известността на ориза зародил нов вид суши, наименуван сейсей суши - при него рибата към момента била полусурова и оризът бил кадърен за ястие, само че имал възкисел усет. С тези промени стартира да се оформя версията на блюдото, по този начин известна през днешния ден.
Сушито е безспорният знак на японската кухня, даже от гледната точка на това, че съчетава двете емблематични за страната храни - риба и ориз , само че тя надалеч не се изчерпва единствено с него.
Pixels Подобно на питателните привички в доста страни от Далечния изток, и в Япония вегетарианството е било мощно застъпено през вековете. Около IV-V век сл. н. е. страната заимства огромна част от културата си от Китай. Вероятно най-влиятелната заемка е будизмът, който мощно повлиява японската цивилизация във всичките ѝ посоки . Скоро по-късно Япония напълно стартира да подражава на китайската просвета под ръководството на династията Тан.
Именно тогава поражда табуто по отношение на потреблението на месо в страната. Разрешен е бил само дивечът, който бил изключително значим за прехранването на популацията тогава. Убиването на всевъзможни други животни обаче било неразрешено с указ, престъпването на който означавало сигурна гибел. В това число било неразрешено и избиването на птици за издръжка, тъй като съгласно тогавашните вярвания те били божии вестоносци .
Pixels През VIII век били издадени и голям брой спомагателни декрети, засилващи ограниченията против убиването на животни, като в това число била наложена възбрана даже за лов на риба . Рибарите, чиято издръжка зависела единствено от улова, били обезщетени с ориз. През 927 година била въведена разпоредба, съгласно която всеки член на държавното управление или благородник, консумирал месо, се е считал за мръсен в продължение на три дни и е бил лишен от правото да взе участие в шинтоистките ритуали в имперския двор.
Подобна спартанска диета не е била лесна за съблюдаване от цяла една нация и скоро след упадъка на династия Тан в Япония се завръща яденето на риба . Документи от късния хейански интервал (XI-XII век) потвърждават потреблението на риба и диви птици, само че приемът на други типове месо дълго време си остава табу .
Вероятно заради отсъствието на месо в японската диета подправките по този начин и не са добили особена известност. Пиперът, карамфилът и чесънът, импортирани в страната за пръв път към VIII век от Югоизточна Азия, били употребявани най-вече за приготвянето на медикаменти и козметика . Разбира се, както всяко предписание, и това си има своите изключения, само че за това - по-късно.
Pixels И по този начин, поради казаното дотук, рибата заема главно място в локалния режим на хранене, а в островна страна като Япония тя участва в обилие. Този факт повлиява мощно на голям брой ястия.
1, 2, 3
Именно от времето на интервала хейан, когато се е възродила потреблението на диви птици и риба, датира и в прочут смисъл обичайна класификация на японската софра. Храните, присъстващи на тогавашните банкети, били купичка с ориз , чорба, и плато с дребни ястия като сушена или сурова риба, птиче месо, туршия или ядки.
Pixels Днес в един елементарен японски обяд или вечеря конфигурацията не е по-различна - купичка бял ориз (гохан), чорба (суимоно), и няколко дребни странични блюда като да вземем за пример задушен спанак със сусам , парче печена риба, и тофу, поръсено с тънко нарязан зелен лук и няколко капки соев сос. Десертите не са по този начин известни, както на запад, само че от време на време се сервират сезонни плодове.
Японците не имат вяра в сервирането на блюдата в избран ред, което е от особена значимост на Запад. Там всичко се сервира дружно, тъй че човек да се наслаждения на всичките усети по едно и също време. Според тамошната традиция съществуват пет усета - сладко, кисело, горчиво, солено и умами, което няма напълно прецизен превод на доста езици . Умами е дума, която сплотява качеството на усета на солените ястия. Може би изобретявам нова дума, само че ще го нарека вкусност, тъй като значи точно това.
Оризът
Известно е, че в Япония всеки ден се яде сварен на пара бял ориз. Вероятно все по-малко участва на закуска, само че всеки редови японец употребява ориз най-малко един път на ден. Не по този начин прочут на всички чужденци обаче е фактът, че е значимо да е бял и да остане подобен, до момента в който не бъде изяден до последното зрънце.
Pixabay Символиката е мощно заложена в японската просвета, а оттова и в кухнята, и оризът е знак на чистотата. Освен в случай че не е част от дребното оризови ястия, в които се смесва с други артикули, той би трябвало да остане чист. Много чужденци, привикнали на мощни подправки и усети, мъчно одобряват усета на белия ориз. Или по-скоро неналичието на подобен, съгласно тях.
Но самите японци потръпват в смут, когато видят чужденец да излива соев сос върху ориза си (вкусно е, съгласна съм, само че дано оставим това за китайската храна), или, не дай си боже, да го дави в майонеза.
Това за последното зрънце е самата истина - японските майки споделят на децата си да изядат ориза до последно, тъй като във всяко зърно ориз живеят 7 божества и ще им се разсърдят съществено, в случай че бъдат оставени .
(Почти) без подправки
Допреди няколко години, когато чуех за ядене без подправки, лук или чесън, се сещах за това, което съм чела в книгите за британската кухня - безвкусно варено зеле и картофи. Представата ми обаче се промени след първите ми няколко месеца престой в Япония.
Поради неналичието на месо в менюто, а с него и съпътстващите го подправки, японците от антични времена са се научили да почитат естествения усет на храната . Начинът им на хранене може и да е бил спартански съгласно западните усети, само че въпреки всичко са имали обилие от риба и други морски храни, както и доста зеленчуци. Поразително е какъв брой разнообразни на усет ястия могат да бъдат приготвени с тези елементарни съставки и напълно малко подправки.
Може би двете вездесъщи подправки в японската кухня са мисо - паста от ферментирала соя, и даши - бульон от изсушена риба звук . Последният служи за основа на съвсем всички супи и варени ястия и японската кухня е немислима без него. Даши няма усет на риба, а по-скоро придава на ястията леко опушен усет, който е доста прелестен и непоказен и отлично акцентира усета на продуктите, варени в него.
Pixabay Според японците тяхната кухня не би била същата без даши и доста от тях си носят гранулираната версия, когато пътуват в чужбина. Този бульон от време на време основава съществени терзания на вегетарианците, посещаващи Япония, защото доста мъчно човек може да откри ястие, сготвено без него.
Сезони
Япония изключително се гордее с ясно изразените си четири сезона - нещо, което елементарният европеец мъчно може да си показа. Но тамошното почитание към природата и стремежът за естетика с нея са завещани на тези хора още от предците им. Интересно и възхитително е по какъв начин съумяват да го съблюдават, заобиколени отвред с метал и бетон. Желанието за естетика с природата мощно е повлияло и кухнята им .
За тях е нещо нормално да отразяват сезоните в храната, която подготвят. През пролетта, да вземем за пример, е напълно обикновено група другари или семейство да отидат на излет и да съберат млад бамбук , който след това да сготвят по този начин, че да се усети усетът му. Друга типична пролетна храна са японските миди.
Pixabay През лятото пък се почитат пресните зеленчуци като домати, млади картофи, бамя и се похапва лаврак. Есента е превъзходен сезон за типичния японски плод наши - тип круша, който прилича комбинация сред европейска круша и ябълка. Друга есенна храна в Япония са сладките картофи , които се продават както преди 30 години - от постепенно движеща се кола, от която се носи омагьосващо сладостна миризма. През зимата се отдава дължимото на превъзходните японски гъби мацутаке, които по мирис и миризма биха могли да се сравнят със западните трюфели.
Сезонността на кухнята им доближава всевъзможни измерения - да речем, напролет умерено можете да си купите "Кит-Кат " с усет на вишнев цвят.
Японците ценят това, което им дава природата, когато им го дава, и го сготвят с допустимо минимум изменение на усета - и в действителност е божествено.
от Кристина Николова за списание "Меню "
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ