Липсващи у нас важни лекарства се изнасят за ЕС, САЩ и дори Ирак
Предназначени за българския пазар медикаменти за бременни, деца и хора с хронични болести, не престават да се изнасят в чужбина, макар че в аптеките у нас редовно липсват и нуждаещите се обезверено се пробват да се снабдят с тях, написа Mediapool, като се базира на данни на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ), предоставени по Закона за достъп до социална информация. Според специалисти в сектора това демонстрира, че действащият механизъм за възбрана износа на дефицитни медикаменти не работи дейно, публичният интерес не е предпазен и са нужни още дейности, с цел да се подсигурява достъпът на българските пациенти до терапия.
В обществените мрежи непрекъснато текат акции за незабавно намиране на опаковки от избрани дефицитни медикаменти, които липсват в аптеките, а когато въпросът се отнесе до здравните управляващи, нормално се оказва, че ги " има по складовете ". По-рядко се оказва, че продуктът е с краткотрайно прекратени продажби. Липсите в аптеките тласкат от ден на ден хора към лекарствен туризъм в прилежащи държавни като Турция и Гърция.
Снабдяваме света с изчезнали у нас артикули
Лекарства против астма и ХОББ, епилепсия, артикули за диабетици и онкоболни, антикоагуланти, имуносупресори и мускулни релаксанти са едни от най-проблемните, за които са подавани сигнали в ИАЛ през миналата година и самите аптеки изпитват компликации с намирането и зареждането им.
От началото на годината досега в ИАЛ са подадени данни от 27 търговци на едро за осъществен експорт на 387 лекарствени продукта. Декларираният експорт е за следните страни: Австрия, Белгия, Англия, Германия, Дания, Ирак, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Съединени американски щати, Словакия, Унгария, Чехия, Швеция.
Само един извършител
Само един търговец е бил заловен в непосредствено нарушаване на закона да изнася лекарство, което сега е попадало в забранителния лист. Нарушителят е глобен, споделиха от ИАЛ, само че без да показват кои са търговецът и медикаментът, обект на експорт.
Експерти в сектора разясняват, че казусът е изолиран, защото няма потребност да изнасяш медикаменти от забранителния лист, в случай, че сегашният законов ред е доста елементарен за заобикаляне.
Едни и същи артикули липсват у нас и се изнасят
След хиляди премеждия и години отсрочване, от ноември 2021 година стартира да работи механизъм, който позволява държавата да стопира износа на лекарства, които са в незадоволителни количества за облекчаване на вътрешните потребности. Прието е, че недостиг има тогава, когато количествата от даден лекарствен артикул са по-малко от 65 на сто от нужните за облекчаване на здравните потребности на популацията за интервал от един месец, като за база се употребява средномесечното ползване на съответния медикамент за предходните 6 месеца.
Забранителният лист се генерира автоматизирано и се актуализира всяка седмица въз основа на настоящи данни за наличностите, които се поддържат в особено основана за целта информационна система – СЕСПА. В нея данни подават всички по веригата: производители, дистрибутори и аптеки. Когато наличностите паднат под избраната граница, износът се не разрешава и когато количествата се усилят над нея, пласирането им отвън страната още веднъж става позволено. Така определени артикули ту влизат, ту излизат от забранителния лист.
Първоначално в забранителния лист попадаха над 300 лекартвени продукта, само че откакто бяха открити и поправени неточности в методологията на пресмятане, броят им падна под 100. В момента 67 продукта са неразрешени за експорт.
От данните на ИАЛ се вижда, че едни и същи медикаменти се изнасят и за тях има постъпили сигнали, че липсват на българския пазар. Също по този начин доста от тях в избрани интервали са попадали в забранителния за експорт лист. Това свидетелства, че дефицитни за българския пазар артикули, които мъчно се намират или въобще липсват в аптечната мрежа, се изнасят при първа опция законно. За тази процедура от няколко месеца алармират и фармацевти.
Липсващите медикаменти
От години на пазара има систематични неналичия на антикоагуланти или антитромботични средства, които не престават и сега по данни на ИАЛ. Сред продуктите, за които са постъпвали сигнали за неналичия в ИАЛ са Clexan, Xarelto и Fraxiparine, като първите два по данни на ИАЛ са били обект на експорт. Третият артикул пък е имал разстройства в доставките от август месец насам. Това води до непрекъснати неналичия на тези артикули в аптеките, а те са витално значими при дами с проблематична бременност. В тази група попада и препаратът Pradaxa, който по данни на аптеки също е липсващ.
При медикаментите за астма сигнали за неналичия са подавани за Flixotide, Seretide Diskus, AirFluSal Forspiro, Serevent inhaler, като за всички без последния артикул има данни, че са били изнасяни. За Flixotide също така има информация и за проблеми с доставките доникъде на годината. Използваните необятно за инхалации на деца Ventolin и Pulmicort също са били измежду най-проблемите артикули през годината, като изненадващо те не попадат нито в листата с изнасяните, нито в листата със разстройства при доставките. Все отново през годината здравните управляващи признаха за проблеми в доставките на Ventolin, а за Pulmicort по този начин и не се получи свястно пояснение за какво липсва в аптеките. Една от версиите е, че хората се презапасяват с продукта.
Фармацевти сигнализират за неналичия и на различен артикул против астма при деца и юноши - Symbicort Turbuhaler, който също попада измежду изнасяните от страната лекарства.
Продуктът Seretide Diskus, употребен от пациенти с ХОББ, също е измежду изнасяните от страната лекарства и в това време аптеки алармират за неналичията му.
Сигнали за неналичия в ИАЛ има и за голям брой медикаменти, употребявани при комплексното лекуване на онкологични болести. За препаратите Suprefact Depot, Femara и Votrient има данни, че са били изнасяни. За Docetaxel пък има данни за разстройства в доставките през първата половина на годината.
Лекарството за епилепсия Depakine Chrono, което по информация от аптеки е изчезнало, е било обект както на експорт, по този начин и е имало проблеми с вноса у нас за към месец в интервала май-юни. При продуктите, употребявани за лекуване на епилепсия, дефицити са докладвани и за Seizpat и Trileptal, като за последния също има данни за експорт, а първият има проблеми с доставките от август.
Лекарствени артикули за лекуване на диабет - Ozempic, Forxiga 10 и Humalog, които също редовно липсват в аптеките, са в листата с изнасяните лекарства. Въпреки че за Ozempic имаше данни, че се употребява отвън показанията му като способ за намаляване и това генерира свръхпотребление, е видно, че количества от него се отклоняват и отвън страната.
Дефицити са докладвани и на препаратите за лекуване на глаукома DuoTrav и Azopt, които също са обект на експорт, както и на Brimogen, Luxfen, за които няма данни за какво липсват.
Традиционно измежду дефицитните артикули попадат и имуносупресори (използват се при разнообразни автоимунни болести и др.) - RoActemra, Arava, Erelzi, като и трите медикамента са били изнасяни от страната, а RoActemra е имал и разстройване в доставките в интервала август-септември тази година.
Лекарственият артикул, употребявани при възпалителни болести на дебелото черво -Salofalk също е измежду изнасяните от България.
Засегнати от износа са и медикаменти за редки заболявания като Sandostatin, който се употребява от пациенти с акромегалия.
Това са единствено дребна част от редовно изчезналите на пазара медикаменти, като прави усещане, че по-голямата част от проблематичните лекарства са обект на износ и по-малка имат краткотрайно прекратени продажби по разнообразни аргументи: незадоволително произвеждане, закъснение на планувани доставки, оптимизация в портфолиото, смяна в опаковките и др.
ИАЛ: Има регулярен импорт и количества по складовете
От ИАЛ обявиха, че по всички постъпили сигнали са осъществени инспекции.
" Извън случаите на лекарствени артикули с непрекъснато или краткотрайно прекратени продажби, резултатите демонстрират, че са налице регулярни доставки от страна на притежателите на позволение за приложимост, респективно има налични количества в складовете на търговци на едро ", показват от организацията.
Преди няколко дни пред бТВ служебният здравен министър Асен Меджидиев разяснява кардинално въпросът с дефицита на лекарства и съобщи, че популацията ни би трябвало да бъде оптимално подсигурено и чак по-късно да мислим за реекспорт. Неговият екип прави разбор на листата и неговото съкращаване.
Задържат ги в складовете и ги пласират при първа опция
Според Николай Костов, притежател на веригата " Ремедиум " и ръководител на Асоциацията на притежателите на аптеки, всичко това демонстрира какъв брой е неефективна системата СЕСПА, защото има метод тя да бъде заобиколена. " Търговците на едро задържат избрани медикаменти в складовете, които се водят, че са налични на българския пазар и когато падне възбраната за експорт, ги изнасят. Това че ги има в складовете, не значи, че ги има в аптеките ", изясни Костов пред Mediapool и добави, че най-вероятно преднамерено сегашният ред позволява това да се случва.
" Ако тези описи се събират по различен метод и работят по-дълго време, тогава би имало по-сериозни ограничавания ", счита той. Според него условието за налични 65% от нужните количества за облекчаване на вътрешния пазар би трябвало да се мери на равнище аптеки, а не в складовете на едро. " Истинските количества са тези в аптеките, тъй като хората имат достъп до тях, а не в складовете на едро ", споделя той.
Българският фармацевтичен съюз също алармира от месеци за практиката складовете да задържат медикаменти, които след това се изнасят. Главният секретар на съюза Димитър Маринов напомня, че по времето на министър Асена Сербезова са направени плахи стъпки за секване на тази порочна процедура, само че в този момент са нужни следващи дейности.
" Беше признато, когато складът откаже на аптеката да ѝ достави несъмнено лекарство, тя да може да ревизира в СЕСПА дали в действителност го няма. И в случай че дистрибуторът го има, а отхвърля на аптеката, тя да може да подаде сигнали в ИАЛ и организацията да извърши инспекция ", изясни Маринов. Първоначалното искане на фармацевтите да виждат непосредствено наличностите по складовете не беше задоволено под претекст, че това е " комерсиална загадка ". Тези промени са част от битката на Фармацевтичния съюз с нелоялните търговски практики на пазара, при които дистрибутори зареждат предпочитано с дефицитни артикули свързани с тях аптеки, а останалите получават отводи.
За да са забележими за аптеките неоснователните отводи на дистрибутори да ги зареждат, разработчикът на Министерство на здравеопазването " Информационно обслужване " трябваше да сътвори спомагателна функционалност в системата СЕСПА. По думите на Маринов това към момента не се е случило и действително и плахите опити за смяна буксуват.
Търговци отхвърлят казусът да е в износа
Боряна Маринкова от Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти (БАРПТЛ), която сплотява компании, занимаващи се с експорт, разяснява пред Mediapool, че не износът е главният проблем за неналичията на артикули на пазара. Според експортьорите по-сериозни дефицити образуват разстройствата при вноса и контрабандата. А неналичието на някои медикаменти в обособени аптеки е плод на спецификите в комерсиалните взаимоотношения сред дистрибутори и аптеки. Например отводите на дистрибутори да зареждат аптеки може да са поради неуредени финансови взаимоотношения.
Относно изказванията на аптеки, че се задържат медикаменти по складовете, които по-късно се изнасят, тя разяснява, че част от аптеките избират да си държат медикаменти по складовете и да ги взимат след поръчки от пациенти, изключително за по-скъпите артикули.
" Липсва връзка сред предписващите медикаменти експерти и пациентите. Основно пациенти подават сигнали най-често за артикули с краткотрайно или трайно прекратен импорт. Същевременно такива сигнали към ИАЛ не се подават от аптеки и лечебни заведения, което удостоверява, че се изписват медикаменти, за които в съответния миг няма доставки от притежателите на позволение за приложимост, към този момент уведомили регулаторите, че имат проблем с доставките. Динамиката и обсега на лекарствоснабдяването са доста огромни и изискват проактивност от страна на институциите и лекарите. В първия случай за поощряване на вътреобщностни доставки на медикаменти в недостиг, а във втория – за навреме информиране на пациентите и ориентиране към налична терапия ", разяснява тя.
В обществените мрежи непрекъснато текат акции за незабавно намиране на опаковки от избрани дефицитни медикаменти, които липсват в аптеките, а когато въпросът се отнесе до здравните управляващи, нормално се оказва, че ги " има по складовете ". По-рядко се оказва, че продуктът е с краткотрайно прекратени продажби. Липсите в аптеките тласкат от ден на ден хора към лекарствен туризъм в прилежащи държавни като Турция и Гърция.
Снабдяваме света с изчезнали у нас артикули
Лекарства против астма и ХОББ, епилепсия, артикули за диабетици и онкоболни, антикоагуланти, имуносупресори и мускулни релаксанти са едни от най-проблемните, за които са подавани сигнали в ИАЛ през миналата година и самите аптеки изпитват компликации с намирането и зареждането им.
От началото на годината досега в ИАЛ са подадени данни от 27 търговци на едро за осъществен експорт на 387 лекарствени продукта. Декларираният експорт е за следните страни: Австрия, Белгия, Англия, Германия, Дания, Ирак, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Съединени американски щати, Словакия, Унгария, Чехия, Швеция.
Само един извършител
Само един търговец е бил заловен в непосредствено нарушаване на закона да изнася лекарство, което сега е попадало в забранителния лист. Нарушителят е глобен, споделиха от ИАЛ, само че без да показват кои са търговецът и медикаментът, обект на експорт.
Експерти в сектора разясняват, че казусът е изолиран, защото няма потребност да изнасяш медикаменти от забранителния лист, в случай, че сегашният законов ред е доста елементарен за заобикаляне.
Едни и същи артикули липсват у нас и се изнасят
След хиляди премеждия и години отсрочване, от ноември 2021 година стартира да работи механизъм, който позволява държавата да стопира износа на лекарства, които са в незадоволителни количества за облекчаване на вътрешните потребности. Прието е, че недостиг има тогава, когато количествата от даден лекарствен артикул са по-малко от 65 на сто от нужните за облекчаване на здравните потребности на популацията за интервал от един месец, като за база се употребява средномесечното ползване на съответния медикамент за предходните 6 месеца.
Забранителният лист се генерира автоматизирано и се актуализира всяка седмица въз основа на настоящи данни за наличностите, които се поддържат в особено основана за целта информационна система – СЕСПА. В нея данни подават всички по веригата: производители, дистрибутори и аптеки. Когато наличностите паднат под избраната граница, износът се не разрешава и когато количествата се усилят над нея, пласирането им отвън страната още веднъж става позволено. Така определени артикули ту влизат, ту излизат от забранителния лист.
Първоначално в забранителния лист попадаха над 300 лекартвени продукта, само че откакто бяха открити и поправени неточности в методологията на пресмятане, броят им падна под 100. В момента 67 продукта са неразрешени за експорт.
От данните на ИАЛ се вижда, че едни и същи медикаменти се изнасят и за тях има постъпили сигнали, че липсват на българския пазар. Също по този начин доста от тях в избрани интервали са попадали в забранителния за експорт лист. Това свидетелства, че дефицитни за българския пазар артикули, които мъчно се намират или въобще липсват в аптечната мрежа, се изнасят при първа опция законно. За тази процедура от няколко месеца алармират и фармацевти.
Липсващите медикаменти
От години на пазара има систематични неналичия на антикоагуланти или антитромботични средства, които не престават и сега по данни на ИАЛ. Сред продуктите, за които са постъпвали сигнали за неналичия в ИАЛ са Clexan, Xarelto и Fraxiparine, като първите два по данни на ИАЛ са били обект на експорт. Третият артикул пък е имал разстройства в доставките от август месец насам. Това води до непрекъснати неналичия на тези артикули в аптеките, а те са витално значими при дами с проблематична бременност. В тази група попада и препаратът Pradaxa, който по данни на аптеки също е липсващ.
При медикаментите за астма сигнали за неналичия са подавани за Flixotide, Seretide Diskus, AirFluSal Forspiro, Serevent inhaler, като за всички без последния артикул има данни, че са били изнасяни. За Flixotide също така има информация и за проблеми с доставките доникъде на годината. Използваните необятно за инхалации на деца Ventolin и Pulmicort също са били измежду най-проблемите артикули през годината, като изненадващо те не попадат нито в листата с изнасяните, нито в листата със разстройства при доставките. Все отново през годината здравните управляващи признаха за проблеми в доставките на Ventolin, а за Pulmicort по този начин и не се получи свястно пояснение за какво липсва в аптеките. Една от версиите е, че хората се презапасяват с продукта.
Фармацевти сигнализират за неналичия и на различен артикул против астма при деца и юноши - Symbicort Turbuhaler, който също попада измежду изнасяните от страната лекарства.
Продуктът Seretide Diskus, употребен от пациенти с ХОББ, също е измежду изнасяните от страната лекарства и в това време аптеки алармират за неналичията му.
Сигнали за неналичия в ИАЛ има и за голям брой медикаменти, употребявани при комплексното лекуване на онкологични болести. За препаратите Suprefact Depot, Femara и Votrient има данни, че са били изнасяни. За Docetaxel пък има данни за разстройства в доставките през първата половина на годината.
Лекарството за епилепсия Depakine Chrono, което по информация от аптеки е изчезнало, е било обект както на експорт, по този начин и е имало проблеми с вноса у нас за към месец в интервала май-юни. При продуктите, употребявани за лекуване на епилепсия, дефицити са докладвани и за Seizpat и Trileptal, като за последния също има данни за експорт, а първият има проблеми с доставките от август.
Лекарствени артикули за лекуване на диабет - Ozempic, Forxiga 10 и Humalog, които също редовно липсват в аптеките, са в листата с изнасяните лекарства. Въпреки че за Ozempic имаше данни, че се употребява отвън показанията му като способ за намаляване и това генерира свръхпотребление, е видно, че количества от него се отклоняват и отвън страната.
Дефицити са докладвани и на препаратите за лекуване на глаукома DuoTrav и Azopt, които също са обект на експорт, както и на Brimogen, Luxfen, за които няма данни за какво липсват.
Традиционно измежду дефицитните артикули попадат и имуносупресори (използват се при разнообразни автоимунни болести и др.) - RoActemra, Arava, Erelzi, като и трите медикамента са били изнасяни от страната, а RoActemra е имал и разстройване в доставките в интервала август-септември тази година.
Лекарственият артикул, употребявани при възпалителни болести на дебелото черво -Salofalk също е измежду изнасяните от България.
Засегнати от износа са и медикаменти за редки заболявания като Sandostatin, който се употребява от пациенти с акромегалия.
Това са единствено дребна част от редовно изчезналите на пазара медикаменти, като прави усещане, че по-голямата част от проблематичните лекарства са обект на износ и по-малка имат краткотрайно прекратени продажби по разнообразни аргументи: незадоволително произвеждане, закъснение на планувани доставки, оптимизация в портфолиото, смяна в опаковките и др.
ИАЛ: Има регулярен импорт и количества по складовете
От ИАЛ обявиха, че по всички постъпили сигнали са осъществени инспекции.
" Извън случаите на лекарствени артикули с непрекъснато или краткотрайно прекратени продажби, резултатите демонстрират, че са налице регулярни доставки от страна на притежателите на позволение за приложимост, респективно има налични количества в складовете на търговци на едро ", показват от организацията.
Преди няколко дни пред бТВ служебният здравен министър Асен Меджидиев разяснява кардинално въпросът с дефицита на лекарства и съобщи, че популацията ни би трябвало да бъде оптимално подсигурено и чак по-късно да мислим за реекспорт. Неговият екип прави разбор на листата и неговото съкращаване.
Задържат ги в складовете и ги пласират при първа опция
Според Николай Костов, притежател на веригата " Ремедиум " и ръководител на Асоциацията на притежателите на аптеки, всичко това демонстрира какъв брой е неефективна системата СЕСПА, защото има метод тя да бъде заобиколена. " Търговците на едро задържат избрани медикаменти в складовете, които се водят, че са налични на българския пазар и когато падне възбраната за експорт, ги изнасят. Това че ги има в складовете, не значи, че ги има в аптеките ", изясни Костов пред Mediapool и добави, че най-вероятно преднамерено сегашният ред позволява това да се случва.
" Ако тези описи се събират по различен метод и работят по-дълго време, тогава би имало по-сериозни ограничавания ", счита той. Според него условието за налични 65% от нужните количества за облекчаване на вътрешния пазар би трябвало да се мери на равнище аптеки, а не в складовете на едро. " Истинските количества са тези в аптеките, тъй като хората имат достъп до тях, а не в складовете на едро ", споделя той.
Българският фармацевтичен съюз също алармира от месеци за практиката складовете да задържат медикаменти, които след това се изнасят. Главният секретар на съюза Димитър Маринов напомня, че по времето на министър Асена Сербезова са направени плахи стъпки за секване на тази порочна процедура, само че в този момент са нужни следващи дейности.
" Беше признато, когато складът откаже на аптеката да ѝ достави несъмнено лекарство, тя да може да ревизира в СЕСПА дали в действителност го няма. И в случай че дистрибуторът го има, а отхвърля на аптеката, тя да може да подаде сигнали в ИАЛ и организацията да извърши инспекция ", изясни Маринов. Първоначалното искане на фармацевтите да виждат непосредствено наличностите по складовете не беше задоволено под претекст, че това е " комерсиална загадка ". Тези промени са част от битката на Фармацевтичния съюз с нелоялните търговски практики на пазара, при които дистрибутори зареждат предпочитано с дефицитни артикули свързани с тях аптеки, а останалите получават отводи.
За да са забележими за аптеките неоснователните отводи на дистрибутори да ги зареждат, разработчикът на Министерство на здравеопазването " Информационно обслужване " трябваше да сътвори спомагателна функционалност в системата СЕСПА. По думите на Маринов това към момента не се е случило и действително и плахите опити за смяна буксуват.
Търговци отхвърлят казусът да е в износа
Боряна Маринкова от Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти (БАРПТЛ), която сплотява компании, занимаващи се с експорт, разяснява пред Mediapool, че не износът е главният проблем за неналичията на артикули на пазара. Според експортьорите по-сериозни дефицити образуват разстройствата при вноса и контрабандата. А неналичието на някои медикаменти в обособени аптеки е плод на спецификите в комерсиалните взаимоотношения сред дистрибутори и аптеки. Например отводите на дистрибутори да зареждат аптеки може да са поради неуредени финансови взаимоотношения.
Относно изказванията на аптеки, че се задържат медикаменти по складовете, които по-късно се изнасят, тя разяснява, че част от аптеките избират да си държат медикаменти по складовете и да ги взимат след поръчки от пациенти, изключително за по-скъпите артикули.
" Липсва връзка сред предписващите медикаменти експерти и пациентите. Основно пациенти подават сигнали най-често за артикули с краткотрайно или трайно прекратен импорт. Същевременно такива сигнали към ИАЛ не се подават от аптеки и лечебни заведения, което удостоверява, че се изписват медикаменти, за които в съответния миг няма доставки от притежателите на позволение за приложимост, към този момент уведомили регулаторите, че имат проблем с доставките. Динамиката и обсега на лекарствоснабдяването са доста огромни и изискват проактивност от страна на институциите и лекарите. В първия случай за поощряване на вътреобщностни доставки на медикаменти в недостиг, а във втория – за навреме информиране на пациентите и ориентиране към налична терапия ", разяснява тя.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ