България може да загуби всичко, ако отвори за промяна Плана за възстановяване
Предоговаряне на задачите ще отнеме най-малко година и би трябвало да се утвърди от всички страни членки Страната обаче няма безапелационни доводи, защото документът е подаден след началото на войната в Украйна и енергийната рецесия Рискът е да се изтърван средствата, както и опцията за рационализация, която се случва към нас
Още преди година България пое ангажимент да понижи с 40% излъчванията CO2 до края на 2025 година по отношение на 2019-а. Това е основно изискване за приемане на милиардите по Плана за възобновяване и резистентност. Но тематиката изненадващо стана гореща едвам в последните седмици, въпреки нищо да не се е трансформирало. И се заприказва за предоговаряне на задачите, за иницииране на срещи с Гърция и Румъния за обединен районен метод на договаряния с Европейска комисия, за отсрочване на енергийния преход и какво ли още не.
Отварянето за преразглеждане на документа кардинално е допустимо, само че изгодите от това са противоречиви - от една страна България няма нужните солдини причини пред комисията, а от друга целият развой ще отнеме прекалено много време и ще рискува останалите пари по проекта отвън бранш " Енергетика ".
Реклама
Освен това целиите за понижаване на нездравословните излъчвания, с които България се е съгласила в редица интернационалните и европейски съглашения и политики рано или късно ще би трябвало да бъдат изпълнени. И е по-добре да вземем полагащите се средства от Европейския съюз, с цел да реформираме бранша и да бъдем по-конкурентоспособни, вместо в един миг да се окаже, че сме изпуснали всички благоприятни условия.
Затова е извънредно необичайно, че се приказва за отсрочване и даже загърбване на промените в Плана за възобновяване, вместо за неговото ускорение и оптимално бързо обезпечаване на добра опция както за работещите, по този начин и за стопанската система на страната. Ангажиментите, с които сме се съгласили Според оповестените оперативни договорености сред Европейска комисия и България по Плана за възобновяване и резистентност, страната има тъкмо написан график за годишно понижаване на парниковите газове от държавната Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ", американските на " Ей И Ес Гълъбово " и " КонтурГлобал ", както и Топлоелектрическа централа " Марица 3 ", Топлоелектрическа централа " Брикел ", Топлоелектрическа централа " Република " в Перник, Топлоелектрическа централа " Русе-изток " и " Топлофикация Сливен ".
Предвидено е през второто тримесечие на актуалната година България да покаже, че през 2022 година е понижила техните излъчвания от 19.4 млн. т през 2019 година на 17.9 млн. т. Досега обаче никой не е съобщавал да има квоти за разпределение на това понижение по Топлоелектрическа централа.
Заради енергийната рецесия в Европа обаче през 2022 година, а и през тази година, силата от въглища ще е доста повече от тази през 2019 година, защото се замества производството на природен газ. Българските централи работят повече, защото силата се изнася към прилежащите пазари. Конкретно има растеж в производството на ток по отношение на 2019 година с 22.7%, вместо изискваното понижение от 7.7%.
Реклама
От друга страна обаче Брюксел може да прояви схващане към съответните годишни цели поради геополитическата обстановка и да трансферира общото осъществяване към 2026 година В тази връзка е удачно да вземем за пример българските управляващи да изискат друга базова година - да речем 2021 година или даже 2022-а като по съответна на действителностите, вместо изцяло отсрочване на задачите. Рисковете от преправянето на ПВУ
Според европейските регламенти всяка страна има право да изиска преразглеждане на проекта си. Това обаче включва дълги и комплицирани процедури с неразбираем резултат. А точно - договаряния с Европейската комисия, в които би трябвало да представим солидни доводи за какво в началото контрактуваните параметри е належащо да бъдат изменени. Предвид, че българският ПВУ е подписан април 2022 година (един от последните в ЕС), т.е. нито войната, нито енергийната рецесия могат да бъдат мотив.
Дори и комисията да се съгласи за преразглеждане, новите цели би трябвало да бъдат подкрепени и от водачите на всички страни членки в Европейски Съюз. Този развой ще отнеме минимум година. А България към този момент закъснява с осъществяването на в този момент поетите задължения и (на стойност 1.37 милиарда евро) едвам в края на 2022 година
Вторият преовд би трябвало да бъде през януари тази година (като е планувано и вероятно трето заплащане във второто тримесечие на 2023г.), само че към този момент е съвсем несъмнено, че ще би трябвало да изчакаме още за тези средства.
Още преди година България пое ангажимент да понижи с 40% излъчванията CO2 до края на 2025 година по отношение на 2019-а. Това е основно изискване за приемане на милиардите по Плана за възобновяване и резистентност. Но тематиката изненадващо стана гореща едвам в последните седмици, въпреки нищо да не се е трансформирало. И се заприказва за предоговаряне на задачите, за иницииране на срещи с Гърция и Румъния за обединен районен метод на договаряния с Европейска комисия, за отсрочване на енергийния преход и какво ли още не.
Отварянето за преразглеждане на документа кардинално е допустимо, само че изгодите от това са противоречиви - от една страна България няма нужните солдини причини пред комисията, а от друга целият развой ще отнеме прекалено много време и ще рискува останалите пари по проекта отвън бранш " Енергетика ".
Реклама
Освен това целиите за понижаване на нездравословните излъчвания, с които България се е съгласила в редица интернационалните и европейски съглашения и политики рано или късно ще би трябвало да бъдат изпълнени. И е по-добре да вземем полагащите се средства от Европейския съюз, с цел да реформираме бранша и да бъдем по-конкурентоспособни, вместо в един миг да се окаже, че сме изпуснали всички благоприятни условия.
Затова е извънредно необичайно, че се приказва за отсрочване и даже загърбване на промените в Плана за възобновяване, вместо за неговото ускорение и оптимално бързо обезпечаване на добра опция както за работещите, по този начин и за стопанската система на страната. Ангажиментите, с които сме се съгласили Според оповестените оперативни договорености сред Европейска комисия и България по Плана за възобновяване и резистентност, страната има тъкмо написан график за годишно понижаване на парниковите газове от държавната Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ", американските на " Ей И Ес Гълъбово " и " КонтурГлобал ", както и Топлоелектрическа централа " Марица 3 ", Топлоелектрическа централа " Брикел ", Топлоелектрическа централа " Република " в Перник, Топлоелектрическа централа " Русе-изток " и " Топлофикация Сливен ".
Предвидено е през второто тримесечие на актуалната година България да покаже, че през 2022 година е понижила техните излъчвания от 19.4 млн. т през 2019 година на 17.9 млн. т. Досега обаче никой не е съобщавал да има квоти за разпределение на това понижение по Топлоелектрическа централа.
Заради енергийната рецесия в Европа обаче през 2022 година, а и през тази година, силата от въглища ще е доста повече от тази през 2019 година, защото се замества производството на природен газ. Българските централи работят повече, защото силата се изнася към прилежащите пазари. Конкретно има растеж в производството на ток по отношение на 2019 година с 22.7%, вместо изискваното понижение от 7.7%.
Реклама
От друга страна обаче Брюксел може да прояви схващане към съответните годишни цели поради геополитическата обстановка и да трансферира общото осъществяване към 2026 година В тази връзка е удачно да вземем за пример българските управляващи да изискат друга базова година - да речем 2021 година или даже 2022-а като по съответна на действителностите, вместо изцяло отсрочване на задачите. Рисковете от преправянето на ПВУ
Според европейските регламенти всяка страна има право да изиска преразглеждане на проекта си. Това обаче включва дълги и комплицирани процедури с неразбираем резултат. А точно - договаряния с Европейската комисия, в които би трябвало да представим солидни доводи за какво в началото контрактуваните параметри е належащо да бъдат изменени. Предвид, че българският ПВУ е подписан април 2022 година (един от последните в ЕС), т.е. нито войната, нито енергийната рецесия могат да бъдат мотив.
Дори и комисията да се съгласи за преразглеждане, новите цели би трябвало да бъдат подкрепени и от водачите на всички страни членки в Европейски Съюз. Този развой ще отнеме минимум година. А България към този момент закъснява с осъществяването на в този момент поетите задължения и (на стойност 1.37 милиарда евро) едвам в края на 2022 година
Вторият преовд би трябвало да бъде през януари тази година (като е планувано и вероятно трето заплащане във второто тримесечие на 2023г.), само че към този момент е съвсем несъмнено, че ще би трябвало да изчакаме още за тези средства.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ