Предложеният план на Бюджет за 2022 година е ляв и

...
Предложеният план на Бюджет за 2022 година е ляв и
Коментари Харесай

Никола Филипов: Бюджет 2022 повишава данъчната тежест за хората и бизнеса

Предложеният проект на Бюджет за 2022 година е ляв и проинфлационен. Основната политика в него е раздаването на пари на калпак, което на личен ред подтиква инфлацията. В бюджета също по този метод са заложени изключително оптимистични приходи, които се базират на прогнози за висок икономически напредък. Само че тези упования за прогрес не подхождат с прогнозите на Европейска комисия и другите интернационалните институции, които са по-ниски.

Бюджетът, предложен от вицепремиера и финансов министър Асен Василев, изцяло трансформира структурата на формиране на нашия Брутният вътрешен артикул. Вместо на прилагане, в този миг се залага на държавни инвестиции. Управляващите би трябвало да знаят, че те ще дадат резултат в годините, а не неотложно. Това заяви в изказване за БГНЕС финансистът Никола Филипов от Съвета по икономически и публични политики (СИПП).

Според него, Бюджет 2022 е направен сякаш се чака през тази година да се проведат избори, нещо, в което той не има религия. „ Основната политика, заложена в Бюджет 2022 година, е разпределение на пари на калпак, което е изключително голям проблем. Раздаването на огромни бюджетни средства подтиква инфлацията. Това е първият голям характерен недостатък на този бюджет. Той е изцяло проинфлационен “, заяви Филипов. Проблемът е кой заплаща сметката.

Финансистът предизвестява, че българското население би трябвало да разбере, че то устоя страната от своите данъци и заемите, които същата тази страна тегли, още веднъж се изплащат от него. Вторият голям недостатък са заложените изключително оптимистични приходи. „ Бюджетът е направен по този метод, че чака един голям икономически прогрес. Очаква се стопанската система да нарасне до 143 милиарда лв., което съставлява напредък от 4,8% във връзка с миналата година.

Това е голям проблем, защото Еврокомисията ни дава 3,9% напредък. Доста голяма разлика. 2021 година беше изненадващо добра за нашата стопанска система. Тогава чакахме 2,5% прогрес, а той в последна сметка приближи 3,7% до 130 милиарда лв. Ако прогнозата за висок прогрес не се сбъдне, тогава абсолютно всички знаци за непоколебимост ще се сринат “, заяви Никола Филипов.

Той дефинира концепцията за актуализация на бюджета в средата на годината като „ погрешен способ “. „ Това е немислим способ. Не можеш да започваш бюджетна процедура, не можеш да гласуваш бюджет с ясната визия…, че след два месеца ще гласуваш нов. Това е характерен недостатък на цялата процедура, която води до опорочаване “, предизвести Филипов.

Единственото му очакване от тази актуализация е, че тя може да докара минимум малко до ограничаването на публичните разходи. Тази негова религия се базира на това, че бюджетът е прекалено раздут. „ Тази година ще изхарчим 63 милиарда лв., което е връх в българската история, във връзка с 57 милиарда лв. приходи. Това ще докара до доста висок дефицит “, посочи финансистът.

Разходите ще набъбнат с над 12%, а приходите с 9%, което може да докара до това, че бюджетният дефицит да стигне дори 8 милиарда лв. Един от проблемите, за който малко се приказва са заложените финансови разходи. Те са за близо 10 милиарда лв., не са написани и не знаем по какъв метод ще бъдат изхарчени. „ Бюджет 2022 година изцяло трансформира структурата на образуването на нашия Брутният вътрешен артикул. Преди той бе подтикван от потреблението, а в този миг основният мотор се предлага да бъдат държавните инвестиции. Това, което убягва може би на ръководещите е, че тези инвестиции оказват благотворно влияние във времето “, подчертава Никола Филипов.

Според него, един от най-големите негативи е покачването на минималната работна заплата и покачването на МОД. „ Това са две ограничавания, които директно повишават данъчната тежест както за хората, по този метод и за бизнеса. Това е най-левият бюджет, който е виждала България в най-новата си история “, решителен е Никола Филипов от Съвета по икономически и публични политики (СИПП).
Източник: cross.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР