От ПП-ДБ предлагат таван на обезщетенията при пенсиониране в държавни фирми
Предложенията са част от импортиран през днешния ден за разглеждане в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените предприятия, демонстрира информация на уеб страницата на Народното събрание. Той е подписан от народните представители Димитър Найденов, Настимир Ананиев, Илина Мутафчиева, Антоанета Цонева, Надежда Йорданова, Мартин Димитров, Божидар Божанов, Манол Пейков, Александър Симидчиев и Стела Николова.
Според Кодекса на труда работодателят дължи минимални компенсации съгласно трудовия стаж в предприятието, които в общия случай са две брутни заплати, а при стаж повече от 10 години през последните 20 години - шест заплати. Член 228, алинея 2 от Кодекса на труда категорично показва, че тези компенсации са минимални. Той разрешава да бъдат планувани и по-големи в акт на Министерския съвет, в групов трудов контракт или в трудовия контракт, показват депутатите в претекстовете за изменение на закона.
Проучване на народния представител от ПП-ДБ Димитър Найденов, който е основател на законопроекта, демонстрира обилни аномалии при приемането на компенсации при пенсиониране в държавните предприятия. В общия случай става въпрос за връзки, уредени в групов трудов контракт. Според депутата има голяма диспропорционалност сред компенсациите в частния бизнес и държавните предприятия.
С предлаганото допълнение на Закона за обществените предприятия се вкарва горна граница на компенсациите при преустановяване на трудово правно отношение след добито право на пенсия, което не може да надвишава брутното трудово заплащане за период от 12 месеца. Така служащите и чиновниците ще продължат да бъдат защитавани от Кодекса на труда, само че държавното управление, груповият трудов контракт и съответният самостоятелен трудово контракт няма да могат да плануват компенсации над горната граница, показват от Демократична България.
Пенсиите не престават да са най-големият разход и през 2023 година, сочи разбор на бюджета на Държавното публично обезпечаване, оповестен в осведомителния бюлетин за ноември м.г. от Националния застрахователен институт.
Според Кодекса на труда работодателят дължи минимални компенсации съгласно трудовия стаж в предприятието, които в общия случай са две брутни заплати, а при стаж повече от 10 години през последните 20 години - шест заплати. Член 228, алинея 2 от Кодекса на труда категорично показва, че тези компенсации са минимални. Той разрешава да бъдат планувани и по-големи в акт на Министерския съвет, в групов трудов контракт или в трудовия контракт, показват депутатите в претекстовете за изменение на закона.
Проучване на народния представител от ПП-ДБ Димитър Найденов, който е основател на законопроекта, демонстрира обилни аномалии при приемането на компенсации при пенсиониране в държавните предприятия. В общия случай става въпрос за връзки, уредени в групов трудов контракт. Според депутата има голяма диспропорционалност сред компенсациите в частния бизнес и държавните предприятия.
С предлаганото допълнение на Закона за обществените предприятия се вкарва горна граница на компенсациите при преустановяване на трудово правно отношение след добито право на пенсия, което не може да надвишава брутното трудово заплащане за период от 12 месеца. Така служащите и чиновниците ще продължат да бъдат защитавани от Кодекса на труда, само че държавното управление, груповият трудов контракт и съответният самостоятелен трудово контракт няма да могат да плануват компенсации над горната граница, показват от Демократична България.
Пенсиите не престават да са най-големият разход и през 2023 година, сочи разбор на бюджета на Държавното публично обезпечаване, оповестен в осведомителния бюлетин за ноември м.г. от Националния застрахователен институт.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ