Предложенията на Прогресивна България“ за промени в начина на избор

Съдия Атанаска Дишева: Нужен е охладителен период за върха на съдебната власт

Предложенията на „ Прогресивна България “ за промени в метода на избор и състава на Висшия правосъден съвет провокираха нов спор за независимостта и прозрачността в правосъдната система. Темата разяснява арбитър Атанаска Дишева от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет.

Сред предложенията е и ограничаване лица, които през последните седем години са били основен прокурор, ръководител на Върховен административен съд или Върховен касационен съд, както и техни заместници, да не могат да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет.

Тя съобщи, че седемгодишният период е рационален и подсети, че сходни ограничавания съществуват и в този момент за втори мандат на членове на Инспектората към Висш съдебен съвет и други длъжности.

По мотив концепцията за социална квота в границите на парламентарната квота Дишева уточни, че тематиката се разисква от години.

„ Всички юридически среди поддържат тази концепция. Проблемът е, че Народното събрание не може да бъде задължено да избере съответни претенденти. Но законът може да даде опция за номинации, които Народното събрание да бъде задължен най-малко да разиска “, счита тя.

По думите ѝ това е добра мярка против „ капсулирането “ на Висш съдебен съвет само в границите на настоящите магистрати и съставлява стъпка към по-широко отваряне на съвета към други професионални среди.

Дишева обаче подлага на критика плана на „ Прогресивна България “ поради неналичието на задоволително гаранции за бистрота на вота и ясни критерии за качествата на претендентите от парламентарната квота.

„ Дефицитът, който през годините се откри при избора, е неналичието на обществена информация за качествата на претендентите, определени от Народното събрание. Това не се преодолява с препоръчаните промени “, съобщи тя.

Според съдията казусът може да бъде стеснен посредством повече гласност и бистрота, както и посредством по-продължителен развой на събиране и инспекция на информация за претендентите.

„ Те би трябвало да бъдат изслушвани освен в Правната комисия, само че и в пленарната зала “, акцентира Дишева, като добави, че към този момент не вижда сходна смяна в предложенията.

По отношение на електронното гласоподаване тя разяснява, че настоящата система има открити дефицити и е била въведена прекомерно преждевременно.

„ Липсва софтуерно време за разработване на нова система “, уточни тя.

Според Дишева проблем основава и предлагането изборните секции да бъдат ситуирани в окръжните съдилища.

„ Така се основава диспропорционалност в броя на гласоподавателите в обособените секции. По-разумно е секциите да бъдат проведени по региони на апелативните съдилища, което би осигурило по-обективно наблюдаване на изборния развой “, съобщи тя.

Съдията поддържа потреблението на машини при гласуването, защото съгласно нея това би лимитирало опциите за операции.

Дишева разяснява и професионалната квота във Висш съдебен съвет, като напомни, че през годините е имало данни за предварителни сделки и образуване на вота по райони.

„ Когато членовете се избираха посредством делегатски събрания, това беше явно. Затова беше въведено всеобщото гласоподаване с право на избор за всеки настоящ магистрат “, изясни тя.

По думите ѝ една от заплахите при провеждането на изборите на локално равнище е опцията за надзор върху вота, заради което се разискват разновидности за уедряване на секциите по апелативни региони.

Според Дишева сходни избори би трябвало да се организират на всеки пет години, като бъде обезпечено без значение наблюдаване върху изборния развой.

SafeNews напомня, че дебатът за метода на избор на членове на Висшия правосъден съвет и Инспектората към него още веднъж сложи на дневен ред въпроса за конституционния правопорядък и моделите за правосъдна власт.