Защо санбернарите са изобразявани (грешно) с бъчви около врата
Предметите, които нормално се чака да видите на портрет на куче, са да вземем за пример нашийник и може би една или две играчки. Но няма на този свят фотография на санбернар без бъчва, вързана на врата. Тези едри кучета от дълго време се употребяват в алпийски избавителни задачи, тъй че фонът от заснежени върхове е логически. Но тази бъчва (за която се твърди, че е цялостна с корав алкохол) не е точна исторически.
Високо в Алпите, покрай границата сред Италия и Швейцария, се намира проходът Голям Сан Бернар, който се употребява от хората да пресекат планинската верига още от бронзовата ера. Римляните издигат там храм на Юпитер, когато се насочат на север, с цел да завладеят някого. През 1049 година Бернар от Ментон (канонизиран като свети Бернар през 1681 година и разгласен за настойник на Алпите през 1923 г.) построява приют върху руините на храма като заслон за пасажерите.
Група монаси поддържат приюта, грижат се за гостите, работят като водачи през прохода и служат като избавителен екип на изгубени или ранени пасажери. По някое време монасите стартират и да образоват кучетата си, които били докарани от селата в долините под тях, да работят като пазачи и компаньони и като избавителни животни. Тези кучетата със своята мощ, дебела четина, устойчива на атмосферни въздействия, и чудесно подушване били добре готови да водят и избавят пасажери.
Не е ясно по кое време за първи път са били доведени в приюта или по кое време са били подготвени за избавителни цели – приютът е погубен от пожар в края на XVI в. и архивите му са изгубени. Въз основа на информация от външни източници историците считат, че кучетата са пристигнали за първи път в манастира сред 1550 и 1660 година Най-старото им непокътнато документално споменаване, което съставлява роман на манастирския настоятел за готвача, който ги впряга в изобретено от него колело, с цел да върти шиш за готвене, е от 1707 година
Познатата ни през днешния ден порода е резултат от вековно отглеждане в приюта и покрайнините му. Родословното ѝ дърво евентуално стартира с кучетата от вида мастиф, донесени в Швейцария от римските войски, които се кръстосват с локалните кучета в района. Към 1800 година монасите към този момент имат собствен личен разплодник и стратегия за отглеждане, в която се смесват огромни пиринейски кучета, немски догове, булдози, нюфаундленди и други. Кучетата от приюта са добре познати в района и са наричани по друг метод: барихундове (в чест на Бари, куче, което съгласно сведенията е избавило 40 човешки живота), свещени кучета, алпийски мастифи, алпендоги и просто кучета от приюта до 1880 година, когато името „ санбернар “ се открива публично.
Едуин Хенри Ландсиър
В предишното тези алпийски кучета несъмнено не са разполагали с доста средства, с цел да избавят хората. Но в случай че попаднете на някое от тях, до момента в който се лутате изгубени в Алпите, евентуално няма да видите бъчва на врата му…
Бъчвите, които виждаме през днешния ден в картините и карикатурите, са откритие на художник от Англия на име Едуин Хенри Ландсиър. През 1820 година 17-годишният Ландсиър основава творба, озаглавена „ Алпийски мастиф, който съживява изпаднал в неволя пасажер “ (основното изображение най-горе). Картината изобразява две кучета от породата, застанали над паднал мъж в снега като едното куче лае обезпокоително, а другото се пробва да го съживи, като облизва ръката му. Именно второто куче има завързана на шията си бъчвичка, за която самият Ландсиър твърди, че съдържа бренди.
Въпреки обстоятелството, че бендито не е нещо, което бихте желали, в случай че сте попаднали в снежна стихия – алкохолът провокира разширение на кръвоносните съдове, вследствие на което кръвта се влива в кожата и телесната температура на човек се намалява по-бързо – и че кучетата в никакъв случай не са носили такива бъчви, този облик се е запечатал в публичното въображение и по този начин е почнал един мит.
